Когато става въпрос за развлекателната индустрия, битката между големите играчи отдавна не е само за това кой има по-интересно съдържание или по-голям каталог от филми и сериали. Основната надпревара е за вниманието на зрителя, а това прави целия бизнес много по-сложен.
Затова и съизпълнителния директор на Netflix Тед Сарандос е тази седмица в Брюксел - да обясни на евродепутатите и европейските чиновници, че цялото им разбиране за сектора на стрийминга е остаряло, а с него - и регулациите, които предлагат.
В интервю за Politico той поставя акцент върху нещо, което според него често се подценява: YouTube вече не е платформа за "видеа с котенца", а пряк конкурент на телевизията и стрийминг услугите.
"YouTube е напълно директен конкурент на телевизията - било то местен оператор или стрийминг услуга като Netflix", коментира Сарандос.
По-думите му проблемът идва от погрешното разбиране сред хората, че YouTube е място, където качваш клипове, за да популяризираш нещо, докато всъщност нещата стоят по различен начин. И да избереш да гледаш клип в платформата означава, че няма да гледаш нещо друго.
"Ще избереш YouTube за сметка на RTL или Netflix. В този смисъл е важно да се разбере, че YouTube играе точно същата игра като нас. Можеш да монетаризираш услугата си чрез абонамент или чрез реклама, или като комбинация от двете, но в крайна сметка става въпрос за избор как да ангажираш зрителя и как това съдържание да се монетаризира. Това е силно конкурентна среда, която и включва YouTube", обяснява шефът на Netflix.
Според него това неразбиране играе ключов момент и при определянето на регулациите спрямо различните платформи. И макар повечето регулатори да възприемат YouTube все още като социална мрежа, на практика моделът на услугата се е променил.
"Истината е, че когато говорим за конкуренция с YouTube, говорим само за телевизионния екран. Не става дума за мобилно потребление или нещо подобно. Около 55% от цялото потребление на YouTube вече е на телевизор чрез приложението им. За мен това е ключовото нещо, на което трябва да се обърне внимание. Когато се вгледаш в това, това е доста ясен конкурентен модел и според нас трябва да има равнопоставени условия за всички", обяснява Сарандос.
И това е само част от по-широката картина на конкуренцията в стрийминга.
Защото Netflix гледа на платформи като TikTok не като на директен конкурент за съдържание, а като на конкурент за време и навици, особено при по-младата аудитория.
Това е и по-дълбокият проблем: вниманието е ограничен ресурс, а платформите се борят за всяка минута от него.
Този контекст е определящ и за по-мащабната стратегия на компанията, която все повече се ориентира към нови формати и технологии.
Сарандос е категоричен, че изкуственият интелект ще има роля, но не като заместител на хората в индустрията. Според него AI трябва да бъде инструмент за създателите на съдържание - технологиите да правят съдържанието по-добро, а не просто по-бързо и по-евтино.
Шефът на Netflix дава пряк пример с човешките гласове, които се използват при дублажа на съдържание. По думите му макар изкуственият интелект да може да предложи много по-евтини решения в тази посока, именно човешката актьорска игра е ключова за постигането на качествен краен резултат.
Според него нито скоростта, нито крайната цена имат толкова голямо значение, ако в крайна сметка не предлагаш добър краен продукт.
В индустрия, която той определя като "най-конкурентната в историята на медиите", зрителите не търсят по-евтино съдържание, а по-качествено.
Промяната личи и в самите формати, които Netflix предлага. В последните няколко години платформата все по-често експериментира с различни формати, включително подкасти - нещо, което Сарандос описва като естествена еволюция на токшоуто.
"Днес аудиторията е по-раздробена, но връзката със съдържанието е по-дълбока. Вместо едно предаване за всички, ще има стотици или хиляди предавания за различни аудитории", коментира той.
Именно заради всички тези промени на пазара Сарандос иска от европейските регулатори по-ясни правила, които да отразяват реалната картина, а не остарелите схващания за нещата.
Посланието му към европейските регулатори е сравнително просто: ако продължат да гледат на стрийминг платформите отделно от останалата дигитална екосистема, ще регулират грешния пазар.
Защото в момента войната не е между телевизия и стрийминг, а между всички, които се борят за едно и също нещо - вниманието на зрителя.
