Една публикация на държавния глава Тръмп в любимото му поле за изява - Twitter - повдигна въпроса, който мнозина си задават, щом чуят признания на жертви на сексуален тормоз - защо не си казала по-рано, защо си признаваш чак сега?
Конкретният повод за гневната реакция на Тръмп са обвиненията срещу номинирания от него за върховен съдия Брет Кавано.
Историята започва да се повтаря като в неприятно дежа вю - Кавано е обвинен в сексуален тормоз от професор по психология на име Кристин Форд.
Предполагаемото посегателство е станало през 1982-а, когато Форд е била на 17 години, а Кавано - на 15. Докато съдебната комисия на Сената очаква изслушването на двете страни, още една жена побърза да обвини кандидата за съдия.
Дебора Рамирез му е била колежка по право в университета в Йейл, когато на един купон без нейно искане той й се показал гол. Това се случва през учебната 1983-1984 г.
Връщаме се обратно към настоящето и Доналд Тръмп, който пита нещо, минавало през главата на почти всички, след като избухна #MeToo скандалът - "Ако е било толкова травмиращо, защо не си се оплакала веднага?". И ако не си се обърнала към властите, защо поне не си казала на родителите си, пита в допълнение Тръмп.
Постът му предизвика нова вълна от коментари и изповеди за сексуално насилие, обединени под хаштага #WhyIDidntReport.
Сред тях са такива както на известни жени от шоубизнеса, така и на жени, които са решили да дадат своята отговор на въпроса защо не са признали пред никого с години наред през какво са преминали.
Едно от най-изчерпателните изказвания е на актрисата Алисия Милано, която посочва сложните мотиви, които са я спрели преди години да бъде открита за случилото се с нея. На първо място тя казва, че много от жертвите отказват въобще да споделят за сексуален тормоз заради съдебната система и по-точно защото малко съдии ще възприемат сериозно показанията им.
Милано допълва, че реакциите срещу Кристин Форд само доказват твърдението й и в тях вижда най-лошия кошмар на всеки потърпевш - недоверието. Конвенционалното правосъдие за нея просто не е опция в този случай.
Актрисата описва как всяко признание, което е успяла да изрече десетилетия по-късно, е било като да преживее отново насилието и най-кошмарния момент в живота си. Мълчанието от своя страна й помага да забрави, че насилникът й е още жив и е на свобода някъде по света.
Милано описва живота на жертвите на сексуален тормоз като пътешествие, което започва със страх и продължава само в страх - от обществото, от обвинения и от подигравки.
Към Милано се присъедини и друга актриса - Лили Рейнхарт, позната от Riverdale и Miss Stevens.
Рейнхарт е сред жените, които се оплакаха от тормоз от страна на продуцента Харви Уайнстийн, срещу когото се изправиха още доста популярни имена като Анджелина Джоли и Кара Делевин.
Рейнхарт казва, че не е пожелала да сподели преживяното от страх, че ще загуби работата си, а всички ще си помислят, че драматизира излишно. Шумът покрай скандала с Уайнстийн я насърчава да разкаже публично през какво е преминала.
Актрисата е преживяла още един случай на сексуален тормоз в по-далечното си минало. Момче, с което се среща, се опитва да я притисне и да я принуди да правят секс. Тя едва успява да се измъкне, но и до днес определя момента като изваден от филм на ужасите. И тогава Лили не споделя с никого заради подобни опасения - да не решат приятелите й, че си измисля.
Извън светлините на холивудските прожектори още много жени се престрашиха да кажат какво се е случило и защо, противно на първичната логика, не са споделили на никого.
Объркване, отричане, непоносим гняв са само част от причините.
Някои са били жертва на деца на богати и влиятелни родители и са преценили, че никога няма да получат справедливост.
Други са били изнасилени от популярното момче на гимназията или колежа - човекът, който всички харесват и никой не допуска, че може да извърши подобно нещо. Трети оправдават мълчанието си с аргументи, с които обществото обикновено ги замерва - били са с къса пола, не където трябва, в неподходяща компания, в неподходящ час.
Една потребителка в Twitter пише, че момчето е било нейно гадже и затова не е посмяла да определи случващото се като сексуален тормоз. След нея има коментар на жена, която е насилена от най-добрия си приятел и попада в подобна ситуация, в която не смее да рискува да признае.
Те, заедно с актриси, певици и други популярни жени, не описват самоцелно травмите от миналото си.
Целта е да докажат как Тръмп и хората с неговото мислене не са прави в мнението си, че първото нещо, което ще направи жертва на сексуален тормоз, е да изтича в полицията.
Покрай скандала с Уайнстийн мнозина си казаха, че звездите са запазили тайна, само и само за да запазят ролите и ангажиментите си. Сега става далеч по-ясно, че мотивите са доста по-заплетени и трудно подлежат на хладнокръвно описание.
За момента #WhyIDidntReport постовете звучат далеч по-задълбочено и карат четящите ги да се замислят, а не просто да прехвърлят поредната клюка ала Уайнстийн. Дано хаштагът не се превърне в поредния "лов на вещици" и поле за отмъщение към стари врагове.
Подобни обвинения са гавра с хората които наистина са станали жертва на сексуално насилие ...................... Напълно вярно! Ама какво им дреме на митутките? Те си имат цел - кинти и известност. И се присещат за "шокиращи" престъпления от миналия век. А нашата свиняга е друга диагноза. Ама за него по-добре да не говорим. Не заслужава нищо повече от възпитано, но тотално игнориране. Белким схване намека.
>емоционалният тон на линкнатата от теб статия определено ми идва в повече Ако емоционалният тон ти е проблемът, а не фактите, не мога да направя нищо за теб. >изведнъж се сеща Защо видимо дори не ти хрумва да обмислиш хипотезата, че такива събития всъщност имат траен и силен ефект върху жертвата за цял живот, че те не просто "изведнъж се сещат", а се трудно и мъчително прекършват да споделят нещо, което е тежко, и заради което знаят, че ще понесат допълнителна мъка и печал? Аз мисля, че е защото ти липсва човешко достойнство. Знам, ти предпочиташ да го виждаш като прагматизъм и реализъм, като разобличаване на двуличието на тези, които се опитват да се изкарват жертви. Не е. >изнасилването на Амбър Уайът, доколкото разбирам, е доказано или поне доказуемо Прочети статията. Целият клас престъпления като сексуално посегателство и тормоз е труден за доказване. Какво значи, да се правим, че такива неща не се случват? Да решим, че жените си измислят, че преувеличават дълбоките емоционални белези, които такова поругаване и отричане на личността им може да има, особено в по-ранна възраст? Удобно, да. Достойно ли е обаче? Имам един доста прост личен тест, когато се чудя дали дадено поведение е достойно - бих ли се похвалил с това си поведение на дядо си. Ти би ли? >Извършеният от Брет Кавано тормоз не е и няма как да бъде потвърден. Сложи нещата в контекст. Очевидно често не се приемат за достатъчни дори самопризнания, дори снимков материал, с който насилникът сам е документирал престъплението и сам е предал на жертвата, дори медицински свидетелства и показания на очевидци. Какво да очакваме в случая? Например, възможно е да окаже, че Форд е говорила с психотерапевта си или с приятелите си за извършеното над нея насилие още преди години, далеч преди да има и помен от възможност да "спечели" каквото и да било от това (дълбоко ме погнусява морално деградиралия манталитет, който търси подобна мотивация у Форд, след като е лесно наблюдаемо какво вече се случи с нея след като реши да излезе публично). Това достатъчно ли би било? Задавам въпроса за да илюстрирам необоримостта на предположението, че сексуалното насилие не се е случило, върху което почиваш, когато казваш, че "няма как да бъде потвърден". Сещаш ли се какво означава тази необоримост? Че предположението е ненаучно. Че е сляпа вяра. >би трябвало да е наясно, че на купон с подивели от алкохол и хормони джокове може и да не е в пълна безопасност Естествено, че не е в пълна безопасност. Все пак дори е била изнасилена. Значи ли това, че престъплението не е престъпление ако жертвата е осъзнавала прекрасно вероятността да й се случи? Насилникът е извинен, ако жертвата не е направила всичко възможно да предотврати насилието, което той е извършил (при което за "всичко възможно" дори не може да се даде практически използваема дефиниция)? Интересно какво ще кажеш, ако те блъсне кола докато пресичаш улицата - все пак, ако си стоиш вкъщи би бил "в пълна безопасност". Можело е да внимаваш повече. Да носиш светлоотразителна жилетка. Да си носиш тромбон, с който да огласяваш намерението си да пресичаш улицата. Да ходиш облечен в подходяща предпазна броня. Очевидно ще видиш абсурда в горните предложения, но надали да видиш абсурда в това, че не виждаш аналогичния абсурд в случаите, в които обвиняваш жертвата за насилието, което й е причинено. И това е абсурдно. Това изисква сериозен когнитивен дисонанс. >повече от наясно че на този купон ще я обарват. Тя затова и отива там. Типичният манталитет на чекиджия, който няма успех с жените, и затова му трябва да бъде убеден, че жените адски много го искат. Искат го, проклетите, мечтаят си да ги обарва и натиска, сънуват члена му и вътрешно копнеят някой ден да им го покаже. Не може да не е така, защото ако и това му бъде отнето, остава с реалността. А реалността е, че е просто чекиджия и жените не го харесват и не го желаят.
Тя не е казала преди - просто защото тогава все още не бяха дошли едни добре облечени господа, които да и заявят, че нейната история може да се ползва за политически цели.
Емоционалният тон е проблем при съобщаване на факти, защото апелира към емоциите, а не към разума. При мен, когато не става дума за художествено произведение, вероятността ефектът да е противоположен на търсения е, както казах, висока. Защото фактите, които аз видях под цялата надиплена емоция в оная статия, ми говорят за една малоумна кифла, крещяла, че ще си отвори краката за някого си и самоволно докарала се до безпомощно състояние, от което впоследствие двама нерези са се възползвали. Съжалявам. Не знам нужно ли е да уточнявам, че не отричам извършеното срещу нея престъпление и не оправдавам изнасилвачите, но, понеже питаш, нека уточня - не го отричам и не ги оправдавам. Да отговоря и на недотам адекватната аналогия с пресичането на улицата - едно е да пресека на зелено, когато съм в състояние да направя това, и някой да ме насмете с превишена скорост, и съвсем друго - да се натряскам, да си вържа очите, да пресека на червено, без да виждам къде точно стъпвам, и някой да ме насмете с превишена скорост. И в двата случая този с превишената скорост е виновен, но във втория вината, че ме е насмел, е отчасти и моя. Амбър Уайът е отишла на пиянски купон, надрънкала се е, макар че да употребява алкохол е било незаконно на тогавашната й възраст, демонстрирала е леко поведение и други, още по-пияни от нея, са изтълкували това като покана да й бръкнат в гащите. Ако не беше отишла на пиянския купон или поне ако не се беше напила и не беше викала как ще легне с някого си, вероятно нищо толкова страшно нямаше да й се случи. Що се отнася до Брет Кавано - едно, че наистина не виждам защо да приемам някакво недоказано и недоказуемо твърдение за истина, и друго, че, все пак, викам глупостите, в които го обвиняват, да не ги сравняваме с изнасилвания или реален тормоз. Да бяха изровили нещо, което е направил като възрастен, егати, а не като пъпчив тийнейджър.
... Целта е да докажат как Тръмп и хората с неговото мислене не са прави ... Вот где собака зарита, както казват в Калифорния. Спомняте ли си кога потече тази мътна река? С номинацията на Тръмп за кандидат. Един американец толкова се беше подплашил, че питал дали да не емигрира в България, ако го изберат. Тогава всичко прогресивно, либерастко, толерастко и въобще умнокрасиво пусна в ход лайнохвъргачките. Тогава излязоха на подиума първите митутки, (да не се бъркат с проститутки) които Тръмп уж хващал за катеричките преди 30г. Разните му там Уайнстейновци и Спейсита кацнаха на мушките близо година след това. И оттогава насам редовете им се попълват с нови чудовища. И всички са богати и известни, имаше само един провинциален диджей. Мързи ме да търся как стоят по отношение на Тръмп и как стои той по отношение на тях, но фактът е, че всичко започна с неговата номинация. Презумпция за невиновност? Forget it. Факти? Never mind. Съдебни дела още няма, защото прокурорите са корумпирани от Тръмп и не се самосезират. А т. нар. жертви не завеждат граждански искове. Защо ли аджеба?
>Емоционалният тон е проблем Също е изцяло субективно изживяване. Аз, например, не виждам нищо подобно в статията от WaPo. За разлика от теб, обаче, не говоря за липсата на емоционалност все едно е очевиден обективен факт, който всеки следва да види. Защо присъствието на емоционалност, дори да има такова, се вижда като изконен проблем и някак си накърнява обективността на съобщениете факти, според мен е също добър въпрос, който не изглеждаш склонен да обмислиш. >апелира към емоциите, а не към разума Емоциите са неразделна част от разума, негов пряк продукт, което един разумен човек би следвало да взима предвид в цялата му дълбочина. Емоциите изобщо не са несъвместими с рационалния научен подход. В един по-опростенчески подход можеш да ги разглеждаш като ортогонални, в един по-задълбочен - като неразривна и задължителна част от човешкото съзнание, продукт на който е и рационалната мисъл. Препоръчвам някое подходящо четиво, например това: https://www.amazon.com/Behave-Biology-Humans-Best-Worst-dp-1594205078/dp/1594205078/ Обемисто е, но дава обстоен поглед върху човешкото поведение на всяко ниво и от всяка гледна точка, с подробни обяснения за взаимодействията и с купища данни от научни изследвания. За мен книгата беше доста полезна не само като всеобхващащ трактат, който структурира знанията в областта и показва интересните връзки и взаимодействия, а и защото разбули куп мои заблуди относно човешкото поведение, все широкоразпространени "факти" от "обща култура", например повечето неща около хормони и невротрансмитери. >вероятността ефектът да е противоположен на търсения е, както казах, висока С което сам признаваш собствените си предубеждения, но дори не ти хрумва да ги виждаш като нещо нежелателно. >една малоумна кифла, крещяла, че ще си отвори краката за някого си и самоволно докарала се до безпомощно състояние Отново ще попитам - тези й действия оневиняват ли насилниците, омаловажават ли престъплението? Ако не, което сам като че ли се опитваш да намекваш, каква е причината да го споменаваш толкова често и с толкова силен патос.. не, всъщност не просто патос, с неприкрита неприязън и агресия? Виж си тона - остави, че няма дори капка емпатия и съчувствие, всяко твое изречение за жертвите на сексуално насилие е пропито с присмехулна насмешка, с отвращение, сякаш се опитваш да ги дехуманизираш защото не ти е комфортна идеята, че хора - точно като теб - може да страдат. Следователно не са хора като теб. Чиста работа. >да се натряскам, да си вържа очите, да пресека на червено, без да виждам къде точно стъпвам, и някой да ме насмете с превишена скорост >във втория вината, че ме е насмел, е отчасти и моя Колко "отчасти"? Кой определя? Как? Защо в случая изглежда намираш за необходимо "да се натряскам, да си вържа очите, да пресека на червено" за да носиш вината "отчасти"? Кой си ти, че да определяш? Защо ти, не аз? Какво става ако имаме различни виждания за това какво е необходимо да се носи някаква част от вината и каква е тази част? Как и какво измерваме, че да стигнем до общо съгласие? Задавам всички тези въпроси за да илюстрирам простия факт, че твоята морална позиция е изконно недостойна, защото предполага, че личното ти изживяване, личната ти преценка, личното ти виждане следва да бъде универсално. А то очевидно и тривиално наблюдаемо не е. Достойното поведение след такова наблюдение е да преосмислиш моралната си позиция, да се отърсиш от комфортната иначе за душата склонност да генерализираш субективната си реалност. Недостойното е да обвиниш другите, че са глупаци, защото имат виждания различни от твоето. >Що се отнася до Брет Кавано - едно, че наистина не виждам защо да приемам някакво недоказано и недоказуемо твърдение за истина Никой не го и изисква. Кавано е кандидат за един от най-високите постове в САЩ, от които може да оформя американското право през следващите 30-40 години. Редно е да бъде поставен под по-внимателен контрол, да бъде оценяван с по-високи стандарти, да бъде скрутиниран по-обстойно. Ти може да намираш това, че изникват такива обвинения - изконно трудни за категорично доказване - за ненужно висок стандарт за този кандидат. Друг може да намира обвиненията за сексуален тормоз в сегашния им вид, дори без да са довели до присъда за Кавано, за достатъчни Кавано да не е подходящ кандидат за такъв пост. Трети може да е напълно ОК с това Кавано да стане върховен съдия дори ако бъде осъден за изнасилване и след като си излежи присъдата. Всеки има различни стандарти, и това е напълно ОК. Въпросът тук е колко високи са стандартите, с които болшинството от американския народ да се чувства комфортно. Твоите ги чух. Моите също са ясни. А те дори не са съществени.
>Спомняте ли си кога потече тази мътна река? Ще повторя въпроса, който Дракон умело избегна - как ще реагираш, ако се окаже, че Форд е говорила за сексуалното насилие още преди години, ако извади кореспонденция с приятели или показания от психотерапевти? Честно казано, този въпрос е почти реторичен от моя гледна точка. Не виждам причина да мисля, че бихте реагирали по-различно от това първосигнално да отхвърлите всякакви неудобни за вас факти без дори да си направите труда да проверявате каквото и да било - кореспонденцията е фалшифицирана, психотерапевтите лъжат, защото Сорос им е налял едни кинти. Всички нови факти, които не ви пасват на дневния ред, са априори обречени да бъдат заклеймени като лъжа, като fake news още преди да се появят. Охотата, нелепата лекота и дори гордостта, с която хора като вас използват този прийом за затвърждаване на личните предубеждения, е всъщност и фундаменталната сила на хора като Тръмп, криптонита на рационалното и достойно поведение.
... Не виждам причина да мисля, че бихте реагирали по-различно от това първосигнално да отхвърлите всякакви неудобни за вас факти ... Какво да отхвърляме? Къде са фактите? И кой се интересува какво си мислиш ТИ, прасчо? Драконът си направил труда да прочете статия, която развяваш като аргумент и заключава, че се касае за една тъпа кифла и няма отношение към нищо, освен казуса с тъпата кифла.Обаче: ... Кой си ти, че да определяш? Защо ти а не аз? ... Ей това му е болката на наш прасчо, това го трови от копитцата до ушите. Защо никой не го приема за последна инстанция. Моите съболезнования, прасчо.
Също е изцяло субективно изживяване. --- Откъдето е това "ми" в "емоционалният тон на линкнатата от теб статия определено *ми* идва в повече". От друга страна, по-добре не се опитвай да твърдиш, че емоционалният тон не е цел на авторката на статията, защото това би било напълно невярно. Прочее, въпроса ти не го избегнах. Просто го намирам за безсмислен. Абсолютно същата стойност би имал въпрос какво ще си помисля, ако излезе информация, че въпросната жена е изнасилила анално петнайсетгодишния Кавано с помощта на страп-он. Или ако излезе информация, че Кавано дори не е бил в Щатите, когато предполагаемият тормоз се е случил. Или ако излезе информация, че жената е била отвлечена от извънземни, които са имплантирали спомена в паметта й. Във всички случаи отговорът е един - ще си помисля това, което наличната информация ме кара да мисля. Докато информацията не излезе, разсъжденията в тая посока са чист алабализъм без никаква реална стойност. В случая дори нямаме информация какъв тормоз е упражнило петнайсетгодишно хлапе върху малко по-възрастно момиче - а това, всъщност, е доста важно, доколкото в рамките на понятието "тормоз" влиза горе-долу всичко. Преди време някаква се изкара жертва на Дъстин Хофман, защото я поканил на среща, тя приела и той й платил таксито. И хайде, ама сериозно, да вземем предвид факта, че тормозът, ако изобщо се е случил, е упражнен от дете - това все би трябвало да променя ситуацията. А на това отговорих в прав текст: Отново ще попитам - тези й действия оневиняват ли насилниците, омаловажават ли престъплението? --- Ето го отговора, изваден от коментар номер 21: Не знам нужно ли е да уточнявам, че не отричам извършеното срещу нея престъпление и не оправдавам изнасилвачите, но, *понеже питаш, нека уточня - не го отричам и не ги оправдавам.* --- Ако ще си пишем фермани, дали няма да е добре да се четем? Що се отнася до това: Кой си ти, че да определяш? Защо ти, не аз? --- Не съм го определил аз. Определил го е законът и наредбите, които ми забраняват да пресичам на червено и които имат за цел най-вече моята безопасност, точно както, в случая на Амбър Уайът, има закон, който забранява употребата на алкохол от лица под двайсет и еднагодишна възраст и има за цел най-вече тяхната безопасност - закон, който тя напълно умишлено е нарушила, след като напълно умишлено се е поставила в компанията на други хора, които напълно умишлено са нарушили същия закон. Нарушавала е напълно умишлено и други закони, примерно закона, забраняващ употребата на марихуана. Това все би трябвало да накланя везните в някаква посока. Ако не беше нарушила закони, целящи нейната собствена безопасност, или, с други думи, ако не се беше поставила умишлено в пряка опасност, само и само да е популярната мацка (отново, написано в статията, макар и по друг начин), и пак беше преживяла нещо такова, може би щях да й съчувствам. Сега не мога - точно както не мога да съчувствам на олигофрените, изпратили голи селфита на напълно непознати след кратък разговор в някоя чат стая и изпатили си от това, и по същите причини - трябва да си рядко малоумно парче, за да постъпиш така. Сори.
И в училище, и после в университета, имаше момичета, които често правеха секс по купоните. Понякога и с няколко души. Всички те го правеха абсолютно доброволно и твърдяха, че им харесва. Ами ако сега изведнъж решат да споделят, че са били насилвани? Кой може да ги обори? Въпреки че всички знаем как беше в действителност.
Вие осъзнавате ли вече какви неща влизат в категория "сексуален тормоз": - Той ми показа пениса си. - Той ме покани под душа, аз отидох (!) и той ми се показа гол (!!!). - Съгласих се да правим секс (!), но после се почувствах объркана (!!!?!????!). И тем подобни. Аз ако съм жена и някой ме изнасили, ама наистина, и после чуя някаква второразрядна актриса да мрънка, че е видяла нечий пенис, ще съм много, много ядосан/ а.
Прасето пак влезе в неговото си русло : - "че твоята морална позиция е изконно недостойна, защото..." ; - "Аз мисля, че е защото ти липсва човешко достойнство." ; - "(дълбоко ме погнусява морално деградиралия манталитет, който търси подобна мотивация у Форд" ; -"Очевидно ще видиш абсурда в горните предложения, но надали да видиш абсурда в това, че не виждаш аналогичния абсурд в случаите, в които обвиняваш жертвата за насилието, което й е причинено. И това е абсурдно. Това изисква сериозен когнитивен дисонанс." ; -"Типичният манталитет на чекиджия, който няма успех с жените..." ; -"Все пак, ако имахте достойнството и способността да разсъждавате непредубедено" . Направо всичкият ми когнитивен дисонанс излезе от релси. Да ти минава през ума че тъкмо ти си чекиджия? Както в истинския, така и в преносния смисъл. Под тази статия има половин дузина твои словесни чекии. Между другото къде остана темата от статията? Ами изгуби се измежду редовните словесни полюции и персонални хули на най-великия, най-интелигентния, най-справедливия, най-достойния и най-хуманния в този форум.
Между другото къде остана темата от статията? ...................... Ами, за съжаление, остана там , където останаха и гласовете на реално пострадалите от сексуален тормоз - под купчината псевдо жалби. Ревовете на разни себични патици /без да броим прасетата/, които надават фалшиви вопли, заглушават гласовете на истинските жертви. И обезсмислят тяхната борба , принизявайки я до своето ниско търгашеско ниво. Обратен ефект.
>по-добре не се опитвай да твърдиш, че емоционалният тон не е цел на авторката на статията, защото това би било напълно невярно. Предполагам точно затова не ми е и хрумвало да го твърдя. Ще те изпреваря преди да ми кажеш да не се опитвам да го твърдя - също не ми хрумва да казвам, че слоновете могат да летят като размахват с уши. >Докато информацията не излезе .. можем да обсъждаме възможните реакции ако такава излезе. Това далеч не е безсмислено, защото ако се окаже, че не съществува информация, която, ако излезе наяве, да може хипотетично да обори предварително изградените ви твърди убеждения - което все още ми изглежда почти сигурно вярно - то бихме знаели предварително, че няма никакъв смисъл да търсим такава информация, защото говорим за ваша вяра в канон от предварително познати истини и обяснения за света, които свободно поемат всеки нов факт без да се променят съществено. Сходно, надали съществува научен експеримент с хипотетичен резултат, който да може да накара християните да преосмислят съществуването на бог, затова е безсмислено да се опитваме да конструираме такива експерименти. >петнайсетгодишно хлапе върху малко по-възрастно момиче Не че според мен има значение в случая, но за теб явно има, защото продължаваш изрично да го споменаваш, а всъщност е точно обратното. Кавано е бил на 17, а Форд - на 15. >някаква се изкара жертва на Дъстин Хофман Whataboutism. >не отричам извършеното срещу нея Плюс контекста на: >Определил го е законът и наредбите Би следвало да подкрепяш напълно това престъпника (според закона) да си понесе наказанието (според закона). Независимо дали жертвата е била наясно с рисковете, независимо от законното й или незаконно поведение (за второто тя си носи вина пред закона, но няма никакво отношение към престъплението срещу нея), независимо от това дали изпитваш лична неприязън към нея. Нищо такова не виждам да правиш. Правиш точно обратното - прехвърляш вина върху нея като изтъкваш факти, които, както сам повтаряш, си напълно наясно, че не оневиняват престъпника: >Нарушавала е напълно умишлено и други закони >поставила умишлено в пряка опасност >не мога да съчувствам на олигофрените >рядко малоумно парче Да не говорим колко погнусяващо недостойно е да лепиш подобни етикети на другите хора с тази охота и злост, хора, които дори не познаваш, които търсят справедливост за насилието, упражнено към тях, и които не само не намират нищо такова, а намират злъчния присмех на тези като теб. А вие сте много. Адски много. >- Той ми показа пениса си. Ти наистина ли настояваш да се правиш, че не разбираш в какъв контекст мъж показва на жена пениса си без жената да го е пожелала? Също, че не можеш да си представиш каква е реакцията на такъв мъж ако жената покаже нежеланието си да го гледа? Или си мислиш, че подобен мъж би спокойно го прибрал и се извинил, че бута интимните си части в полезрението на хора от пола, към който има сексуално влечение, и очевидно точно заради това сексуално влечение? >- Той ме покани под душа, аз отидох (!) и той ми се показа гол (!!!). Пример? >- Съгласих се да правим секс (!), но после се почувствах объркана (!!!?!????!). Такива случаи има, но след "после се почувствах объркана" има същественото "и отказах, който отказ той не прие". Ако имаш предвид случай, в който някой се е оплакал от сексуално насилие след акта, по време на който е бил в съзнание и напълно съгласен, то, отново, пример? >Да ти минава през ума че тъкмо ти си чекиджия? Уау, оригиналното "НЕ ТИ!". Щях да кажа, че не бях го чувал от трети клас, но се сетих, че не е така. Все още го чувам редовно от хора, чието развитие е спряло някъде в ранното им детство. Знам, знам, аз пък съм прасе и мириша.
Не че според мен има значение в случая, но за теб явно има, защото продължаваш изрично да го споменаваш, а всъщност е точно обратното. Кавано е бил на 17, а Форд - на 15. --- Разбрах, бтв, обаче след като написах предишния коментар. В статията, която коментираме, обаче пише, че Кавано е бил на петнайсет. Директен цитат, който вече постнах веднъж, а и не само аз: Предполагаемото посегателство е станало през 1982-а, когато Форд е била на 17 години, а Кавано - на 15. --- Сърди се на Уебкафе. Сърди им се и за това, че не са дали по-подробна информация за евентуалното посегателство, макар че такава има. Нямам нито време, нито желание да разчепквам истинността на всяко изречение, което изписват. Що се отнася до другото - уотабаутизъм е, да. Цялото нещо е уотабаутизъм. Започна от теб, впрочем, та за това се сърди на себе си. И колко точно пъти да напиша, че не отричам престъплението и не оправдавам извършителите му, за да стане ясно, че не отричам престъплението и не оправдавам извършителите му? Това сега е третият път.