Какво би се получило ако иронични градски хипстъри рекламисти решат да направят песен ала Джорджано, но с хубава техника, тренди ретро естетика и съвсем осъзнато намигване към публиката от образовани младежи, жадни за мета коментари и носталгични поп-културни препратки?
Помните го Джорджано - анти-изпълнителя с временна вайръл слава, който стои (изот)зад наивните и неосъзнати химни на лошия вкус „Целувам те аз", „Къси гащи" и „Отиваме на купон".
Ексцентричният и нежен бард на абсурда потъна зад борда на публичния живот и YouTube славата, но наследството му оживява в актуалната интернет сензация KEKS на Pаpi Hans - артистично алтер-его на младия рекламист и поет Константин Трендафилов, особено популярен сред демографския сегмент на момичетата между 15 и 25-годишна възраст.
Постмодерният, мета, „wink wink" проект на Трендафилов стана вайръл хит и вече има повече от 350 хиляди гледания в YouTube. Клипът е концептуално пипнат, с цветови корекции, прилична камера, сценография, разигран монтаж. Песента е среща между ироничната градска хипстърия и провинциалната „in your face" простотия:
Съседът ми одра колата
(но всичко е точно)
Намалиха мойта заплата
(но всичко е точно)
Откраднаха ми колелото
(но всичко е точно)
Ударих си кутрето в леглото
(но всичко е точно)...
Защото снощи правих кекс
Papi Hans/Трендафилов извежда контраста между битовата тегавиня и извечната ценност и терапевтична функция на правенето на кекс като основна тема. Визуалните препратки са към пищната, кичозна и цветна естетика на 80-те с ясно намигване към европейското ретро порно.
Освен Джорджано, друга отправна точка от локалната вайръл фауна е Деян Икебаната.
Неговото влияние е инкрустирано върху тъканта на песента, но този път всичко е от милениали за милениали. Трендафилов е млад рекламист и автор с пръст върху пулса на модерния градски хипстърлък.
Сексуалната сугестия върви с типичната за културните продукти на поколението постмодерна гавра. В един момент изпълнителят започва да изрежда продуктите за правене на прословутия десерт с подобаващи визуални акценти:
Брашно,
захар,
олио,
яйца,
сода,
мляко,
какао, какао.
Пудра захар,
стафиди,
жълт кантарион,
любов,
гмо,
набухвател,
още набухвател.
Кекс, кекс, кекс, кекс, кекс
Всичко тук крещи: „Виж колко сме мета, копелеееее. Сугестираме те за секс, а сега ти показваме яйца, брашно, стафиди и правим истински кекс, сещаш ли се?"
В друг момент най-ясно си личи зле прикритата интелектуална претенция, маскирана зад самоироничното заиграване с продуктите на лошия вкус и повърхностната съвременна поп музика (и на кекса). Papi Hans прави лирична пауза:
Осъзнах безсмислеността на своето съществуване и илюзорността на най-дълбоките си мечти и надежди. Но всичко е точно.
Защото снощи правих кекс
KEKS, Кекс, или както там трябва да се изписва, действително е успешен местен медиен продукт. Клипът смесва субкултури и влияния и се отличава с искреното желание да разсмива и забавлява. В същото време страда от типично хипсътрския милениал проблем на несъответствие между претенция и резултат. Песента просто не е толкова „фъни и иронична", колкото иска да бъде.
В по-общ план се виждат и други идейни беди, изначално заложени в постмодерната култура - отказът от автентичност и автономия за сметка на ироничното паразитиране върху вече съществуващи произведения и явления, агресивният апетит за деконструкция, мета анализ, коментар и интерпретация на нещо съществуващо, почти патологична нужда от ироничност, намигвания и „целувки с език по бузата".
От една страна продукти като „Кекс" функционират като приятен за окото и ухото ъпгрейд на упражнения по лош вкус, каквито са Джорджано и Деян Икебаната.
От друга страна рафинирането отнема от органичната простотия на оригиналите и оставя усещането за куха корпоративна естетика. Клипът сякаш е по алгоритъм - стилът, мацката, плановете, ъглите на снимане, монтажът, ритъмът, таймингът, текстът...
В крайна сметка това е един модерен български продукт, типичен за доминиращата младежка визуална култура, директно вдъхновена от отдавна наложилите се западни образци. Ако сте се чудили защо в последно време бг рекламите отчаяно искат да изглеждат „фъни, мета и иронично" без изцяло да им се получава, не се чудете повече.
