Светът на хирургията на Великобритания има две лица. Едното е бляскавото - сложни операции, спасяване на животи и тежки научни конференции.
За другото почти не се говори, освен с шушукане вътре в затворените среди, защото то разкрива една далеч не толкова лицеприятна страна на професията.
Нов доклад, публикуван в реномираното списание British Journal of Surgery, показва широко разпространена култура на сексуално насилие, тормоз и експлоатиране на по-младите жени в хирургията.
Докладът, озаглавен "Нарушаване на мълчанието: Справяне със сексуалното неправомерно поведение в здравеопазването", разкрива шокиращи цифри за нивата на сексуално насилие сред специализанти по хирургия и млади хирурзи.
Авторите на доклада провеждат анкета, разпращайки я до всички регистрирани хирурзи в страната. От тях 1434 избират да отговорят, като половината от тях са жени.
На база на тази анкета се получават следните резултати:
- 63% от жените хирурзи са били обект на сексуален тормоз от свои колеги;
- 30% от жените хирурзи са били сексуално насилвани от колеги;
- 11% от жените хирурзи съобщават за принудителен физически контакт, свързан с възможности за кариерно израстване;
- 24% от мъжете хирурзи също са ставали жертва на сексуален тормоз;
- Докладвани са най-малко 11 случая на изнасилване;
- 90% от жените и 81% от мъжете са били свидетели на някаква форма на сексуално насилие.
Един от изводите на доклада е, че относително по-ниският дял жени хирурзи (около 28% от всички хирурзи във Великобритания), в съчетание с дълбоката йерархичност на професията, дава на някои мъже значителна власт.
В съчетание със среда на високо напрежение, това създава предпоставки за една дълбоко токсична култура на експлоатиране на по-младите професионалисти, включително и сексуално.
Много от случаите на сексуален тормоз стават публично, дори в самата операционна зала, където хирурзи с повече власт често "се закачат" с по-млади специализантки.
Някои жертви говорят за опипване в залата за подготовка за операция, за отъркване на еректирали пениси в задните части на младите лекарки, както и за други "шеги".
Една лекарка хирург, която се представя само като Джудит, разказва пред "Би Би Си" за случай, при който по време на операция по-възрастен хирург решава да използва гърдите ѝ като кърпа за изтриване на потта си.
Докато трае операцията, Джудит, тогава все още специализантка, вижда как лекарят се обръща към нея и заравя лицето си в гърдите ѝ, използвайки престилката, за да изтрие потта от челото си.
"Просто замръзнах, защото лицето му беше в деколтето ми. Когато го направи за втори път, му предложих да му донеса кърпа. Отговори ми, че не иска, защото така било много по-забавно", разказва лекарката.
По думите ѝ усмивката на лицето на мъжа е била това, което я е накарало да се почувства мръсна, унизена и използвана. А това, което е било по-лошото, е мълчанието на колегите ѝ в операционната.
"Той дори не беше най-старшият в операционната зала, но знаеше, че това му поведение е нормално", споделя още Джудит.
Макар много от тези случаи на сексуално насилие да са в болниците, други излизат и извън границите на работното място.
Друга млада лекарка, която е идентифицирана само като Ан заради правни причини, разказва как е била насилена сексуално от ментора си по време на медицинска конференция.
След като през цялата вечер по-възрастният лекар ѝ обяснявал, че тя не познава другите колеги и не може да им се довери, той я изпратил до мястото, където била отседнала, а след това се възползвал от нея.
"Помислих, че иска да говорим, но той изведнъж се обърна към мен и започна да ме натиска да правим секс. Не съм го искала, не съм го търсила. Беше напълно неочаквано", разказва Ан.
Тя не определя случилото се като изнасилване, но е категорична, че сексът не е бил по нейно желание.
Когато на следващия ден видяла ментора си, по думите ѝ едва не се е сринала.
Инцидентът оставя трайно въздействие върху Ан, като емоционалното вцепенение я спохожда и години по-късно, когато споменът за случилото се я преследва на работа в напрегнати ситуации, включително веднъж, докато се подготвя да оперира пациент.
Причината тези случаи да не са предизвикали до момента огромни скандали е общата култура на мълчание по темата за сексуалното насилие в средите на британската хирургия.
За тези млади специализанти е сериозен риск да говорят за това, което са преживели, тъй като много често кариерата им зависи пряко от човека, който ги е насилил.
Има усещане, че самото повдигане на темата може да доведе до изолирането на пострадалите жени - един вид стигма, че "хвърлят кал" върху реномето на професията.
"Това води до култура на мълчание, при която хората изпитват истински страх за бъдещето и кариерата си, ако проговорят", коментира проф. Кари Нюландс, хирург-консултант от Университета в Съри.
Публикуването на доклада вече предизвиква реакции, като от британската Национална служба по здравеопазване посочват, че вече са предприели мерки за пресичане на подобни практики.
Предвижда се да се въведат ясни механизми за докладване на сексуално насилие на работното място, както и въвеждане на прозрачна процедура по разследването им.
Мнозина гледат на този доклад като на първата стъпка към #MeToo и в сферата на здравеопазването.
Въпросът обаче е дали британското общество ще има здравия стомах, за да понесе мръсните истории, които могат да излязат на бял свят, или ще предпочете да извърне глава, оставяйки един твърде важен сектор да функционира по своите си мрачни правила.
