Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Защо не си казала, още когато се случи?"

Жертви на сексуален тормоз посочват защо са си мълчали
Жертви на сексуален тормоз посочват защо са си мълчали

Една публикация на държавния глава Тръмп в любимото му поле за изява - Twitter - повдигна въпроса, който мнозина си задават, щом чуят признания на жертви на сексуален тормоз - защо не си казала по-рано, защо си признаваш чак сега?

Конкретният повод за гневната реакция на Тръмп са обвиненията срещу номинирания от него за върховен съдия Брет Кавано.

Историята започва да се повтаря като в неприятно дежа вю - Кавано е обвинен в сексуален тормоз от професор по психология на име Кристин Форд.

Предполагаемото посегателство е станало през 1982-а, когато Форд е била на 17 години, а Кавано - на 15. Докато съдебната комисия на Сената очаква изслушването на двете страни, още една жена побърза да обвини кандидата за съдия.

Дебора Рамирез му е била колежка по право в университета в Йейл, когато на един купон без нейно искане той й се показал гол. Това се случва през учебната 1983-1984 г.

Връщаме се обратно към настоящето и Доналд Тръмп, който пита нещо, минавало през главата на почти всички, след като избухна #MeToo скандалът - "Ако е било толкова травмиращо, защо не си се оплакала веднага?". И ако не си се обърнала към властите, защо поне не си казала на родителите си, пита в допълнение Тръмп.

Постът му предизвика нова вълна от коментари и изповеди за сексуално насилие, обединени под хаштага #WhyIDidntReport.

Сред тях са такива както на известни жени от шоубизнеса, така и на жени, които са решили да дадат своята отговор на въпроса защо не са признали пред никого с години наред през какво са преминали.

Едно от най-изчерпателните изказвания е на актрисата Алисия Милано, която посочва сложните мотиви, които са я спрели преди години да бъде открита за случилото се с нея. На първо място тя казва, че много от жертвите отказват въобще да споделят за сексуален тормоз заради съдебната система и по-точно защото малко съдии ще възприемат сериозно показанията им.

Милано допълва, че реакциите срещу Кристин Форд само доказват твърдението й и в тях вижда най-лошия кошмар на всеки потърпевш - недоверието. Конвенционалното правосъдие за нея просто не е опция в този случай.

Актрисата описва как всяко признание, което е успяла да изрече десетилетия по-късно, е било като да преживее отново насилието и най-кошмарния момент в живота си. Мълчанието от своя страна й помага да забрави, че насилникът й е още жив и е на свобода някъде по света.

Милано описва живота на жертвите на сексуален тормоз като пътешествие, което започва със страх и продължава само в страх - от обществото, от обвинения и от подигравки.

Към Милано се присъедини и друга актриса - Лили Рейнхарт, позната от Riverdale и Miss Stevens.

Рейнхарт е сред жените, които се оплакаха от тормоз от страна на продуцента Харви Уайнстийн, срещу когото се изправиха още доста популярни имена като Анджелина Джоли и Кара Делевин.

Рейнхарт казва, че не е пожелала да сподели преживяното от страх, че ще загуби работата си, а всички ще си помислят, че драматизира излишно. Шумът покрай скандала с Уайнстийн я насърчава да разкаже публично през какво е преминала.

Актрисата е преживяла още един случай на сексуален тормоз в по-далечното си минало. Момче, с което се среща, се опитва да я притисне и да я принуди да правят секс. Тя едва успява да се измъкне, но и до днес определя момента като изваден от филм на ужасите. И тогава Лили не споделя с никого заради подобни опасения - да не решат приятелите й, че си измисля.

Извън светлините на холивудските прожектори още много жени се престрашиха да кажат какво се е случило и защо, противно на първичната логика, не са споделили на никого.

Объркване, отричане, непоносим гняв са само част от причините.

Някои са били жертва на деца на богати и влиятелни родители и са преценили, че никога няма да получат справедливост.

Други са били изнасилени от популярното момче на гимназията или колежа - човекът, който всички харесват и никой не допуска, че може да извърши подобно нещо. Трети оправдават мълчанието си с аргументи, с които обществото обикновено ги замерва - били са с къса пола, не където трябва, в неподходяща компания, в неподходящ час.

Една потребителка в Twitter пише, че момчето е било нейно гадже и затова не е посмяла да определи случващото се като сексуален тормоз. След нея има коментар на жена, която е насилена от най-добрия си приятел и попада в подобна ситуация, в която не смее да рискува да признае.

Те, заедно с актриси, певици и други популярни жени, не описват самоцелно травмите от миналото си.

Целта е да докажат как Тръмп и хората с неговото мислене не са прави в мнението си, че първото нещо, което ще направи жертва на сексуален тормоз, е да изтича в полицията.

Покрай скандала с Уайнстийн мнозина си казаха, че звездите са запазили тайна, само и само за да запазят ролите и ангажиментите си. Сега става далеч по-ясно, че мотивите са доста по-заплетени и трудно подлежат на хладнокръвно описание.

За момента #WhyIDidntReport постовете звучат далеч по-задълбочено и карат четящите ги да се замислят, а не просто да прехвърлят поредната клюка ала Уайнстийн. Дано хаштагът не се превърне в поредния "лов на вещици" и поле за отмъщение към стари врагове.



Най-четените