Алексей Навални е лежал безброй пъти из руските арести и вече има един опит за отравяне зад гърба си.
Сигурно не може да пресметне колко заплахи за живота си е получавал, а поредната дойде на 20 август, когато беше приет по спешност в болницата в Омск.
Не е чудно, че често вместо "Здрасти!" или "Как си?" чува въпроса "Как още си жив?!".
В последните години Навални е най-гласовитият критик на Кремъл и управлението на Владимир Путин, макар че руската власт далеч не е единствената, която го иска мъртъв.
Едва ли има руснак, който да не познава лицето на 44-годишния мъж и да не е слушал поне една негова реч, в която той определя Путин като "цар на корупцията" и партията му - като "банда мошеници и престъпници".
Навални е юрист по образование, но от 2008 г. насам името му се свързва повече с активизма му. През тази година той започва да пише в своя блог, в който цели да изобличи корупцията в мащабните финансирани от руската държава предприятия.
Една от тактиките, които използва опозиционерът, е да закупи нищожно количество акции в някоя подобна фирма, а след това да започне да задава неудобни въпроси за изтичането на държавни средства и за непроследимите транзакции, които успява да види. После Навални описва всичко подробно и до последния детайл в блога си.
Платформата му трупа все повече популярност, защото той успява да използва умело социалните мрежи и с острия си хаплив език лесно достига до младежката аудитория. Среща поддръжници сред всички среди - от крайни либерали до убедени консерватори.
По време на парламентарните избори през 2011 г. Навални се прочува още повече, когато призовава руснаците да гласуват за когото и да било, но не и за Единна Русия на Путин.
Заедно с известността си, Навални трупа и врагове - политици, бизнесмени и пряко облагодетелствани от Кремъл лица.
Малко след изборите през декември 2011 г. активистът организира първия си голям протест, заради който е арестуван и задържан за 15 дена. Арестът му насърчава още повече недоволството и на 24 декември по улиците на Москва излизат около 120 хил. души.
През юли 2013 г. отново е задържан и лежи за кратко в затвора, но не и преди The Wall Street Journal да го нарече "Мъжът, от когото Путин най-много се страхува".
В същата година са кметските избори в Москва, където Навални успява да събере 27 на сто от одобрението на московчани. Печели издигнатият от Единна Русия Сергей Собянин, а опозиционният лидер нарича вота "очевидна манипулация". Следва нова вълна от протести, макар и не толкова мощна, колкото преди две години.
Междувременно активистът успява да основе Фонда за борба с корупцията - гражданска платформа, в която всеки руснак може да подава сигнали за корупция и други нередности.
Въпреки заплахите и арестите Навални отказва да напусне Русия и се заклева, че ще се бори за страната си. Не го отказва и първият опит за отравяне, който се случва при поредния му престой в ареста миналата година, нито заливането със зелена боя, което уврежда сериозно зрението му.
Той лансира неудобни за Путин идеи като тази на руснаците, замесени в корупционни схеми и злоупотреба с власт, да бъдат отказвани визи, за да не могат да се укриват в Европа. Само за 2017 г. опозиционерът е задържан за по няколко дена четири пъти, в началото на 2018 г. отново прекарва известно време в ареста.
Пререканията с Кремъл сякаш само му дават нови и нови идеи, а и водят след себе си поредната вълна от демонстрации срещу Путин и Единна Русия.
Така например след едно задържане основава сайта "RosYama" - буквално преведено "руска дупка". В него руснаците отбелязват места с големи дупки на пътя и търсят отговор от властите трасетата да бъдат ремонтирани.
Според Навални два от най-наболелите проблеми на Русия са "мръсните пари", както той ги нарича, и общата незаинтересованост към случващото се в страната и към политическия ѝ живот.
Със същия плам, с който активистът говори срещу делата на Кремъл, той критикува и руснаците, които отказват да гласуват и не се интересуват от политика. Да си аполитичен за Навални е също толкова престъпно, колкото да си съучастник на режима на Путин. Тази негова категоричност сформира около личността му сплотена и амбицирана мрежа от поддръжници и съмишленици.
Не само избирателите на Единна Русия обаче не са съгласни с възгледите на Навални.
По-либерално настроените руснаци се притесняват, че активистът често говори на събития, организирани от ултра-националисти, по-консервативните пък се притесняват от връзките му със САЩ и от факта, че е изкарал няколко семестъра в Йейл.
Критици на Навални от своя страна се съмняват дали той има шанс да влезе във властта дори и при провеждането на напълно честни и прозрачни избори в Русия. Според тях опозиционерът събира сериозна подкрепа в големите градове и сред по-младите в малките населени места, но гласът му на практика не достига до най-бедните слоеве на руското общество.
Навални и сподвижниците му разчитат до голяма степен на социалните мрежи, за да популяризират идеите си, а в някои краища на Русия достъпът до интернет и смарт-устройства е почти невъзможен.
През 2014 г. успява да разгневи и украинците като заявява в интервю за "Ехото на Москва", че анексирането на Кримския полуостров е брутална проява на сила, но е факт, че Крим вече е част от Русия. "Крим е наш", казва активистът, а негативните реакции срещу тези негови думи се срещат и до днес.
Докато разкритията на Навални действително вредят сериозно на имиджа на Кремъл, остава и въпросът доколко Путин има полза от смъртта на опозиционера.
Както посочва пред "Australia Weekly" Матю Кембъл, който е близък до руския активист и го познава от престоя му в Йейл, всички истински неудобни за Путин лица са вече отстранени по един или друг начин. Някои, като например Михаил Ходорковски, са в изгнание в чужбина, други са в затвора, а трети ги сполетява съдбата на Борис Немцов и са физически ликвидирани.
Навални е в общественото пространство от над 12 години и по мнение на Кембъл може би досега щеше да бъде категорично изтикан от пътя на Путин. По негово мнение Навални дори е полезен за руския президент, който представя опозиционния лидер като твърде свободомислещ и като проводник на вредни за Русия либерални идеи.
Въпреки това именно дългата ръка на Кремъл е основният заподозрян за случващото се с Алексей Навални, който лежи в немската болница "Шарите" в кома. Евентуално отравяне на активиста може да послужи като предупреждение към другите, които искат да последват неговите стъпки.
А краткият клип, който показва как Навални крещи от болка в самолета от Сибир до Москва, със сигурност действа достатъчно демотивиращо и плашещо.
