Разбира се, коалиционното управление не предполага любов, а сметки. И също като брака, изграден на принципната основа на прагматизма, изисква предбрачен договор. Сиреч коалиционно споразумение.
Предложението на соцдепутата Янаки Стоилов беше добре замръчкано и от БСП, и от ДПС. Йордан Цонев обяви, че от такова няма и нужда - бипартийните връзки се нуждаели просто от по-добра координация в името на изчистване на несъгласията по нови закони и по-бързото им придвижване.
Сключването на коалиционно споразумение е политическа практика в развитите демокрации. То дава яснота за обществото и е проява на (известна) политическа честност спрямо избирателите - и партийните членове.
Такова сключи германският канцлер Ангела Меркел с партниращите в третия й мандат социалдемократи, и консерваторите на Дейвид Камерън с либералите на Ник Клег.
Благодарение на коалиционното споразумение във Великобритания, торите успяха да отклонят промяната на избирателната система - основно обещание в предизборната кампания на либералите, като оставиха решението на британските гласоподаватели. (Тази цена поиска и Клег.) Които пък на референдум по-късно отхвърлиха промяната в начина, по който се избират членовете на парламента - и запазиха задълго тази, при която печели кандидатът, събрал най-много гласове.
Липсата на коалиционно споразумение у нас показва за сетен път, че политиците в България предпочитат да си вършат работата на тъмно. Нямаше такова и по време на тройната коалиция - но отляво и отдясно на премиера Станишев бяха въдворени двата "коректива" Сакскобургготски и Доган, които на практика решаваха всичко. (Разбира се, позволиха му да проявява волност по отношение назначенията на съветниците си - и техните волности...)
Няма коалиционно споразумение и сега. Затова всички волности, които си позволява по-малкият - като численост - коалиционен партньор ДПС, са посрещани с ропот от партийните ръководства на БСП по места, особено в смесените райони.
Социалистите по места са втрещени от факта, че хора на движението окупират почти всички назначения - в крайна сметка, нали "техните" управляват, а не могат да се доредят до бюро.
В 42-ия парламент ДПС държи най-важните комисии в 42 НС - по бюджет и финанси, на която председател е Йордан Цонев, по икономическа политика и туризъм - с Алиосман Имамов, по енергетика, оглавена от Рамадан Аталай, по правни въпроси - начело е Четин Казак, по отбрана - председател Янко Янков, по здравеопазване, водена от Нигяр Джафер, и по транспорт, където шеф е Камен Костадинов. За малко депутатът от ДПС Делян Пеевски да оглави и ДАНС...
Движението получи четири министерски кресла - МОСВ, МТСП и на младежта и спорта, а заради щенията им беше създадено фалшивото Министерство на инвестиционното проектиране. В движението винаги са били привърженици на практиката да ограждат територията си - най-вероятно, за да разпределят средствата (порциите), както те си знаят. Покритото мляко само свои котки го лочат...
Липсата на такова споразумение замъглява хоризонтите, тъй като и избиратели, и общество не са наясно например какво мисли коалицията по темата АЕЦ "Белене"? Не поотделно - там работата е ясна: ДПС остават резервирани към проекта, както обяви лидерът Лютви Местан, а в БСП му мислят рестарта.
Сигурно поради тази неопределеност, "правителството все още няма решение по въпроса дали ще предприеме стъпки за възобновяване строежа на АЕЦ "Белене", обяви самият премиер Орешарски днес.
Ами по законодателното уреждане на монопола на LaFka-та, обмислян в ДПС и отложен за догодина - защото в Кърджали съветниците на БСП и ГЕРБ гласуваха срещу предложението на ДПС да им се дадат павилионите.
Досегашните действия показват, че всяка от партиите ще прави това, което е намислила - и договорила с обръчите си. На тъмно, защото така им харесва. Жалко за пийп шоуто, което изпускаме.
