Идеята, която направи Google най-голямата търсачка на планетата е изцяло на Лари Пейдж и Сергей Брин. В същото време, идеята, която постави компанията на върха на света, е чужда. Тя е била взаимствана, с някои ключови промени, от първия й голям враг.
Обещаващо начало, но...
През септември 1998 г. Пейдж и Брин основават Google, която е базирана на алгоритъма PageRank, който са разработили като докторанти в Станфорд.
Другите търсачки сортирали страниците по свързаността на текста с търсеното - метод, който лесно позволявал на спамърите да окупират резултатите чрез безразборно трупане на ключови думи. PageRank извършвал по-задълбочен анализ на „влиянието" и репутацията на сайта, както и на връзките от и към него. Така при търсенето на „Honda" се появявал сайтът на японския автомобилен производител, а не порностраница с купища несвързани ключови думи.
В рамките на година станало ясно на мнозина в Силициевата долина, че алгоритъмът на Google е по-добър от този на AltaVista, Inktomi, HotBot, Yahoo и останалите големи уеб портали. Малката компания получила 25 млн. долара от рискови инвеститори, които я оценявали на $100 млн.
Договорите с големи портали обаче все не идвали - повечето компании били твърде заети да изграждат препълнени със съдържание начални страници и не им било до това да подобряват функциите за търсене. Тогавашната бизес логика била пределно ясна - парите идват от потребителите, които задържиш при себе си (и своите банери), не от тези, които се стрелкат насам и натам.
Ако Пейдж и Брин искали да печелят от Google.com, а не само да предоставят услуга на компании като Netscape, изглеждало очевидно, че трябва да поставят рекламни банери на страницата с резултати. Двамата мразели идеята - намирали този тип реклами за дразнещи, пагубни за неутралността на търсачката, а освен това и затрудняващи сърфирането в онези времена.
Към края на 1999 г. някои от големите инвеститори като Майкъл Мориц започнали да се изнервят, както разказва Джон Бател в книгата си the Search. Google вече имали около 50 служители и вече трупали популярност сред Интернет потребителите. В същото време компанията губела пари. „Настина не можехме да измислим бизнес модел. Имаше период, в който нещата изглеждаха много мрачни", разказва Мориц.
Бизнес решение на Интернет проблем
В този момент Пейдж и Брин обърнали поглед към GoTo.com - конкурентна търсачка, която започнала да печели добре с необичаен рекламен модел. Компанията била основана от предприемача Бил Грос през февруари 1998 г. - седем месеца преди Google.
Грос разказва в телефонно интервю, че неговият проект търсел решение на същия проблем, както и Google - как спамърите да не окупират резултатите от търсенето. Пейдж и Брин заложили на алгоритмите, а той - на бизнеса. Предприемачът купил алгоритъма на Inktomi, но въвел в него една важна подробност - компаниите можели да си плащат за по-високо място в страницата с резултатите.
Това избутвало надолу спамърите, а освен това било полезно за компаниите, които били сигурни, че рекламите им отиват при потребители, които са реално заинтересовани от продуктите им. Бил Грос въвел нещо революционно - тарифата му не била на брой преглеждания, а на реални посетители на рекламираната връзка. Челните места в търсенията се предлагали на търг и така някои ключови думи били много скъпи, а други се продавали за жълти стотинки.
„Целият смисъл на рекламата в Интернет е в отчетността", смята Грос и допълва, че в онзи период все още мнозина за работели по старовремските печатни тактики - купуваш пакет от импресии и се молиш нещата да се случат.
Google също действали така при първия си опит с текстовите реклами в резултатите от търсенето през 2000 г. Джеф Левик, който станал част от екипа на компанията година по-късно, коментира, че най-меко казано резултатите не били прекрасни: „През първите две години на Google ние се опитвахме да накараме хората да си купуват ключови думи".
Междувременно GoTo.com набрал скорост. Компанията станала публична през юни 1999 г., а през септември 2000 г. била сключена сделка платените й резултати да се показват в AOL. Постепенно GoTo започнал да се конкурира с порталите, но Бил Грос бил принуден от корпоративното ръководство да я преименува на Overture през 2001 г. с нов фокус - развиване на собствена рекламна мрежа.
Взаимстване
В края на 2000 г. Google представили своя рекламен продукт AdWords, който позволявал на компаниите да си купуват текстови реклами в резултатите от търсенето. Скоро след това Пейдж и Брин се срещнали с Грос на конференцията TED, като предприемачът им предложил сливане. Според запознати, създателите на Google не искали да имат нещо общо със система, която смесва органичните резултати от търсенето с реклама.
По-късно имало нови преговори за партньорство - с поставяне на спечелени с търг рекламни позиции на Overture до резултатите на Google. Пейдж и Брин отново отказали, макар предложението да идвало от някой, който вече работи добре с гиганти като Yahoo и MSN. Те вече имали идея за собствена система със същото предназначение, но много по-добра функционалност.
Така през 2002 г. Google представили своя AdWords Select - с плащане на клик и търг за позициите. Системата се превърнала в истински хит и компанията за първи път излязла на печалба. Не след дълго AOL се отказали от Overtune в полза на Google и компанията на Бил Грос била продадена на Yahoo за 1.63 млрд. долара.
Междувременно Google пуснали и AdSense, която позволявала продажба на реклама през сайтове на трети лица. На 19 август компанията излязла на борсата с цена от 27 млрд. долара, които днес вече са 300 млрд.
Кражба или вдъхновение?
Дали Google са откраднали идеята на Overture? Грос не смята така: „Не патентовахме идеята, значи те могат да я копират". Предприемачът смята, че е могъл да патентова концепцията са плащане на клик, но се е сетил твърде късно. Компанията му имала свързани с технологията патенти и все пак съдила Google. Случаят бил приключен извън съда през 2004 г. и в резултат новите собственици от Yahoo получили голямо количество акции на Google.
Бившите служители на Google имат различен поглед към случая. Дюг Едуартс, който е бил част от маркетинговия отдел на компанията в ранните й години, е на мнение, че Сергей Брин и Лари Пейдж не са имали много високо мнение за модела на GoTo.com. Според тях той бил изначално сбъркан, тъй като позволявал на рекламодателите да купуват и ключови думи, които не са им нужни - все пак плащали само на клик.
Google решили този проблем с „оценка на качеството" на всяка реклама, с което се наказвали спамърите. Освен това, моделът на рекламните търгове бил значително променен. „Беше случай, в който сме открили възможност, повредена система и начин да я поправим и да заработи", смята Едуартс.
„Смятам, че много компании оглеждаха пазара по това време и Google беше тази, която го накара да работи. Не е по-различно от търсенето. Не са го измислили, а са го преоткрили - както стана и с електронната поща или с колите, които се управляват сами. По този начин работи Google", коментира и Джеф Левик.
Бил Грос, малко изненадващо, е доволен от начина, по който нещата са се развили. „Много съм горд с откриването на модела на платеното търсене. Нямах идея колко голямо нещо е това тогава", разказва той и допълва, че Google все някак са щели да спечелят милиарди. „Ще ми се да бях измислил идеята за Google - да организирам цялата информация на света. Моята идея беше просто да направя пари".
