- Добре, де - на няколко пъти чух да се питат един другиго разни хора, включително журналисти и общественици, - каква е пряката полза на България от това че за половин година ще председателства Съвета на Европейския съюз в Брюксел? Имаме ли някаква изгода, каква е далаверата?
Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос (без изобщо да сме сигурни дали ще успеем), е редно да се замислим за няколко други, банални на пръв поглед, но иначе важни въпроси.
Какво е Европейският съюз? Извън всичко онова, като което той сам се описва в директивите и програмните си документи, Европейският съюз е пореден и най-модерен досега опит да се държи жива мечтата за възраждане на Римската империя, чийто призрак движи политиката на континента през последните 20 века.
Израз на тази мечта са Наполеоновата империя, трите Райха и Третият Рим, както обичат да наричат империята си руснаците. Римската империя е може би най-сполучливият политически проект в историята на човечеството и затова европейската цивилизация никога няма да се откаже от опитите да се върне към него.
Но дали Европа ще остане обособена цивилизация? Ще продължи ли да се носи като лодка в морето на варварството?
Или ще се превърне в комплексиран мулти-култи континент, ще се чувства гузна пред всеки, когото превъзхожда научно, политически и културно?
Дали ще продължи да осъзнава, че е ценна единствено като еталон, че е ценна докато другите искат да са като нея, а не тя да се мъчи да е като тях? Дали си дава сметка, че когато от криворазбрана скромност и нелепо чувство за вина отстъпи от идентичността си, тогава ще стане обект на презрение и подигравки?
Това са все въпроси, според чиито отговори ние, българите, трябва да изберем за себе си една от следните хипотези: 1. България ще напусне ЕС; 2. България ще остане в ЕС; 3. ЕС е хубав и на нас ни е добре в него; 4. ЕС има много недостатъци и ние трябва да се справяме с тях, но вътре, помежду си, без да рушим Съюза.
Мисля, че за страна като България няма алтернатива, ако ценностите ни наистина са това, което декларираме, и наистина искаме:
- свобода (какво разбираме под „свобода" е отделен, голям и много интересен разговор);
- икономически растеж (тази мантра на всички политически програми и това средство да ставаме хем все повече, хем все по-богати);
- демокрация (спорна и противоречива обществена система, но приета от цивилизования свят по необходимост и отсъствие на алтернатива);
- свободен пазар (с ясното съзнание, че в един момент той се изражда в корпорации и монополи);
- граждански права;
- върховенство на закона и
- плурализъм (което е другото име на политическата конкуренция с всички плюсове и минуси).
Да сложим ръка на сърце и да кажем, че в склонно към корупция общество като нашето поне засега тези неща са осъществими само под контрола на някаква външна бюрокрация. Тъй че ЕС ни е необходим, стига да сме искрени в изповядването на ценностите си.
И стигнали вече до тази констатация, можем да се запитаме и за ползата от българското председателство.
Казват: това е „исторически момент, привилегия и отговорност" - така се очаква да го чувстваме. Но какво означава „привилегия"? Привилегията - това е за теб да има специални условия, от които другите са лишени. Кои са в нашия случай тези условия? Разбира се, няма такива. За да се гордееш с нещо, трябва са го постигнал, да си го извоювал, а не да ти е дошло на ротационен принцип.
Ротационният принцип иска само да покаже колко демократичен е ЕС и как всички в него са равни и значими. Тъй че е добре да не прекаляваме с надувките и ние, слава Богу, сякаш не прекаляваме.
Председателстващите страни нямат по-особен статут, нямат някакви разширени права, не могат да влияят върху дневния ред, освен като правят предложения, които или ще се приемат, или няма да се приемат от останалите. Същото се отнася и за предложенията на всеки друг член.
И все пак, някакви възможности и ползи има. Най-хлевоустите критици и обществени коментатори ще кажат:
„Ами, да! Има далавера, как да няма! Нали за всички десетки събития, които ще се случат тук, Европа ще си плаща, а нашите тарикати ще гепят поне половината! Да не говорим за кръчмарите и търговците на сувенири!". Така е. Но със сигурност има и някакви други ползи.
Очевидна полза е фактът, че ще се подобри административният ни капацитет. В рамките на програмата, която включва десетки най-различни тематични събития, хората ще се срещнат с други хора и на практика ще проверят как се правят нещата. Ще се запознаят един с другиго, ще установят връзки, които после ще използват в ежедневната си работа и при решаването на конкретни проблеми. Връзките са много важно нещо!
Най-голямата „далавера" обаче е трибуната.
Ситуацията много прилича на парламентарните вотове на недоверие - обикновено вносителят знае много добре, че вотът няма да мине, но дебатите по него са съпроводени от часове безценно време от парламентарната трибуна пред камерите и микрофоните на националните медии.
През следващата половин година България ще бъде в лъча на прожектора, ще има правото и възможността да се изказва пред целия ЕС и целият ЕС ще я слуша и ще ѝ обръща внимание.
Въпрос на интелигентно отиграване е какво ще бъде казано и какво ще бъде чуто. Тази възможност със сигурност се отчита от останалите страни в Съюза и те биха били благодарни, ако чрез публичното си говорене като държава-председател привлечем вниманието върху важни за тях теми. Въпросът е под каква форма да поискаме да се изрази благодарността им.
Че тежестта на публичното ни говорене като председателстваща държава е голяма, вече пролича от турската реакция във в. „Хюриет", където директно попитаха „Това ли ви е добросъседството?", огорчени че България на практика е изключила Турция от програмата си за председателство, в чиито приоритети „на Анкара не е отредено нито едно изречение". Още по-обидно е, че водещ приоритет са Западните Балкани, към които принадлежи и Турция.
Че преговорите за членство на Турция са крайно комплицирана тема, която и във времето и в компетенциите надхвърля българското председателство, е ясно на всички. Ясно е също, че не сме я пренебрегнали от лоши чувства или от невнимание. Но това е друго.
Единственият извод, който следва да си направим с оглед на разглежданата тема, е че наистина има значение какво говори България, докато е председател на ЕС. Затова като програма минимум трябва да внимава какво говори, а като програма максимум - да се опита да изтъргува говоренето си със заинтересованите страни.
Тези Западни Балкани! В публичните документи са изписани какви ли не обли приказки за роуминга на мобилните оператори и за широколентовия интернет за младежта.
Всичко това е великолепно, но то не може да бъде кауза на нашето председателство. В сферата на темите, които рядко се обсъждат публично, просто защото са скучни, има толкова много проблеми в дълбочина, чието решение зависи от това да бъде насочено вниманието на европейските институции към тях и да бъдат ръчкани тези институции да предприемат нещо.
Достатъчно е да посочим само тегавите дипломатически отношения между Прищина и Белград, които час по час се срещат в Брюксел да преговарят и после всеки излиза със собствена пресконференция, на която обяснява как е прецакал другия. Ето, докато председателства Съвета на ЕС, България може да повдига такива въпроси и да настоява за придвижването на тяхното разрешаване, от което влиянието ѝ в региона неминуемо ще расте с всички бъдещи политически и дипломатически облаги от това.
Изобщо, председателството е възможност за голяма безплатна реклама. Нещо повече - за реклама, за която не само че не си плащаме, но даже и на нас ще ни плащат, за да си я правим. Трябва да сме последни глупаци, ако не превърнем тази реклама във влияние, което после да търгуваме по познатите начини.
В този ред на мисли добре е от време на време да се припомня, че 2018 е обявена за Европейска година на културното наследство. Основната задача е „...да се повиши осведомеността относно европейската история и ценности и да се засили усещането за европейска идентичност".
Сякаш започва да се осмисля идеята за европейски национализъм, който да носи енергията и вдъхновението на културните, романтични и консервативни национализми от 19 век.
Ето нещо, на което България може да стъпи и да употреби в своя полза, докато е председател. И да не бързат космополитите и „просветените европейци" да ругаят показването на носии, кукери и нестинари, защото точно това е европейският приоритет за тази година, а и за нататък. Което е много, много хубаво...
Излиза, че България може да извлече и ползи от председателството си на Съвета на ЕС. Но и да не извлече кой знае какви, поне нека гледа то да мине тихо и спокойно, щом веднъж ѝ е дошло до главата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
