Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В плен на братушките

Несъстоялият се дебат за АЕЦ "Белене" Снимка: belene-npp.com
Несъстоялият се дебат за АЕЦ "Белене"

Крайният срок за българското решение за АЕЦ "Белене" беше "покрит" информационно от новината за смъртта на бизнесмена, известен като Мишо Бирата.

Каква ирония на съдбата. В бар "Синатра", собственост на съпругата му Ева, български и руски управляващи, начело с Путин и Първанов, и енергийни корифеи от двете страни, отпразнуваха Големия шлем през януари 2008 г. АЕЦ "Белене" е част от въпросния шлем - заедно с тръбите "Южен поток" и Бургас-Александруполис. ("Българският президент избрал лично пиано бара, тъй като предпочитал да разпуска там след тежки държавни дела..." - в. "Стандарт", 18 януари 2008 г.)

Но сега въпросът не е за бира и бяло вино. А докога ще се отлага отговорното за България решение за съдбата на проекта "Белене"?

Пръстът на съдбата - японското бедствие

Радиацията от Япония не отрови България, но накара правителството ни да поиска отсрочка, вместо да даде заветното "да" на Москва и "Росатом" за АЕЦ "Белене". Тримесечен мораториум за Втора атомна, чийто срок за подписване изтича днес, 31 март.

"Договорили сме се и се надявам с руската страна до четвъртък да подпишем меморандум за мораториум за АЕЦ "Белене" за 3 месеца", заяви преди дни премиерът Бойко Борисов. Техническата комисия по проекта "Белене" е поставила на руската страна близо 30 нови въпроса след инцидента в Япония, свързани със сигурността на втората атомна.

"Очакваме отговорите им, придружени с изследвания и доказателства. Не бихме си позволили компромис с безопасността и икономическата целесъобразност на проекта, разговорите по дискусионната тема за цената на проекта започват там, където свършват разговорите за сигурността", каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Но на темата - ще стигнат ли тези 3 месеца, за да се проведе несъстоялият се досега смислен дебат да има или да няма АЕЦ "Белене". Или просто Борисов отлага окончателното "да", за ни убеди колко е сигурна и изключително необходима бъдещата централа?!

Ако не беше аварирала АЕЦ "Фукушима", значи ли, че допълнителните 30 въпросчета никога нямаше да бъдат зададени от българска страна...

Смислен дебат за АЕЦ "Белене" всъщност никога не се е водил в България. Решенията за "Белене" са вземани едностранно от управляващите, без да се чуят публично всички аргументи за и против.

През есента на 2002 г. в Лондон премиерът Симеон Сакскобургготски анонсира "Белене". Изключително удобен момент да се лансира проект за милиарди евро. В България адреналинът се беше вдигнал до възбог от силни и щедро платени кампании за защита на АЕЦ "Козлодуй", за ядрената ни енергетика, за това колко сме обидени и пострадали от затварянето на козлодуйските блокове.

В този пропаганден марш глъхнат каквито и да било разумни призиви. Така времето, през което можеше да се води смислена дискусия, беше пропуснато заради реквиемите за "Козлодуй". Всъщност същинският дебат за "Белене" липсваше, защото някакси беше предпоставено и сякаш по презумпция се разбираше, че след като лошият Брюксел ни затваря хубавата АЕЦ "Козлодуй", българската кауза е да има АЕЦ "Белене"...

В момента имаме два стари 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", които ще ги закриват през 2017-2019 г. А заради закриването на 3 и 4, които даваха 880 мегавата, ето за това трябва, видите ли, да се направи нова ядрена мощност - от 1100 мегавата на АЕЦ "Белене"!

Шанс за нов дебат или време за избори

Сега десните в България с право искат да се възползват от подаръка на съдбата, който получиха Зелените и социлдемократите в Германия. "Благодарение" на "Фукушима", те спечелиха управлението в най-богатата германска провинция Баден-Вюртебмерг. Защото германският канцлер Ангела Меркел се опита да спечели време също като Бойко Борисов - с 3-месечен мораториум.

Опозиционните партии поискаха от германския канцлер да се откаже от приетия през 2010 г. закон за удължаване на срока на експлоатация на 17-те германски АЕЦ средно с 12 години след след първоначалния срок на закриването им през 2022 г.

Става въпрос за удължаване с 8 години на живота на атомните електроцентрали, построени преди 1980 г., и с 14 години - за  построените след 1980 г. Така последният ядрен реактор в Германия би трябвало да бъде изведен в експлоатация едва през 2035 г.

Вместо това Меркел въведе 3-месечен мораториум върху влизането в сила на закона и разпореди затварянето на 7-те най-стари германски АЕЦ - "Брюнсбютел", "Некарвестхайм", "Изер 1", "Филипсбург 1", "Библис А", "Библис Б" и "Унтервезер" - всички построени преди края на 1980 г.

Кой как у нас обаче ще се възползва от 3-месечния мораториум, ако бъде подписан, разбира се... В лицето на БСП и президента, премиерът, който вече заяви, че иска "Белене" - макар и никой да не се е съмнявал в истинските му намерения, ще има поддръжници.

Така че десните - СДС и ДСБ, трябва да изнесат дебата извън политическата сцена. На полето на икономическите аргументи.

Кому е необходима...

За "Белене" има два прости и ясни въпроса - кому е необходима и колко ще ни струва.

Кому е необходима? Отговорът на този въпрос трябваше да почива на няколко анализа в перспектива от поне 5-7 и дори 10 години. А за целта е необходимо да се вземат предвид следните прогнозни данни и обстоятелства:

1/ Развитието на българската икономика и енергоемкостта й - ясно е, че тя е сред първите в Европа по енергоемкост заради остарели мощности и ниска енергийна ефективност. Но също така е ясно, че едва ли поне в близките 3 години ще се отворят кой знае колко нови мощности, които да увеличат консумацията точно на електроенергия.

И при домакинствата е зле - енергоемкостта в България е 7 пъти по-голяма на глава от населението, отколкото средно за ЕС. Така излиза, че беднотията ни и ниският стандарт качват консумацията на електроенергия, защото повечето хора трудно си позволяват инвестиции в домовете, които да спестят разходи за енергия, както и по-висок клас битови уреди, които също да са енергийно ефективни...

Поради намалените доходи у нас, свитото потребление и не на последно място топенето на населението едва ли ще се вдигне консумацията на електроенергия. Няма как ГЕРБ да разчитат, че милиони български домакинства ще си закупят климатици, или че всички построени хотели ще бъдат пълни лятото...

Или че в следващите години ще има приток на заселници към България.

2/ Развитието на икономиките на съседните страни - единственият мощен съсед на България е 17-ата икономика в света Турция. Но там започнаха изграждането на първата си АЕЦ - от същия строител като в България "Росатом".

Междувременно след 7-годишно прекъсване България възстанови износа си на ток за Турция, чийто бурен растеж се нуждае от българските до 500 мегавата месечно от началото на 2011 г. Но страната е ориентирана да произвежда ток от евтиния природен газ според проекта "Син поток". Затова и съседката ни изгражда газови централи с мощност 1000-1500 мегавата.

Разполага ли с данни икономическото министерство за това какви нужди биха имали съседните страни от износ на български ток, след като премиерът декларира, че АЕЦ "Белене" ще изнася ток?

И даже се намерили купувачи - просто невероятно, като се има предвид, че никое официално лице у нас още не е казало колко ще струва цената на произведената от бъдещата атомна централа електроенергия.

3/ Гърция, Македония и Сърбия имат някаква нужда от български ток. Но Гърция, чийто растеж се свива и ще е трудно да се възстанови в близките поне 3 години, няма да е сред големите консуматори, както и Македония. А и гръцките нужди от внос на ток са от сезонен характер - през лятото, когато е бумът на туристи там - главно заради климатиците.

Сърбия очевидно си е направила сметките, защото след внимателен анализ ни отказа офертата за поне 5% дялово участие в АЕЦ "Белене".

4/ Зелената енергия - как се миксира "държавата с перки", обещана от Борисов, и енергията на мирния атом? Изграждането на ВЕИ-мощности в България беше в подем в последните 3-4 години, а искания за нови са обсадили екоминистерството.

5/ Ако България ще строи Втората атомна, ще прави ли хидроенергийна каскада "Горна Арда"? А защо й трябваше и "Цанков камък" - най-скъпата енергийна мощност в последните 30 години у нас, в която бяха циментирани милиард и половина, а пътят за Девин дори още не е готов - за да не бъде залят, както и пускът, който поради куп причини се очертава да е наесен.

6/ Извън енергетиката - най-големият разход след АЕЦ "Белене" за българската държава е вече обявеното намерение за закупуване на изтребители, които ще ни струват поне 1 млрд. евро. За което също ще се теглят кредити...

Всички това прилича на съставяне на сложен математически модел, за да се направи прогноза, която да почива на ясни разчети. Такова нещо не е правено. А отговорът "Белене" е необходима, защото е необходима, не задоволява.

Колко ще ни струва?

Лидерът на сините Мартин Димитров каза, че АЕЦ "Белене" ще струва над 11 милиарда евро, а цената на тока ще бъде над 14 евроцента, т.е. ще се увеличи двойно. Освен това няма решение за отработеното ядрено гориво, което е изключително сериозен проблем.

България сега изпраща ядрените отпадъци в Русия, но има договор, според който трябва да започне да ги връща в България, а сме задължени да си изградим хранилище за ядрени отпадъци, което по най-груби оценки ще достигне 1 млрд. лева (така смята Иван Хиновски, бивш шеф на НЕК).

За сеизмичните рискове няма да говорим. Ако стигнем до тях, то значи, че вече централата ще се строи.

Цената на тока в България е микс, както ни е известно - от енергията от АЕЦ "Козлодуй", ВЕЦ-овете, "Марица Изток", токът, който софийската топлофикация произвежда от природен газ и продава, скъпия зелен ток от ВЕИ-мощностите. В тази цена обаче се калкулират и разходите за затваряне на реакторите на АЕЦ "Козлодуй", а в бъдеще - естествено, и кредитите, които българската държава - или собственикът на "Белене", ще теглят за строителството й.

Така че за нас, като потребители и данъкоплатци, няма абсолютно никакво значение дали "Росатом" или НЕК ще държат мажоритарния пакет в "Белене". Сметките, драги съграждани, ще ги плащаме ние. Ние ще платим и кредитите - руски или български, все едно, начислени в цената на тока.

Верни на стила си за натиск, руските държавни компании, заели се с проекта, наскоро отново вдигнаха поредната врява около цената.

В началото на март в София представители на "Росотам", която притежава "Атомстройекспорт", фирмата, която спечели търга за изграждане на централата, съобщиха, че крайната цена от руска страна е 6.3 млрд.евро.

Дни след това Кирил Комаров, изпълнителен директор, отговарящ за ядрения енергиен комплекс в "Росатом" обяви пред руската Дума, че сумата е 8 млрд евро.

ПР агенцията D&D Agency for Research and Public Relations (същата, за която Татяна Дончева припомни пред "Неделя 150", че държи пиара на един куп министри чрез свои кадри в политическите им кабинети) разпространи до медиите следното съобщение:

"Г-н Комаров е имал предвид общия обем на инвестициите в проекта, както следва:
- вече вложените средства до този момент;
- разходите за консултанти;
- стойността на ЕРС-договора. Стойността на ЕРС-договора не се променя - тя остава 6.298 млрд евро".

В опити да бави топката, правителството прави разни финтове, като например бавенето на поредния 12-и анекс към основния договор от 2006 г., което пък изнервя "Росатом". Този анекс трябва да даде правни основания на "Атомстройекспорт" да продължи работата по проекта АЕЦ "Белене" след 31 март.

Въпросното допълнение №12 е най-съществено - за изпълнение на дейностите в периода 2011-2014 г. Благодарение на подписите под него ще започне да се лее бетон на площадката през септември. А София се бави...

Това не може да трае вечно. В очакване да се появи някой извънземен инвеститор.

В същото време по отношение на АЕЦ "Белене" ГЕРБ и БСП са съвършената двойна коалиция. Депутатите им бранят цената на проекта, за колко ще се изплати, дори колко милиарда ще спечели България...

"Правителството на ГЕРБ е национално отговорно и не би се впуснало в авантюра, която да ощети българските граждани", каза в парламента зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов. Вярваме ли му...

Нека дебатът започне сега.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените