Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какъв е проблемът на Европа с AstraZeneca

Напрежение, неизпълнени доставки и тотална липса на доверие Снимка: Getty Images
Напрежение, неизпълнени доставки и тотална липса на доверие

"Трябва да очакваме този вирус да остане с нас за дълго време."

Думите на германския канцлер Ангела Меркел продължават да отекват в Европа, докато темата за ваксините произвежда достатъчно напрежение, че да измести всички атомни електроцентрали на континента.

"Проблемът с доставката на ваксини в момента не е толкова свързан с въпроса колко са поръчани, а колко могат да бъдат произведени на европейска земя", коментира Меркел и допълни, че в момент, когато британците произвеждат ваксини за собствената си страна, а САЩ не изнася все още нищо, е логично Европейският съюз (ЕС) да разчита на това, което е произведено в Европа.

Думите на германския канцлер идват в унисон с представените в сряда от Европейската комисия актуализирани механизми за издаване на разрешение за износ на ваксини.

Макар официално слуховете за налагане на 6-седмична забрана за износ на ваксини да бе оборена, представените нови правила силно намекват за такава възможност.

С новите регулации на практика се въвеждат две основни промени в съществуващия вече механизъм на Общността.

Първата промяна е въвеждането на принципа за реципрочност - получаващата държава да не ограничава износа на ваксини или материали със закон или други средства.

Въвежда си и още един принцип, на пропорционалност - изнасянето на ваксини ще се определя от това дали условията с коронавируса в съответната държава, към която е насочена пратката с дозите (брой на заразените, новите случаи и дял на ваксинираното вече население), са по-добри или по-лоши от тези в ЕС. 

До момента ЕС е дал позволение на фармацевтичните компании, чиито ваксини вече са одобрени от ЕМА, да изпълнят договорните си задължения, изнасяйки над 40 милиона дози за 33 държави между февруари и средата на март. За сметка на това за страните от Общността остават 70 милиона ваксини, които бяха разпределени сред 27-те страни членки.

Въпреки това проблемите с имунизационните кампании в евросъюза са факт, а в корена на тях се намира неспазването на договорките от страна на производителите, и най-вече - AstraZeneca.

Снимка: Getty Images

Именно британско-шведската компания се оказа в окото на скандала, предизвикал толкова напрежение около ваксините. Тя се превърна и в ябълката на раздора между Брюксел и Лондон, като спорът там се върти около това кой повече облагодетелства собствените си граждани за сметка на всички останали.

Неразбирателството с AstraZeneca идва от факта, че тя не спазва договорените количества за доставки на ваксини за страните от ЕС. Още през януари доставките бяха намалени значително спрямо количествата, упоменати в сделката с Брюксел, което предизвика забавяния с ваксинационните графици в редица държави, включително и в България.

Валдис Домбровскис, еврокомисар по търговията, заяви в сряда, че AstraZeneca не е успяла да достави дори една четвърт от предвиждания максимум от 120 млн. ваксини, предвидени по договор.

Разбира се, този вариант беше оптимален, а реалните очаквания за доставки от компанията бяха по-малко - между 80 и 100 млн. ваксини до края на първото тримесечие на 2021 г. Въпросът е, че вместо това досега компанията е успяла да достави в страните от ЕС по-малко от 30 млн. дози от своята ваксина.

Междувременно на този фон се появи на бял свят и фактът, че Великобритания е получила 10 милиона дози от препарата AstraZeneca, произведени във фабрики, намиращи се на територията на държави от ЕС, докато в Общността не са пристигнали никакви ваксини, произведени на Острова, което влиза в противоречие с горния принцип на реципрочност.

Като отговор на това от Европейската комисия наложиха горепосочения процес за предварително разрешение за износ на ваксини, според който от фармацевтичните компании се изисква да получат разрешение да изнасят ваксините си, произведени на европейска територия, извън рамките на ЕС.

Снимка: Getty Images

Според този план ЕС има правото да блокира пратките за износ на ваксини на фармацевтичните компании, ако те не изпълняват задълженията си по сключените договори. На практика обаче от 1 февруари досега Европейската комисия (ЕК) е блокирала само един от над 300 износа - малка доставка от ваксини на AstraZeneca за Австралия, като там основанието е, че в Австралия почти няма случаи на коронавирус, докато Общността се бори с трета вълна.

Въпреки това от ръководството на Европейския съюз в момента нямат доверие на фармацевтичната компания, че тя добросъвестно ще изпълнява задълженията си по договорите, като има съмнения, че част от запасите от оксфордската ваксина отиват някъде другаде.

"Между това, което със сигурност се произвежда в Европа, и това, което вероятно е доставено в Европа, има празнина. И ние не знаем къде отиват тези липсващи ваксини", обяснява пред Politico представител на ЕС, пожелал да запази анонимност.

Така все повече се заговори именно за налагане на блокада от страна на ЕС върху износа на ваксини, произведени на европейска територия, за други държави. А нещата се задълбочиха още повече в края на миналата седмица и началото на тази.

През уикенда проверка на военната полиция във фабрика за ваксини в Италия, проведена по искане на ЕС, откри 29 млн. дози от ваксината на AstraZeneca срещу коронавирус. Новината за това предизвиква сериозно натягане на напрежението, като заради нея още повече се заговори за блокиране на доставките на ваксини за страни извън евросъюза.

Самата проверка беше знак за изключително ниското доверие, което в Брюксел имат към британско-шведската компания и нейния ангажимент към сключените вече сделки.

От AstraZeneca реагираха на тази проверка и обвиненията, като се оправдаха с това, че половината от откритите количества в италианския цех са били предназначени за разпращане до страните от ЕС, докато останалата част е за бедни държави по схемата на ООН COVAX.

Самият завод "Анани" в Италия се използва само за разделянето на ваксината в отделни дози, като тя се произвежда от друг подизпълнител на фармацевтичната компания - "Термо Фишер Сайънтифик".

Снимка: Getty Images

По-сериозният въпрос е къде точно е произведена тази партида от ваксината. Според в. "Ла Стампа" ваксините идват от завода "Хеликс" в Нидерландия. Европейската агенция по лекарствата обаче все още трябва да одобри тази фабрика, преди ваксините ѝ да могат да бъдат разпространявани в рамките на блока.

За това говори и официалната позиция на AstraZeneca, в която се казва, че е подвеждащо медиите да описват откритите 29 млн. ваксини като "запас" на компанията.

Там още се допълва, че "процесът на производство на ваксини е много сложен и отнема много време. По-специално, дозите на ваксината трябва да изчакат разрешение от контрола на качеството след завършване на пълненето на флаконите.

Това накара някои в Брюксел да спекулират, че ваксините са били оставени в италианския завод "на изчакване", докато ЕМА даде зелена светлина за разпространението на дози от въпросния нидерландски цех.

В подобно твърдение има смисъл, особено с оглед на това, че от AstraZeneca оправдават закъсненията си именно със забавеното производство в някои от европейските фабрики, в които компанията произвежда препарата си срещу COVID-19.

Така компанията може да е решила да навакса с доставките, използвайки холандския цех, въпреки че той все още не е получил категоричното одобрение от ЕМА. Идеята е, че щом то се даде, произведените там ваксини вече ще бъдат разнесени до крайните си дестинации.

Другият вариант, обсъждан в Брюксел, е, че от AstraZeneca са чакали да падне текущия контрол върху износа на ваксини, за да изпратят дозите към Великобритания. От Лондон обаче потвърждават пред Politico, че доставки от този италиански завод не са очаквани.

Снимка: Getty Images

Проблемът е, че целият този скандал за ваксините, в който са въвлечени ЕС, Великобритания и AstraZeneca, оказва много по-сериозно влияние върху усилията за ваксинация по принцип - както в Европа, така и по света.

Дипломати на страни извън Европейския съюз коментират пред Politico, че има притеснения за това дали въпросната конфронтация няма да доведе до цялостно замразяване на веригите за доставка, което само би влошило крайната ситуация с пандемията.

Именно заради това в четвъртък от Съвета на евролидерите дойде информация, че оттам вероятно няма да подкрепят използването на новите правомощия за блокиране износа. Това става ясно от проект на декларация преди срещата на върха на ЕС, цитиран от "Гардиън".

Евролидерите настояват по-скоро за повече прозрачност около доставките на ваксини, вместо да се подхожда с наказателни тактики. Европейската комисия все пак ще запази новите си правомощия, въпреки че категорична подкрепа за тях от страните членки липсва. Дипломатически източници от най-скептичните държави коментират, че се надяват, че тези правомощия никога няма да бъдат използвани.

По-сериозният проблем обаче идва по друга линия - колкото повече се задълбочава конфликтът около ваксините на AstraZeneca, толкова по-голяма е вероятността хората да отказват да се ваксинират с нея.

Реномето на препарата страда още от самото начало, като той често е разглеждан като "ваксина втора категория", а след вълната на замразяване на ваксинациите с него заради спорна партида, която потенциално предизвиквала тромби при някои пациенти - нещо, което беше отхвърлено от ЕМА - доверието в оксфордската ваксина спадна допълнително.

Сегашните драми около това доколко съвестно компанията си изпълнява задълженията само наливат масло в огъня, предизвиквайки повече и повече откази от имунизиране с AstraZeneca, каквито се наблюдават в страни като Германия, Дания (която даже удължи периода на "замразяване" на ваксинирането с този препарат) и даже в България.

Истината обаче е, че Европа продължава да закъснява зверски много с целия си ваксинационен план, а вероятността до началото на септември вече да е достигнат дял от над 60% ваксинирани жители в страните от ЕС е мираж.

Имунитетът към коронавируса е единственото нещо, което може да спре тази пандемия. А колкото Европа се бави повече, толкова по-трудно ще бъде постигнат той и толкова повече вариации на вируса ще се появят.

Така че в Брюксел трябва да се съсредоточат по-скоро в това да ускорят процеса по одобряване на други ваксини и засилване на производствените мощности на своя територия за действащите такива, вместо да хвърлят усилия в дребнави спорове за това кой по колко дози получава.



Най-коментирани

Най-четените