Имаше една модерна книга на Жак Сегела „Холивуд пере най-добре". По едно време всеки, който се занимаваше с политика или PR в България, я цитираше - не само поради приятния стил, с който е написана или заради българската връзка на французина, работил по кампании и на БСП, и на СДС в различни години, но и защото дотогава PR-ът, политическият маркетинг и връзките с медиите бяха свръх непрофесионални, направо непознати.
Имаше известна наивност в онова време. Медиите бяха относително свободни или поне толкова, че политиците се страхуваха какво ще напишат за тях по вестниците, новинарските сайтове тъкмо прохождаха, а Hotmail и Yahoo бяха модерните алтернативи на пощата в abv.
Някъде тогава се появи царят с момчетата от Лондонското сити, юридическото лоби и телевизионните говорителки. В комплект с тях дойде и не по-малка група от PR експерти/ки, които опосредстваха връзката на журналистите с политиците, доколкото им позволяваха възможностите.
Това бяха и златните години на политическия PR - Моника Йосифова, Таня Митова, Оля Генчева, Елена Вълчева и др. поддържаха имиджа на различни министри от НДСВ. PR-ът струваше и 2, и 200 - в зависимост от възможностите на клиента. Канализирането на комуникацията е полезен процес, улеснява и двете страни, освен в изключителните случаи, когато PR-експертите не си вдигат телефона или са от породата „негледащи телевизия" - два силно разпространени феномена сред съсловието.
Пак по същото това време PR-ът започна да изземва територия от политиката. На изборите през 2005 г. НДСВ реши да вдига избирателната активност, като направи томбола с материални награди. Историята приключи със скандал. Друг емблематичен пример бяха демонстрационните проекти по общини - изработване на пейка, чешма или нещо подобно на селски площад на грандиозната за онова време стойност 20 000 лв с надпис от правителството на НДСВ.
При Борисов (самият той продукт на същото онова време) нещата се обърнаха - природно надарен с усет към медиите, той се сети, че най-добрият PR на политика не е рекламната шапка или т-шърт, а самата политика или по-скоро материалният продукт, който тя произвежда. И като се почна едно рязане на ленти, та сантиметър неотрязан не остана.
Подозирам, че вносът на български трикольори от Китай се е качил десетократно през последните 5 - 6 години. То не бяха детски градини, площадки, магистрали, заводи, алеи и тротоари...
Обаче, вглъбен в офлайн комуникацията си, Борисов не забеляза феномена Фейсбук. Докато чаткаше смс-и с журналистки, премиерът не разбра, че десетки хиляди граждани ползват социалните мрежи не само за споделяне на снимки на котки, бебета и други позитивни пухкави създания, но и за да плюят по властта.
Във форумите на онлайн активните български медии се водеха ожесточени политически дискусии, раждаха се прякори на политици,брояха се апартаментите на Цветанов, докато накрая не се организираха и първите зелените протести, които викаха „Долу Цеко от Алеко". С други думи, хора, които не само знаят къде е Алеко, но и кой е Цеко.
Същите тези хора - грешка! - многократно повече, се оказа, че знаят и кой е Делян Пеевски, който преди да реши да излезе на светло с началнически пост в ДАНС, беше класически пример за човек в сянка. Между другото - и Пеевски е продукт на същото онова време.
Входната врата, през която политиката пусна тази персона в обществото, е младежката организация на НДСВ (в същия период майка му Ирена Кръстева е шеф на ТОТО-то, а сегашният PR на министерски съвет Ани Димитрова е шеф на маркетинга и на международните връзки в тотализатора).
Толкова за онова време - да се върнем в настоящето. Днес, 13 години по-късно, всички политически фигури имат нужда да минат поне през едно химическо чистене (да не говорим, че някои са за нафталина). И тук на помощ идват троловете. Не е важно какъв си, а как гледат на теб хората или какво пише за теб в интернет.
Сегела казва, че няма разлика дали продаваш прах за пране или президент. Един от първите съвети, които той дава на българските политици в зората на демокрацията, е да се обръснат и да си купят тъмни костюми. Тогава той работи със СДС, чиято антикомунистическа самоличност минава през брадата и дългите коси - нещо като мустаците за колегите от Държавна сигурност. Символи.
Днес политиците отдавна са си купили костюми по мярка, обиколили са света, а старанието им и съветите на PR-те не са за upgradе на външния вид, а за downgrade - да махнат скъпите часовници, да не прекаляват с рамките на очилата, да се въздържат от инициали по маншетите на ризите и други детайли.
Остава и някой да ги хареса
Трудна работа. Интернет изравни обществата, авторитетите рязко се сринаха. Всеки обикновен човек вече е медия и ако е талантлив в онлайн комуникацията, може да натрупа фенска маса, за която един прохождаш политик може само да си мечтае.
На помощ идва платената любов. В интернет жриците на любовта се наричат тролове. Готови са да се впуснат в ревностна защита на Станишев по всяко време. Нищо не им пречи да обичат едновременно и него, и Борисов. Троловете не пишат от сърце, а по опорни точки. Резултатът не е, че рязко вдигат рейтинга на някого - най-много нечие кръвно да вдигнат. Те разкалват средата, разводняват темата, отклоняват вниманието.
И все пак, каквото и да казва Сегела (май забравихме в името на онова време да споменем, че Жак Сегела работи по кампанията на Симеон и, че двамата са лични приятели) не е добре политиците да се продават като прах за пране. Прахът за пране не ти решава живота. И друго много важно: няма да начин да се объркаш, че гледаш реклама за прах за пране - там бялото винаги е по-бяло, а цветното не избелява.
