От години Брюксел търси начин как да отговори на разтревожените фермерски оплаквания, че се експлоатирани от големите вериги супермаркети. Основното искане на земеделските стопани е, че ЕС трябва да въведе законодателство, с което да се сложи край на така наречените нелоялни търговски практики, като отложени плащания от страна на супермаркетите и злоупотреби с договори.
Досега ЕК се опитваше да заема неутралната позиция на буфер между двете страни и да убива създалото се между тях напрежение.
Всичко това обаче се промени след като Европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган отправи неочаквана атака към супермаркетите по време на реч в Дъблин. В нея той обяви също така, че ще се стреми да изготви проектозакон за защита на земеделските стопанства от хипермаркетите.
"В момента супермаркетите се радват на "супер сила" заради двойния стандарт, породен от глобализацията и високата концентрация в Европа. Това им дава непропорционално предимство спрямо производителите", коментира Хоган.
"Този дисбаланс в силите между производители и търговци е толкова ярък, че води до ситуация, в която земеделците се чувстват заплашени от евентуално отмъщение от страна на търговците, от отложени плащания и други главоболия", заявява още еврокомисарят.
Неговата реч предизвика вълна от панически обаждания в Брюксел сред лобистите на големите търговски вериги, които бързат да изразят притесненията си за състоянието на свободния пазар в Европа.
Законопроектът на Хоган се очаква в началото на следващата година и ще включва нови правила, насочени към подобряване на ценовата прозрачност на пазара и към увеличаване на правомощията за земеделските производители, за да може те да се изправят пред по-малко проблеми със отложени плащания или подчинена позиция при преговори с търговските вериги.
Доклад на ЕК миналата година постави заключение, че ЕС трябва да "въведе в държавите членки балансирана базова линия на забранени нелоялни търговски практики, която да очертае по-справедливи за производителите правила. Той препоръчва срокът за плащания да не надхвърля 30 дни, да се премахнат допълнителните оскъпяване заради маркетинговите разходи, да се премахнат претенциите за загуба на продукция, да не се анулират поръчки в последната минута и да не се изискват авансови плащания.
Друга идея, която Брюксел възнамерява да лансира, е да задължи отделните държави да организират специални съдии, които да разглеждат случаи на фермери, ощетени от търговските вериги. Във Великобритания беше активирана подобна мярка, след като се разбра, че една от най-големите вериги супермаркети е забавила плащания с повече от година.
Според данните големите търговски вериги във Великобритания контролират около 60% от пазара. Във Франция техният дял е над 55%.
Големите вериги като Lidl и Carrefour обаче са на мнение, че попадат несправедливо под рестрикциите, тъй като самите те рядко се снабдяват от директните производители. Според други вериги също така на практика проблемите идват от предприятията за преработка на храните, не от самите супермаркети.
Според един от водещите лобисти в Брюксел на хипермаркетите Нийл Макмилън това е просто наратив на земеделските производители, които искат да прехвърлят вината за всичките си проблеми върху крайните търговци.
По негови думи 95% от стоките супермаркетите купуват от преработватели, а не от фермерите. Той също така отбеляза, че обикновено оскъпяването на стоките, които търговските вериги поставят, са между 1% и 3% като причина за това са големите разходи за заплати, транспорт, поддържане на температура и т.н.
Също така според него единственият начин производителите да получават повече е да предлагат стоки, от които местните магазини и потребители да се нуждаят.
Той дава пример с как заради високото потребление на свинско и телешко във Франция, което не може да бъде удовлетворено от местните производители на месо, магазините там се обръщат към Германия за доставки.
Това обаче не отговаря на сериозните критики към търговските вериги най-вече в Източна Европа. Скорошните обвинения в двойни стандарти на предлаганите храни, както и традиционните критики, че супермаркетите "изсмукват" повече финанси, отколкото се правят инвестиции, все още трайно формират мнението в редица европейски държави.
И въпреки това залогът за еврокомисар Фил Хоган е висок. До края на 2019 г., когато приключва настоящият мандат на ЕК не остава много време, а до голяма степен то ще е заето и с определяне на субсидиите за следващия рамков период, особено на фона на очакваното им намаляване заради оттеглянето на Великобритания от ЕС.
Именно затова на карта е поставено "наследството", което той ще остави от престоя си на поста. Евентуалното намаляване на средствата за земеделските производители неминуемо ще бележи мандата му, но залагането на закони и правила, които да защитават фермерите, би уравновесило везните.
Подобен ход би имал голямо значение за малките и средни земеделски стопани, които към момента са поставени в най-неизгодна ситуация при преговори.
Все пак предвижданите от Хоган промени едва ли биха се приели, без супермаркетите да окажат стабилна борба. През август лобистите от EuroCommerce представиха своята обратна връзка по въпроса за нелоялните търговски практики, настоявайки че регулирането на равнище ЕС не е правилният инструмент за справяне с този проблем.
И двете страни са готови да вложат много енергия и ресурси в тази битка. Въпросът е дали времето и силите на Хоган ще стигнат, за да убедят Европа, че нови регулации са нужни, или това ще остане поредният неуспешен опит на един еврокомисар да остави следа.
