Да си скалъпиш религия

Религията е особено нещо. Вярата в различни богове е карала мъже и жени да извършват най-различни подвизи през вековете, унищожавала и създавала е съюзи, прекроявала е цели държави. До ден-днешен някои от най-страшните човешки деяния могат да бъдат замаскирани като "направени за Бог".

Но религията може и да е модерна, особено когато е екзотична и се появява в период на масов обществен бунт, на търсене на новото, различното и крайното.

Едва ли трябва да ни учудва тогава, че в страната, в която шоубизнесът е начин на живот, през '60-те се появява и Църква на Сатаната.

Антон ЛаВей е висок, с бледа кожа, гладко обръсната гола глава и заплашително катинарче около устните. Устни, изрекли не едно или две подвеждащи твърдения през годините, но превърнали ЛаВей в лицето на един култ в САЩ, който по някакъв начин успява да го надживее.

ЛаВей е роден с името "Хауърд Стантън Лавей" на 11 април 1930 г. Твърди, че е напуснал училище на 16, за да се присъедини към цирк като момче за всичко, а след това станал и "укротител на лъвове". После бил и музикант в нощни клубове; свирил на орган в бурлеска в Лос Анджелис; твърди, че е имал връзка с все още неизвестната по това време Мерилин Монро, а след това станал и полицай в Сан Франциско, за да издържа семейството си.

През годините всеки един елемент от тази история започва да се пропуква.

Репортери не откриват доказателства, че ЛаВей някога е работил в цирк, нищо, че години по-късно ще отглежда питомен лъв в мазето на къщата си. Що се отнася до отношенията му с Мерилин Монро, хора, близки до актрисата, отричат тя някога да е имала "гореща двуседмична връзка" със сатаниста.

Той, от своя страна, се хвали с голия календар на Монро, надписан с лично послание за него. По-късно бившата му съпруга твърди, че тя е тази, която е фалшифицирала посланието, уж написано от известната актриса за "бившия й любовник".

Накрая, за капак на всичко, има опровержение и на историята за кариера му в силите на реда - в полицейското управление на Сан Франциско няма данни някога там да е работил човек с това име. ЛаВей твърди, че вероятно го крият, защото се чувстват засрамени.

Звучи едновременно безумно, но и напълно подходящо човек с такава история в създаването на трудни за доказване твърдения, да основе църква. Точно това обаче прави ЛаВей през 1966-а, когато създава Църквата на Сатаната.

През това той вече е станал нещо като скромна местна знаменитост в Сан Франциско. Всеки петък организира лекции на теми, свързани с окултното. Един ден получава съвет - с лекциите няма да стигнеш до никъде, защо не опиташ да си създадеш църква.

Според официалната и по-мрачна версия Църквата на Сатаната е основана на Валпургиевата нощ на 30 април 1966-а. Тогава ЛеВей ритуално обръснал главата си, за да формализира ролята си на Висш жрец на Църквата на Сатаната.

От този момент започнало и новото летоброене, като '66-та (колко тематично) се счита за Първата година от Ерата на Сатаната. Не толкова зрелищната версия на историята е, че ЛеВей е обръснал главата си след шеговито предизвикателство от тогавашната си съпруга, а църквата е създадена, за да може той по някакъв начин да спечели пари от окултните идеи, които представя.

Славата идва чрез медиите, а те определено му помагат да изгради образа на мрачния предводител на сатанистки култ. Сатанистката сватебна церемония на журналиста Джон Реймънд с неговата избраница Джудит Кейс е отразен от вестници в САЩ, между които Los Angeles Times и San Francisco Chronichles през 1967-а. В статиите им ЛаВей е обявен за "Черния Папа". Легендата започва да се кове сама, а умелият ЛаВей продължава само да я надгражда.

Той започва да извършва сатанистки "кръщенета" и погребения. Освен това протяга ръце към чужди идеи - на Ницше, Айн Ранд, социалния дарвинизъм, и ги омесва с окултните практики на своята Църква на Сатаната, за да подсили идеологическата й основа.

Започва и да пише - най-популярната му творба до ден днешен остава "Сатанистката библия", в която обаче мнозина съзират плагиатстване от книгата "The Might is Right" (Могъщият е прав) на Рагнар Редбиърд. По-късно ЛаВей твърди, че е използвал елементи от автора, за да го "обезсмърти".

Църквата на Сатаната привлича някакъв интерес и последователи в голяма степен и заради бурните времена в САЩ в края на '60-те и началото на 70-те. Тя обаче не трябва да се възприема твърде буквално като вяра не в християнския Бог, а в неговия противник - Сатаната.

Един от по-късните върховни жреци Питър Гилмор обяснява, че думата "Сатана" се използва като "модел на поведение", като олицетворение на хората, които се съмняват. По думите му атеизмът стои в основата на сатанизма. Според самия ЛаВей неговата "религия" е има рационална основа, която контрастира със "свръхествествената ирационалност" на популярните религии по света.

В свое интервю за Rolling Stones ЛаВей разказва, че вярва в "баланса в природата, в естествения ред". За него това е Бог и това е Сатаната.

"Сатаната е бог. Той е олицетворение на това състояние на постоянна промяна; той е реакцията на всяко действие; той е причината и резултатът; той е всички елементи, свързани в това, което наричаме еволюция", обяснява ЛаВей. Тези убеждения като че ли идват от неща, които той е чул от родителите си - че друга дума за Бог е "природа".

По думите на Майкъл Акино, негов бивш последовател, а по-късно и конкурент (и той си създава сатанистка църква), в края на 60-те ЛаВей наистина е вярвал в Дявола. По-късно обаче основателя на Църквата на Сатаната "загубил вярата" си, твърди Акино. Той е спрял да следва ЛаВей заедно с редица други през 75-та.

Тогава финансовите проблеми на ЛаВей го карат да започне да раздава членство и издигане в постове в Църквата на Сатаната срещу заплащане. Ето го моментът, в който неговата скалъпена църква се е оказала и начин да задържи джоба си пълен. Нещо, което не се харесало на много от членовете.

Както всичко друго около ЛаВей, и за тази "схизма" има различни мнения. Според Акино всички жреци в САЩ напуснали наведнъж, а ЛаВей отвръща, че Акино взел със себе си едва 28 души.

Образът на Сатаната е често свързван с изкушението, но църквата на ЛаВей не се оказва чак толкова изкусителна. Дебати предизвиква и броят на членовете й през годините. Цифрите варират - между 300 и 20 000 души, макар официални данни да няма. Вероятно броят се увеличава постепенно, тъй като членството е доживот, но все пак Църквата на Сатаната, въпреки медийната си слава, така и не успява да се превърне в масова мода.

Въпреки това тя привлича и популярни имена. Музикантът и актьор Сами Дейвис-джуниър е нейн почетен член от '68-а до 75-а година. Много по-отдаден последовател на новата религия е актрисата Джейн Мансфийлд. Тя взима дейно участие в ритуалите на ЛаВей, някои от които изискват да е гола.

Мансфийлд умира през юни 1967-а. Тя и нейния адвокат Сам Броуди катастрофират край Ню Орлиънс и умират на място като тогава се разпространява версията, че актрисата е буквално обезглавена при сблъсъка.

ЛаВей не се поколебава да измисли мистична история и около тази трагедия. Той твърди, че около времето на инцидента е разглеждал своя книга с изрезки от вестници. Спрял се на статия за това как е полагал цветя на гроба на Мерилин Монро и докато я разглеждал видял, че без да иска е отрязал снимка на Мансфийлд, която е била на следващата страница на вестника. При това бил изрязал главата на актрисата... Тогава телефонът му звъннал и репортер му съобщил трагичната новина.

Проблемът с това свръхествествено съвпадение? Това, че Мансфийлд е обезглавена при катастрофата е фалшива новина. Почината има тежка травма на главата си, но главата й остава на мястото си, въпреки лошо изрязания от ЛаВей вестник...

С подобни истории основателят на Църквата на Сатаната години наред се опитва да подсилва легендата около себе си и дейността си. Това, че има книга с изрезки от вестници, посветени на себе си, подсказва за един ориентиран към себе си човек, харесващ медийното внимание.

В свое интервю ЛаВей признава, че не иска "легендата да изчезне" и предпочита миналото му да е забулено в мистерия. Въпреки това се намират хора, които да се разровят в живота му и да открият доста пробойни в неговата "легенда".

Що се отнася до идеята на ЛаВей, тя започва да губи жизнени сили много преди самият той да напусне този свят през 1997-а. Църквата на Сатаната все още съществува, макар централата й вече да е преместена в Ню Йорк.

Като всяка друга религия обаче сатанизмът се превръща в основата на разделение - нейни последователи се отцепват, за да започнат свои "църковни" проекти с мрачни имена, които звучат сякаш са излезли от евтин филм на ужасите. Обиждат се едни други на псевдо-сатанисти, поклонници на Дявола и пр. Дори собствената му дъщеря Карла ЛаВей през 1991-а създава друга организация - Първата сатанистка църква, недоволна от това как наследниците на баща й ръководят неговата религиозна институция.

Интересът към Църквата на Сатаната с годините отслабва все повече. Но хората продължават да се сещат за нейния хитър основател. Все пак ЛаВей успява да си скалъпи цяла религия. И да не забравяме - "имал е страстна връзка" със самата Мерилин Монро.

Новините

Най-четените