Никой не знае кога е написан сценарият за "тържеството" 15 септември, но откакто е разпределен с окръжно по всички краища на държавата - не е мръднал. Може би някъде през 70-те - също като "банкетите", "уборките" и "спортните празници". Само пионерските връзки на учениците-конферансиета ги няма, а госпожите са изместили другарките.
Училищното ръководство обаче все така с раболепие се е залепило за нечие високо присъствие - служебни министри, кметове и кандидати за народни представители обикалят училищните дворове "на ура", с наръч от прашасали приветствия.
По-обиграните политици залагат на сигурното - преразказ без елементи на разсъждение на делото на Кирил и Методий / Черноризец Храбър / Софроний Врачански / Вазов / Ботев / Левски / съответен училищен патрон. Страстоубийствена патетика, гарнирана с импровизиран концерт на Веселин Маринов в Първа английска (?!)... Кич, та дрънка.
По-младите в занаята импровизират, с което оплескват пейзажа още повече. Министърът на енергетиката Васил Щонов говори за тежката макроикономическа среда пред тийнейджърите от английската гимназия в Пловдив.
На по-малките ученици им се заканват, че са "погалени с перото на таланта". А зрелостниците получават присъдата преди дипломата - "вие сте продукт на 12-годишните ни усилия".
Министрите са кът, не стигат за всички желаещи, затова се налага да тъкат на няколко стана - откриват, говорят, пожелават, ръкостискат и после яхват служебния автомобил към следващото учебно заведение, организирало тържеството си според министерската програма.
Пирон в програмата е благоевградската математическа гимназия, която има честта да е излъчила президента на републиката. Днес гимназията посрещна учениците с металодетектори и проверка за оръжие от НСО. Заради непреодолимото желание Росен Плевнелиев да "уважи" родното училище и да се смеси с народа.
За повечето деца това е първият сблъсък с Държавата.
Държавата е строй, дискомфорт, празник насила, неразбираем протокол, вкочаняване, бланкетни речи и загуба на време.
На бъдещите граждани им се вменява, че оттук нататък ще бъдат декор за изявата на чиновника. Че най-голямото достижение на живота след училище ще бъде да се превърнеш в началник на ведомство, да раздаваш акъл от върха на стълбището и да тъпчеш питки с мед.
И така ще е, докато някой не се сети да изгони политиците от училищния двор. Докато всички не осъзнаят, че сервилното отношение към властта е една от причините за провала на образователната система, за отблъскването на децата и за маргинализирането на учителското съсловие.
Дотогава за политиците откриването на учебната година ще си остане чудесна ПР-възможност и сигурно телевизионно време в праймтайма (умножено по залога на предизборната кампания).
А за повечето ученици и родители политиката завинаги ще си остане словоблудство, набиване на крак и един ден ваканция след изборите.
