Европа свършва там, където започва бозата, казал навремето Уилям Чърчил. Високомерно, нали, от устата на поданик на Британската империя и два пъти министър-председател, но оправдано за политик, за когото Балканите с техните национални каузи и тирании винаги са били просто карта в колодата на Пакс Британика.
А бозата ни е наследство от османското робство. Произходът й е от Иран. Боза на Балканите днес се пие основно в България и Турция, по-малко и в Албания и Македония.
"Баничка с боза!" беше студентска класика във времената на соца, когато се правеше от каквото трябва да се прави - основно от просо и ръж. Днес - от каквото нискокачествено брашно дойде, най-вече от пшеничено + подсладители. Затова и не ферментира.
Днес едно градче в България е решило да я увековечи, а с нея и себе си. В Радомир са изготвили проект за музей на бозата с претенциите да станат столица на производството на популярната напитка.
Чудно с какво ще напълнят музея? В местната музейна сбирка разполагали с рецепта на оригинална радомирска боза. Предвидено било да бъде показан и оригинален дървен стан за производство на напитката, с която се слави Радомир. (Ами онази, дето я правеха в Любимец?)
От общината планират и ежегоден фестивал на бозата. В добавка - разполагат и с паметник на бозаджията.
Някому очевидно е хрумнало да издигне "пернишкия бейлис" в туристическа атракция и ето ти проект за музей. Разкриването на мощи е созополски патент, в Трън има музей на киселото мляко, в село Смилян - на смилянския боб, дали и във Велинградско няма да се пръкне музей на суфенката, та да си мерят бобовите зърна със смилянци?
Локумът може да даде идентичност на Ябланица, а тахан халвата, защо не, на Ивайловград, където произвеждат най-качествения сусамов тахан.
Само че това няма да направи замрелите общини и градчета туристически дестинации. Освен за пенсионери. Някой може ли да изброи, без да се замисли, три неща, които се сеща, когато се каже Радомир?
А Европа наистина свършва там, където се пие боза. Защото (почти) никой от чужденците не я харесва.
