ДСБ не е коалиционен партньор на ГЕРБ, но го подкрепя. Не му е опозиция, но го критикува. Играе го външно-коалиционен субект, непрестанно излъчващ полу-опозиционна градивна критика.
Тази позиция никак не е нелегитимна. И никак не е задължително неискрена. Но никак не е лесно да се играе - особено без логически противоречия.
През уикенда Иван Костов заяви във Варна, че здравният министър с целия му екип трябва да бъде освободена от премиера, защото не се справя с реформата. И с това Бойко Борисов да изпревари вота на недоверие, готвен от социалистите. Самата ДСБ няма да подкрепи вот на недоверие за здравеопазването, защото реформата е спряла от 9 г. - т.е. веднага след кабинета "Костов".
В понеделник по-ниско стоящият в партийната йерархия Петър Москов пък заяви, че смяната на политики е по-важна от смяната на хора. Че в партията още се надяват управляващите да се коригират, но че категорично няма да искат оставката на финансовия министър Симеон Дянков - пак заради предстоящия вот на недоверие. И нищо, че тъкмо подписът на Дянков стоял под споразумението с ДСБ преди година.
И така, Анна-Мария Борисова трябва да бъде сменена - заради вота. Дянков трябва да остане - пак заради вота. Нищо, че Борисова е отскоро в кабинета, а Дянков - от самото начало. И нищо, че и Дянков е отговорен за здравеопазването (най-малкото задето го го управлява с произволно помесечно финансиране, а неговият заместник Владислав Горанов е председател на УС на НЗОК).
Вотът на недоверие се оказва повод за смяната на един министър и мотив за оставането на друг. При ДСБ вотът играе ролята на двоен аршин, който замаскира истинските мотиви. Да допуснем, че тези мотиви все пак са искрената загриженост за здравеопазването и решимостта на ДСБ управляващите да бъдат принудени да започнат реформи.
За целта следва да се получи отговор на някои съдържателни въпроси.
Първият е, дали изобщо удачно е бил избран здравният модел, наложен преди 12 години от ОДС, чиито наследници са ДСБ и СДС?
Ако реформата означава и сериозна ревизия на този модел, то ДСБ следва да поеме пълна съотговорност за състоянието на здравеопазването в момента?
Ако пък моделът е удачен, но 9 години не е бил доразвиван, докато достигне пълния си колапс днес, защо ДСБ не заяви готовност сама да го доразвие? И не само с програми и идеи, а и кадрово, и с поемане на политическа отговорност - като публично предложи на ГЕРБ да се включи в кабинета със свой здравен министър и съответния му екип.
Вторият съдържателен въпрос е, дали ДСБ подкрепя или не вече заявените от здравното министерство идеи за здравна реформа. Като например повсеместното доплащане от пациентите на болничното лечение, с което да се покрива разликата между цените на болниците и отпусканите от НЗОК средства по клиничните пътеки. Или въвеждането на листа на чакащите за прием в болница, който да ограничи опашките и отказите за преглед и лечение.
Непротиворечивостта в политиката е по силите само на популистките и демагогските партии. За една сериозна дясно-консервативна партия като ДСБ противоречивостта и непоследователността дори само на вербално ниво са абсолютно недопустими.
Най-малкото защото с достатъчни основания може се предполага, че собственият електорат на такава партия притежава достатъчен рационален капацитет да открива логически противоречия и аргументативни непълноти, и да се мотивира по-скоро от добре обосновани позиции, отколкото от ирационални внушения.
