Един мъж на 50 години с чиста съвест - запознайте се със Сергей Станишев.
Бившият лидер на Сто(и 20)летницата отпразнува половинвековен юбилей с дискретния чар на номенклатурата и с тихия ужас на Ретроградния Меркурий:
- повлече невиждан лидерски преврат в БСП,
- завари най-тежката правителствена криза в кабинета "Борисов 2",
- предизвика разкола на мускетарите зад революционния Манифест за Републиката.
Това е предимството да имаш PR за другарка в живота - тук няма халтури като извинителната бележка за "апостола на хвърковатите ангажименти" Цветан Цветанов, съчинени от секретарките на парламентарната му група.
Има стройно организирана, изрядно планирана и професионално изпълнена операция "Моника пере най-добре" в няколко серии.
Всичко започна, когато Стефан Данаилов разплака цялата фейсбук общественост с монолога си "За кожата на един предан бесепар".
Филмовият епос в невиждания досега жанр "юбилярско кино" беше публикуван от профила на Мария Дивизиева - бивш шеф на кабинета на Орешарски, а по съвместителство - бизнес-партньор на съпругата на рожденика.
После излезе интервюто-катарзис на Станишев в стил "Не съм го казвал, но пак повтарям". Разбира се, теренът отново бе внимателно подбран - другарската беседа се води от току-що избрания член на Националния съвет на БСП Александър Симов, но не във вестник "Дума", а на страниците на списание "Биограф", собственост на Мартин Радославов (издател на в. Уикенд).
От него ще научите, че в началото на 70-те малкият Сергей Дмитриевич е примерно дете, играе, пее, учи се, чете и гледа "Лека нощ, деца" у комшиите в "Хиподрума", защото телевизорът е дефицитна стока в дома на секретаря на ЦК на БКП.
Оказва се, че Станишев е ходил на "оня митинг" през 1989 г., за който Росен Плевнелиев бълнуваше, че е развявал лозунги-тапети. Докато бъдещият президент скандирал "Дворците на БКП - училища и болници", обаче, синът на червеното дворянство Станишев обикалял като "редови боец на БСП" улиците на София с наръч плакати на червеното човече Начко и кофичка лепило.
Извън лиричните отклонения - ще разберете още, че някой много грубиянски ви е подвел, когато е написал новина "Станишев се извини на протестиращите заради Пеевски".
Извинява се, но не на вас, а на някаква странна абстрактна група "протестиращите от първите дни", за които напълно убедено заявява, че са били "бързо обяздени политически и тежко финансирани от ГЕРБ и други субекти". Който е следил обясненията по темата на Станишев през последните 3 години, ще разбере, че тук няма никакви наченки на покаяние.
По принцип извиненията на Станишев са точно като чувството му за хумор - никакви ги няма.
"Най-голямата политическа грешка" съвсем не е осъзнатото безумие от инсталирането на едрогабаритната корупционна машина Пеевски начело на контраразузнаването.
Не.
Най-голямата му политическа грешка била допускането на "провокация към хората", която за малко да отнеме властта на Партията (за малко, защото протестите били "преодолени" и правителството щяло още да си работи, ако не бил лошият Лютви Местан. Точно така, не Доган, а Местан).
Ако прочетете интервюто, че осъзнаете, че за Станишев Партията не е идеология, а религия. Властта на Партията е фанатична кауза, в името на която се търпи всяко (лично) унижение. За властта на Партията може да се правят компромиси с всичко и с всеки.
Дори с коварния Брут, врага с партиен билет и зъл гений зад възхода на ГЕРБ - Георги Първанов, на когото Станишев зашлевява звучен плесник и вменява "част от моите грешки" (уви, не се осмелява да посочи сред тях милионите за "Големия шлем" по време на Тройната коалиция).
На фона на това описание, Станишев все пак оставя вратата на "Позитано" 20 отворена за "искрено взаимодействие с АБВ, водено от голяма кауза за страната, като... спечелването на президентските избори".
И като наблюдаваме събитията около отстраняването на Миков от БСП и последвалата оставка на Ивайло Калфин, намекът очевидно е разбран, където трябва.
Кулминацията на всенародните тържества за юбилея на Станишев беше вечеринката в хотел "България", която произведе трета интрига.
Купонът под надслова Amicus animae dimidium (Приятелят е половината душа) се оказа с двойно дъно: още в интервюто си пред "Биограф" рожденикът предупреждава, че ще покани "и хора, които са били мои опоненти и са ми сторили злини".
И тук не броим Ахмед Доган, който се появи на празника - под формата на книжен аватар в ръцете на Беновска.
Сред ансамбъла от бивши министри на Орешарски (включително и самият той), позабравени трибуни от епохата на Тройната коалиция като Олимпи Кътев, репортерки от ресор "Станишев" и цяла бригада юнаци от НСО, обаче блесна не друг, а Евгений Дайнов.
Едва ли си е представял в каква досадна разправия ще се забърка заради неблагоразумието си да се появи на тържеството на Онзи-Който-Номинира-Кой, при това - да се отснеме в конформистки клек пред божурите на Моника Станишева.
А уж трябваше да "стоим изправени навсякъде, където сме", както гласеше "За Републиката" от 3 март.
Оттам нататък всичко е история - Огнян Минчев призова Дайнов да се оттегли от възванието "Няма ляво, няма дясно", самият Дайнов пък се привидя като победител, даващ милостиня на Станишев със знаковата си поява.
Левият радикал в общото кратно на Манифеста - проф. Антоний Тодоров - се размина без порицание, макар че и той беше на юбилея, и той яде от Станишевата трапеза, и по брадата му капа, а в устата му не влезе...
Странното е, че само преди година Дайнов чертаеше предизборните стратегии на БСП по време на двудневен брейнсторминг в Пловдив, а тогава драма нямаше. Не се чу и вопъл против "намека за задкулисие", когато същият публикува четвъртата си книга през издателството на Недялко Недялков.
В "Един мъж на 50" Веселин Маринов пееше "Не е ли време за малко да спра и да погледна за миг там назад". Време е, няма спор.
На 50 Станишев твърди, че е научил много от уроците на живота и че съвестта му е чиста. Дали с един купон на "елита" (щяхме да кажем червения, ако не беше Дайнов) и едно магистрално интервю в лускозния "Уикенд" се изпират съвести е спорен въпрос.
Но че в БСП някой е свирил сбор на лобитата е повече от очевидно. Какво по-удобно от едно светско парти - а Републиката накрая ще излезе Народна.
Факт е, че Станишев е харизматичен колкото тухла четворка, ама хайде да не пресоляваме толкова манджата със смешния казус "Дайнов". Етюдът на Минчев е доста нелеп и леко дъха на талибанщина.