Гледайте подалия оставка лидер на италианското Движение "Пет звезди" Луиджи ди Майо и си мислете за Слави Трифонов. Способността да си вадим изводи за света въз основа на чуждия (лош) опит е от решаващо значение за това да не допускаме вече допуснати от някой друг грешки.
А могат да се направят достатъчно парaлели между Ди Майо (или поне неговия предшественик - комика Бепе Грило) и българския водещ и шоумен Слави Трифонов.
Грило многократно е заявявал желанието си "да разбие" италианския парламент като консерва с риба тон със своята антисистемна политическа сила - Движението "Пет звезди". През 2009 г. той основава партията като отговор на сериозните антипартийни настроения в страната. По това време италианците имат сериозни поводи за гняв, след като световната икономическа криза удря тежко страната и я запраща в посока, в която десетилетие вече се клатушка около рецесията.
Идеята на Грило е да се възползва от цялото това антисистемно настроение и недоволство и да разбие тогавашното корумпирано според него статукво. Партията му се уповава на реторика срещу елитите и политиците, на острите шеги на самия лидер (който е професионален комик) и на радикална (и откровено популистка) програма, биеща наляво.
Акценти в нея са засилването на директната демокрация, дигитализацията на държавната администрация и повече прозрачност, създаване на онлайн платформа, на която се решават позициите на партията от собствените й членове, мандатност на избираемите постове (всеки, който е бил два мандата на избираема позиция, била тя локална или на национално ниво, след това трябва да се върне към оригиналната си професия), както и редица други (включително антиваксърството).
Наследникът на Грило - Луиджи ди Майо, продължи по тази линия, отнемайки все пак от този толкова краен облик на Движението, като го превърна в материал за управляваща партия. Фокусът върху ключовите въпроси обаче остана.
Лесно е да видим прилики с българския телевизионен водещ, който в последните години активно използваше вечерното си шоу за проповядване на разчистване на политиката на България чрез сериозни промени в избирателната система.
Именно референдумът за изборните правила даде тласък (макар и доста забавен във времето) на политическия проект на Трифонов и сценаристите му.
В реториката си те говорят за наказване и "измитане" на политическия елит, заканват се, че политиците ще съжаляват за отношението към "народа" и заемат позицията на "суверена" - всички обикновени избиратели в държавата.
Така миналата година най-сетне се стигна до обявяването, а след това и до официалното създаване на политическия проект на Слави - "Няма такава държава", който обаче не беше регистриран от съда заради нарушение на Закона за политическите партии. Но към това ще се върнем малко по-късно.
Разбира се, двете политически сили са и много различни, ситуирани са в различни една от друга политически среди. Но паралелите между тях са значителни и по поведението на "Пет звезди" поне условно можем да видим какво бъдеще може да очаква и партията на Слави, на която й предстои да си намери ново име след отказа на ВКС да я регистрира така.
Ако партията на Слави все още е в началото на политическото си съществуване, то според много експерти "Пет звезди" вече е поела по пътя към своя залез.
След месеци вътрешни сътресения, шефът на партията Луиджи ди Майо, който е и външен министър, подаде оставката си като лидер в сряда вечерта, като запази обаче ролята си в правителството.
Оттеглянето му е пореден удар за партията, която в неделя е изправена пред решаващи регионални избори, когато се очаква "Пет звезди" да претърпят тежки поражения. Това ще отбележи официално сериозния срив на доверие, който партията претърпя.
Създадена официално през 2009 г. (преди това протестното движение на Грило има само граждански характер), формацията до 2017 г. успя да се затвърди като значима партия в италианския политически пейзаж. "Пет звезди" постепенно печели места в местната власт на различни области в страната, а през 2013 г. дори се превърна във втора политическа сила в Италия. Резултатът се повтори и през 2014 г. на изборите за Европейски парламент.
Според някои оттук започнаха и проблемите за партията. Големият проблем на антисистемните формации е, че в един момент те се оказват достатъчно близо до властта, за да осъзнаят нуждата да се преврънат в по-умерена сила, ако искат наистина да поемат управлението.
Така ако Бепе Грило се заричаше да разбие политическата система, в един момент се оказа, че досегът с властта беше това, което разби "Пет звезди". През 2017 г. партията смени комика на върха, представяйки Луиджи ди Майо като нов, млад лидер с достатъчно енергия за промени, но по-умерен и без чак толкова радикален багаж зад себе си.
Година по-късно на националните избори Движението стана най-голямата политическа сила в един безкрайно шарен парламент, в който самостоятелното управление беше невъзможно. Това доведе до създаването на две последователни управляващи коалиции - първо с Лигата на Матео Салвини (приключила заради желанието на Салвини да вземе властта в свои ръце), а след това и с Демократическата партия - стария архивраг на "Пет звезди".
И двете коалиции нанесоха тежък удар по антисистемното движение, довеждайки до сериозен спад в доверието. И ако при Лигата проблемът беше огромното и обсебващо его на нейния лидер, който често изместваше премиера и старшия коалиционен партньор от медийното и общественото внимание, то продължаващата все още договорка с Демократите беше породена от нуждата да не се отива на нови избори и да има действащо правителство (без "опасния" Салвини).
Именно това усещане за "принудителна коалиция" отблъсна също много хора. Когато поддръжниците ти са гласували за теб, когато си се рекламирал като играч срещу системата, а след това в един момент се окажеш в ролята да я поддържаш, нормално е те да се обърнат малко или много срещу теб.
Така от 33% процента подкрепа на парламентарните избори през 2018 г. "Пет звезди" падна до около 17% на изборите за Европейски парламент.
Партията също така претърпя сериозни загуби при регионалния вот в множество от областите в страната през последните 18 месеца.
На предстоящите избори в Умбрия, Калабрия и Емилия-Романя прогнозите не са особено позитивни за доскорошния антисистемен играч.
Междувременно през последните месеци решението да се управлява в коалиция с Демократическата партия отчужди много от основните привърженици на формацията и оправданието за предсрочните избори не топли никого.
Само за четири месеца "Пет звезди" загубиха повече от 15 депутати в парламента, включително влиятелни фигури като бившия министър на образованието Лоренцо Фиорамонти и журналиста Джанлуиджи Парагон заради вътрешни критики и несъгласия около политиката на партията.
Тя страда и от един по-сериозен проблем, дошъл с властта и с годините - липсата на ясно идеологическо лице. Когато една формация е захранена от антисистемен гняв, тя обединява много и различни по възгледи хора, които вярват, че системата трябва да се промени. Проблемът в случая е, че едва на по-късен етап те започват да обмислят как точно тя трябва да се промени, което води и до разделенията.
В момента мнозина са хардлайнърите, които настояват, че партията трябва да се върне към корените си с онлайн референдуми и по-радикална политика. Други държат да са част от лявопрогресивна коалиция, която да управлява страната, а трети, които имат по-либерален уклон, виждат бъдещето на "Пет звезди" в полето на център-дясно ориентираните партии.
За "Пет звезди" децентрализирания модел с взимане на решения през онлайн референдуми сред членовете започва да тежи и хората в ръководството осъзнават, че една управляваща партия трябва малко или много да изглежда по определен начин (както и нейните структури), ако иска да функционира подобаващо. Това обаче означава поне частично обръщане на гръб на момента с пряката демокрация, който беше ключов в самото създаване на Движението.
И колкото и премиерът Джузепе Конте да уверява, че въпреки всичко и въпреки трусовете в големия коалиционен партньор, правителството ще запази стабилност, проблемите личат от километри.
Тук вече прозират и някои от основните проблеми, пред които в един или друг момент ще се изправи и формацията на Слави Трифонов. Разбира се, там ще има далеч по-ясен и конкретен лидер и управляващо тяло, но в един или друг момент "Няма такава държава"/"Има такъв народ" ще трябва да се отвори за въвеждане на пряката демокрация първо на партийно ниво.
Все пак не можеш да възхваляваш даден модел, без да го приложиш първо спрямо себе си. Това обаче ще доведе до новото усещане у лидера за липсата на пълен контрол. И в един момент това ще се засили, когато на места се утвърдят местни водачи и лица извън директния кръг около Трифонов.
Не по-малък проблем, поне към момента, е сериозната липса на реални експерти и хора с опит в ръководството на формацията. Поне за това говори фактът, че те са тръгнали да правят партия, чието лого е в разрез със Закона за политическите партии. Нима никой от сценаристите на Слави или поне правния му екип не е чел този закон? Или пък са го чели, но не са видели откъде може да изникне проблем.
Още покрай референдума за изборното законодателство (и кръглите маси след него особено) видяхме, че хората около Слави имат да наваксват с политическата теория и с разбирането за това какво всъщност предлагат те на избирателите си. Към момента те все още залагат повече на емоцията и на антиелитарните настроения, отколкото на това да изградят сериозна експертна база, която да им помогне в реалното формиране на политики.
Освен това все в един момент призивите за прочистване на политическия елит и "Няма прошка за вас" ще се изтъркат, когато Слави и хората му влязат в парламента и се включат в реалната законодателна политика, в която от тях вече ще зависят разни неща.
Ако не се случи някой неочакван катаклизъм също така, формацията или ще попадне в опозиция, или ще се окаже ключов елемент за създаването на управляваща коалиция. А властта доказано създава вътрешни проблеми и разделения за новите партии.
Неминуемо ще има много хора, които ще се почувстват предадени от дадените политики, които формацията ще започне да проповядва.
Всичко това е част от "порастването" на всяка политическа партия, още повече ако тя е започнала пътя си като антисистемна.
Пътят на "Пет звезди" доказва това. Италианските бунтари, които са във властта вече година и половина, трябва да преживеят сериозна трансформация, ако искат да задържат властта или въобще ако искат да оцелеят.
Слави Трифонов, макар още да се бори с институциите, за да регистрират формацията му, отсега трябва да се замисли за това как точно се разиграва съдбата на "Пет звезди" и какви капани ще го чакат по пътя. Поне ако иска наистина да остави следа в политиката, а да не е поредният субект, разкрасил политическия пейзаж за 1-2 мандата.