Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой запали клада за Ботев

Бесове в нета, а никой не чете...
Бесове в нета, а никой не чете...

В момента, в който храбро опълчение се разлая в Интернет, че някой (Комисията за защита от дискриминация) иска да махне Христо Ботев от българските учебници, а министърът на просветата даде извънредна пресконференция, заради която прекъсна отпуската си, и героично заяви, че Ботев остава, при това непроменен, реших да прочета докладите на КЗД .

25 на брой са - проучванията и обобщеното изследване. Със сигурност Сергей Игнатов не ги е чел. Иначе нямаше да говори, че някой иска да посече - или редактира Ботев (от учебниците).

Не е ясно дали всички, които пишат за проучването, са го чели подробно - или просто вадят избирателно оттук-оттам абзаци, извън контекста, и ги преразказват с коментар. Особено ако са свързани с Ботев и Левски. А сюжетът с Левски? За него има препоръка да се уточни: че "Османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, тъй като за османската полиция Васил Левски е бил нарушител на реда. Такава е била политиката на империята".

Съвършено вярно. Нима днес на Балканите нямаме такива сюжети, макар и в по-различна светлина? За сърбите Ратко Младич е герой, за света - престъпник. Разпадаха се империи и в 20-и век - като СССР и Югофедерацията, и всички, водили битки за независимост в страните си, бяха третирани от режимите като престъпници.

Лято е, парламентът е разпуснат, вестниците трябва да се пълнят, конкуренцията между издателствата се разгаря. На българския пазар на учебници и учебни помагала трайно присъстват три - "Анубис", "Булвест 2000" и "Просвета" - и те присъстват в проучването.

А то е уникално по рода си "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование" беше проведено сред 980 учители от подготвителната и основната образователна степени и 132 деца от подготвителната и основната образователни степени. Екипите са свършили чудесна работа. Добре е да се запознаем с тях, за да знаем на какво (се) учат децата ни.

Редно беше да го поръча просветното министерство, след като самият министър беше казал, че учебниците са "пълни с глупости и ще бъдат пренаписани". Но вместо това предпочита да одобрява учебници по история, актуализирани с присъствието на Бойко Борисов и ГЕРБ.

Да видим какво предизвика бесовете в нета:

"Литература" 7 клас изд. къща Анубис, 2011 - Художествен текст Стр. 10, 18, 22 - "Свободолюбие и героизъм", "На прощаване" от Христо Ботев,

"...Но кълни, майко, проклинай

Таз турска черна прокуда,

Дето нас млади пропъди

По таз тежка чужбина -

Да ходим,да се скитаме

Немили, клети, недраги!..."

"Турска прокуда, беснеещ турчин, турците...убиват, позорят.. и т.н." При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателното отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременници. Липсва съвременен коментар за историческите измерения на описани събития и явления".

Това е написано от авторите на изследването. Дали плюващите са го чели? Но тезата, че някой иска да извади Ботев от учебниците, беше подкладена и от Йоана Томова, шеф на конкурентното на "Анубис" издателство "Просвета", която в отворено писмо попита КЗД дали Ботев трябва да бъде изхвърлен от учебниците. В случая съвършено действа Гьобелсовото правило, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина.

А Томова би могла да извлече дивиденти от изследването, тъй като в него, веднага след примера за Ботев с откъс от учебник на "Просвета" е показано кой е добрият пример:

"... Като положителна практика могат да се приемат следните примери: "Литература", 7. клас, "Просвета", 2008 г. както следва: стр. 4 - От авторите: "...Всеки от нас "не е самотен остров", всеки от нас живее сред околните и - в известна степен - чрез тях. За народите важи същото: техните съдби са взаимообвързани, историческите им пътища неминуемо се оказват преплетени. Дори и нации, които не са живели рамо до рамо в споделена география, "разказват" приличащи си истории.

"Разказват за родината, свободата и подвига, за любовта и смъртта. Това са вечните теми, вълнуващи всички общности в голямата общност, наречена човечество. Рубриката "В библиотеката" ще ви даде възможност да се запознаете с текстове от други национални литератури и чрез тези текстове да видите особеното в българското тълкуване на големите непреходни въпроси към битието.

Откривайки разликите и приликите между нашите и чуждите художествени творби, ще разберете как точно литературата ни, като изобразява родното, участва в многогласния разговор между националните култури, който се води на планетата Земя...."

"Изключително добро въведение, което чрез предварително създадена нагласа и умело направляване от страна на учителите, би могло да преодолее стереотипи, свързани с историческия контекст на изучаваните произведения", коментират авторите на изследването.

Стр. 10 - Нови понятия - национално самосъзнание. "...именно Възраждането - епохата, в която Христо Ботев живее и твори - формира националното самосъзнание като групово и личностно преживяване... организираната борба за църковна независимост. ...идеята за собствена, независима българска държавност... Езикът, кирилската азбука, културата, традициите, историческата колективна памет, християнската ценностна система, празничният календар (...) - всичко това участва в изграждането на българската национална идентичност.

Разбира се, днес в страната живеят и турци, евреи, арменци, роми и др., чийто произход ги обвързва с различни от най-разпространените тук битови, културни и/или религиозни традиции. Тези наши съграждани също са част от съвременната българска нация, защото възприемат България като своя родина, спазват законите на Републиката и са пълноправни участници в политическия, икономическия и духовния живот."

Единствено в този учебник толкова ясно и непредубедено авторите и изучаваните произведения се представят и коментират по начин, който не би предизвикал мълчалива съпротива и отрицание от страна на ученици, принадлежащи към различна от българската етническа принадлежност. Понятието национална принадлежност не е противопоставено на понятието етническа принадлежност.

Нещо повече, посланието в текста е определено антидискриминационен. Този подход се наблюдава при анализа на всички текстове, кореспондиращи с признака етническа принадлежност..."

Изследването е достъпно - за всички, които не са учили заедно с децата си, или още нямат деца, поради което имат повечко време да пускат патриотарски постове в социалните мрежи. Кой от кой по-голям патриот.

Благодарение на анализа установих колко грешни стереотипи насаждат учебниците в децата - и по този начин изкривяват мисленето им в посока, удобна, както и да ви прозвучи, на политическите партии у нас - и на плутокрацията, ако щете:

а/ Учебниците изобилстват от сладникави текстове и картинки, които виждаме по рекламите, но не и в съвременна България: мама, тати, баба, дядо и внуче. Клише. Няма примери за самотен родител - майка/баща, който отглежда детето си, приемни родители, ако щете, родители с деца от други бракове, осиновени деца... Митрополит Николай може и да заклейми съжителството без брак като пъклено дело, но скоро то ще влезе и в правния мир - след като ГЕРБ поправи Семейния кодекс наесен. А е реалност от десетина години.

б/ Учебниците изобилстват от примери, налагащи стереотипи чрез разделението на труда по полов признак. Според изследването това са "стереотипи както за различните социални роли на мъжа и жената, така и по отношение на делението на труда. Устойчиви модели на разделение на мъжкия и женския труд - докато мъжът владее техниката, изкуствата, науката, историята, т.е целият социален прогрес, жената владее домакинския и селскостопанския труд". Не е ли смехотворно?

Има деление между мъжки и женски професии в науката и в изкуствата. Не са представени учени - жени. В учебниците по изобразително изкуство място на жената е отделено само в приложно-декоративните изкуства, най-вече в текстила. Липсват примери за жени архитектки, художнички, дизайнерки, констатира анализът.

От всички примери и илюстрации излиза, че момчетата се справят - по принцип и повече - от момичетата. Така че да не се учудваме прекалено откъде тръгва "мачизмът"...

в/ Сексът е табу. Сексуалните различия също. За сексуалните отношения - нито гък. Как да не си припомним "Половата свитост на българина като основа за неговия характер"?

Прочетете го, за да разберете, че: българското училище е пасивно по отношение на различията (по пол, етнос и деца с увреждания); че е неадекватно на действителността и на съществуващите в нея човешки взаимоотношения; че не отговаря на потребностите на децата - не само на едно равнище, а във всички сфери и области; че няма достатъчен диалог между училището и родителите по отношение на това как да се въвеждат и обсъждат чувствителни теми от живота и каква да е официалната застъпвана позиция в училищната система и вкъщи.

"Не се работи върху уменията на децата да разбират и приемат различните. Лошото е, че голяма част от учителите също нямат развити такива умения. Като резултат децата се научават на отношения с другите стихийно, само на базата на личен опит, неосмислен с помощта на компетентен възрастен в училище".

Това са най-страшните заключения от изследването - и тях трябваше да коментира проф. Игнатов. Не да прави изкуствени новини.

Страшно лесно е да форматираш един млад и девствен ум. И училището - и учебниците го правят, подпомогнати от безразличието на голяма част от родителите.

От първия до последния ми клас в училище съм била винаги с деца от турския етнос и не си спомням нито за миг някой от съучениците или учителите ми да ги е обиждал или наранявал заради етническата им принадлежност. Макар че преживяхме и възродителния процес. Нямаше деление/дискриминация и ми е мъчно, че повечето от тях заминаха в Турция и се виждаме рядко по годишнини в Кърджали.

Учебниците бяха не кой знае колко различни от сегашните - повече патос и митологизация отколкото факти и обективизъм, но явно учителите - и родителите ни, са си били на мястото. Повечето от тях.

А едно момиченце на 10 г. от Гоце Делчев попитало (пак от изследването): "То училището нали е за това да учи хората да бъдат по-добри?"

Най-четените