Ако едни хора от квартала се съберат и решат да асфалтират осеяна с дупки улица наблизо, ще ги глобят.
Изглежда обаче, че никой не наказва длъжностните лица, които не вземат своевременно мерки за отстраняване на застрашаващи безопасността на движението препятствия на пътя - за което глобата е от 100 до 1000 лв. (както е записано в Закона за движение по пътищата).
Във връзка с инцидента в Симеоновград, при който пиян шофьор, карал със 160 км/ч уби шестима младежи, стана ясно, че още през ноември миналата година инициативен комитет от града е изпратил подписка от 1617 души с искане да се ремонтира отсечката, на която стана трагедията. Ремонтът е трябвало да започне миналия месец, но не е.
Разбира се, че при случай, в който става дума за пиян водач, дяволът е по-скоро в манталитета, отколкото в детайлите по пътната настилка. И обществената чувствителност не би могла да оправдае престъплението на ближния си - подминавайки този на държавата с обичайната ругатня.
Но проблемът с разбитите ни пътища е толкова стар, че не само в повечето случаи служи за атракция в новините, но даже го гледаме с умилително иронична носталгия, когато караме по някой гладък път далеч от тук. Поредният бъг, с който мазохистично свикнахме.
„От очевидното можеш да си направиш извод какво става вътре в хората - нашите дупки показват колко разбито и хаотично е в душите ни...", каза наскоро режисьорът Драго Шолев.
Култивирането на емоциите и модното гоморско поведение (така отчетливо покрай християнските празници) няма как да стане в среда, която те предразполага към недоволство и разрушение.
Ако живееш над оживена софийска улица, няма как да не ставаш свидетел на зловещи трясъци от попадащи в дупки гуми през пет минути. Предпочитаме обаче да измислим сто псувни срещу неизправностите, отколкото да подадем един общ сигнал.
Щом имаме силна памет за греховете на ближния си, нека имаме такава и за тези на държавата. Иначе смъртносното безхаберие към всичко като това в Симеоновград ще продължи да ни дебне по пътя.
