Чистките на "лошо съдържание" в YouTube само ще влошат нещата

YouTube може да вини единствено себе си, че се озова в калната канавка, прекатурил се с въртящи се във въздуха колела.

През 2012 г. мениджърите на сайта за споделяне на видео решиха, че начинът да се увеличат максимално рекламните приходи е да се увеличат максимално гледанията. След това инструктираха програмистите на сайта да пренапишат алгоритъма за препоръки, така че да достигнат поставената цел от 1 милиард гледания на видеа дневно.

Когато създателите на видеа осъзнаха, че новите алгоритми работят в полза на най-шокиращите и скандални клипове, те се захванаха да зареждат YouTube с екстремно съдържание от всякакъв вид.

Играейки си с алгоритмите и постоянно преработвайки правилата си за видеосъдържание, оттогава насам YouTube не е спрял да се стреми да ограничи видеата, които смята за най-отвратителни — обезглавявания, вербуване на терористи, антисемитизъм, безвкусно представяне на смъртта, порнографско съдържание, популяризиране на дрога и други "спорни или деликатни теми". Но подобно на смъмряни деца, които са получили изрични строги правила за поведение от родителите си, създателите на видеа за YouTube винаги са намирали начини да спазват новата демаркационна линия и все пак да публикуват нарушаващо правилата съдържание.

Това постоянно пренаписване на правилата на YouTube отново пролича миналата седмица, когато сайтът обяви нови правила, за да изпрати в изгнание белите расисти, неонацистите, защитниците на расистки и сексистки теории, както и създателите на конспиративни видеа, отричащи наистина случили се събития като престрелката в училище в Нютаун, САЩ. YouTube също така премина към "демонетизиране" на потребители, които нарушават духа на правилата му, т.е. отне възможността на тези потребители да изкарват пари от своите клипове.

Популярният канал на Стивън Краудър беше демонетизиран заради осмиване на журналист от Vox заради хомосексуалността му. Това означава, че каналът повече не може да показва реклами. На друг фронт, New York Times разгледа как самият алгоритъм на сайта създава екстремно съдържание като препубликува невинни детски видеа по начини, които ги правят сексуално сугестивни.

Крайнодесните са гневни, че YouTube премахва съдържанието им. Либералите са в морална паника по въпроса дали сайтът изобщо трябва да съществува. YouTube е на практика помийна яма и опитите на Google да го обуздае често са твърде нескопосани. Но той е и изключително важен публичен терен и недооценено чудо на интернет.

Има основателни причини да се поддържа жив свободолюбивият му дух, колкото и неприятно да изглежда това понякога.

Защо YouTube привлича нацистите в САЩ като покана за състезание за церемониално маршируване, докато традиционни доставчици на видео като HBO, ESPN, CBS, WGN и останалите не го правят? Въпросът е в мащаба.

YouTube се е посветил отрано на хостването на астрономически огромен брой видеа, на фона на които да продава много реклами. Всеки може да публикува видео в YouTube, безплатно, и изглежда сякаш почти всеки го прави. Потребителите качват по 500 часа видео всяка минута. Със сигурност няма достатъчно модератори в YouTube, които да следят този потоп от съдържание, нито достатъчно мощен изкуствен интелект, който да преценява доколко това съдържание е приемливо. Сайтът зависи в голяма степен от обидените зрители, които да подават оплаквания, улесняващи регулирането на нарушителите.

Традиционните видео-доставчици нямат този проблем, защото те се гордеят с това, че са пазители на дверите на съдържанието. YouTube от своя страна оставя тези двери широко отворени. Традиционните видео-доставчици излъчват относително малко количество съдържание, което те поръчват, и имат лукса да разполагат с време да го прегледат изцяло за нередности преди излъчване (или да създават устойчиви предпазни мерки като 7-секундно закъснение, ако съдържанието е на живо). Ако расизмът, порното или активизмът за дрога достигнат до екрана на традиционен видео-доставчик, това е умишлено, не по случайност.

Периодичните чистки на "оскърбително" съдържание в YouTube отразяват не толкова желание да се цензурират нарушителите, колкото стремеж да се угоди на рекламодателите, които са превърнали платформата в бизнес, носещ 16 милиарда долара годишно.

Рекламодателите не искат рекламите им да се асоциират по какъвто и да е начин със смущаващи кадри с деца или с твърдения, че Холокостът никога не се е случвал, и за да продължават тези рекламни долари да се изливат в сайта, YouTube трябва да демонстрира показна бдителност за нарушители.

"Наскоро имахме много случаи, при които реклами на брандове се появяваха върху съдържание, което не отговаряше на техните ценности", писа през март 2017 г. Филип Шиндлер, директор по бизнес въпросите на Google, по време на конфликт с рекламодатели. "Дълбоко се извиняваме за това. Знаем, че това е неприемливо за рекламодателите и агенциите, които възлагат доверие на нас."

Хитри бели расисти и други нарушители винаги ще намират начини да заобиколят постоянно променящите се правила на YouTube. Какво би трябвало да направи компанията? Всякакви дискусии за YouTube, които пропускат да отбележат, че освен че оскърбява определени хора, сайтът носи големи позитиви за човечеството, изглеждат непълни. Сайтът за видео споделяне изобилства от безплатни и поддържани от реклами развлекателни продукти, културни ценности, вълнуващи лекции, класически филми и видеоинструкции за какво ли не – от това как да изсвирите „Paint it Black" на Rolling Stones до това как да поправите тоалетна.

"Лошото" съдържание в YouTube е в толкова огромна степен надминато от положителното съдържание, че понякога се чудим защо толкова се фокусираме върху лошото. Фактът, че можете да посетите Amazon и да поръчате копие от "Моята борба" на Адолф Хитлер с едно кликване, не е накарал никого да изиска Amazon да премахне страницата, или издателят на книгата да бъде "демонетизиран", или печатарите, отпечатали книгата, да бъдат отлъчени от обществото.

Една от причините премахването на нацистите от книжарниците да ни изглежда различно от премахването им от YouTube, е че сме учени от много ранна възраст, че книжарниците и библиотеките са неприкосновени места, където и лошите идеи трябва да се толерират наравно с добрите, защото, както е казал Джон Стюарт Мил, ограничаването на нечие мнение вреди на човечеството повече, отколкото на този, чиято уста ще запушите. То ни отрича шанса да водим дебат, в който да има възможност да "разменим грешката за истината". Книгопродавците, винаги предпазливи за хлъзгавата плоскост на цензурата, обмислят дългосрочните последици от забраняването на творби.

Някои биха могли да защитават потискането на нацистки видеа в YouTube, защото мащабите на YouTube на практика ще поставят идеите на Хитлер във всеки джоб и с лекота ще "радикализират" не-мислещите маси от потребители. Според този аргумент видеото е по-ефективно в убеждаването на хора от книгите. Заобиколен обаче е фактът, че Хитлер успешно е "радикализирал" Германия без помощта на безплатна онлайн видео-услуга. Това би трябвало да означава, че трябва да забраним книгите за Хитлер сега, защото те някога са помогнали на склонен към геноцид диктатор да дойде на власт.

Едно от нещата, които разграничават Amazon и местната книжарница от YouTube е, че Amazon и много магазини за книги умишлено зареждат книги с "нередни" идеи заради вярата им в способността на добрите идеи да надделеят. YouTube, от друга страна, е придобил видеата на нацистка тематика и друго съдържание на омразата по пасивен начин, подобно на това как почвата в гората натрупва слой листа през есента, без философска интроспекция.

Активистите усещат, че YouTube няма реален интерес към разпространението на идеи — сайтът се занимава с това единствено заради рекламните приходи, и ще се огъне, ако бъде подложен на натиск за "спорно" съдържание.

С темповете, с които се движат нещата сега, YouTube ще бъде убеден да премахне или демонетизира видеа, които се противопоставят на еднополовите бракове или четенето на приказки от мъж в рокля, защото активисти и рекламодатели ще го заставят да го стори.

Може да смятате, че това мнение е преувеличено, но чистките в YouTube имат тенденция да излизат извън контрол. Най-новите правила доведоха до изтриването на видеа за историята на нацизма, включително пропагандния шедьовър на Лени Рифенщал "Триумфът на волята". Според последните стандарти на YouTube, изучаването на нацизма вече е едва ли не равностойно на практикуването му.

Друг пример: видеожурналистът Форд Фишер откри тази седмица, че неговите експозета на политическия екстремизъм са демонетизирани от YouTube заради насърчаване на "вредно или демонстриращо омраза съдържание".

Има ли изход от блатото, в което е затънал YouTube? Ако сайтът продължава да угажда на оскърбените, той в крайна сметка ще се превърне в терен без противоречиви теми, който предлага само овесена каша, залята с обезмаслено мляко.

Ако това е крайната цел на създателите му, няма проблем - това си е решение на YouTube. Но чистките в сайта няма да спрат изразяването на "вредни" теми и мисли, а само ще ги изтласкат в забранени кътчета на мрежата, където няма да можем да ги държим под око.

Нищо не стимулира така интереса, както създаването на забранен плод.

Доброто в чистките е, че те ни показват прекалената ни зависимост от лесния за употреба YouTube и неговите безплатни услуги, както и от другите големи виртуални публични пространства — Twitter и Facebook, които също преследват "нередните идеи". Погрешно представяйки си, че YouTube иска да бъде наш слуга, останахме шокирани, когато научихме, че основната му цел е била да продава реклами.

По свой начин технологичните гиганти се опитват да ни кажат да децентрализираме разговорите и дебатите си и да ги пренесем на места извън техния контрол. Дано в резултат на това да разцъфнат милион еквиваленти на YouTube.

Новините

Най-четените