Всички знаем колко досадно, дискомфортно, а понякога и драматично явление са стомашно-чревните проблеми. Запек по време на пътуване в чужбина, разстройство на морето, коремни болки в офиса...ако може да се избегне, е добре да се избегне.
В същото време в последните няколко години се появи едно решение за тези проблеми, което ни атакува настойчиво и очевидно помага - пробиотиците. Както става с всяко хубаво нещо обаче то става популярно, предлагането се увеличава и в един момент се озоваваме в аптеката насред джунгла от пробиотици, чудейки се кой точно да изберем.
Нека помогнем в това начинание.
Едно от най-важните неща при избора на точния пробиотик е неговият географски произход. Може да ви звучи дискриминативно и да си казвате, че добрите бактерии са добри, независимо дали идват от Рио де Жанейро или от Пазарджик. Това обаче не е точно така.
В човешкия организъм има около 1,5 - 2 кг живи бактерии от над 1000 вида. Ключова роля за баланса и здравето играят представителите на млечнокиселите бактерии и бифидобактериите, чиито видов състав и количество са много динамични.
Съвкупността от всички бактерии в чревния тракт бележат видово разнообразие спрямо географския регион, начина на живот и хранене. На Балканите от векове млякото и млечните продукти са били задължителен елемент от менюто. Българинът консумира кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал и извара от векове.
Това има отношение към нашите черва и стомаси от XXI-ви век и това отношение има своите корени в историята.
Още в началото на XX-и век, руско-френският учен Иля И. Мечников, бащата на теорията за пробиотици, създава два труда, докато обикаля из Балканите.
Той изгражда цяла научна теория за хранителните, диетичните и лечебните свойства на българското кисело мляко, показвайки за първи път сред учените връзката между храната, чревния баланс и здравето.
Мечников разглежда и въпросите за остаряването на човека и тясната му свързаност с храненето и микрофлората. След направени изследвания установява, че белтъчните вещества в дебелото черво загниват, ставайки токсични и вредни за човека.
Те се абсорбират от организма и предизвикват промени в тъканите.
В резултат настъпват старчески изменения при хората, които водят към ранна смърт. Мечников смятал, че вредното въздействие на гнилостните микроорганизми може да се премахне чрез постоянно заселване на лактобацили в чревния тракт и препоръчва българското кисело мляко като един от най-добрите начини да си ги набавим.
Според него този продукт не само спира гнилостните процеси в червата, но съдържа и други вещества с благоприятни за човека ефекти. Иля събрал сведения за 36 страни и установил, че най-много столетници има в България - по четирима на 1000 души. Оказало се също, че повечето столетници са пастири, които редовно се хранели с кисело мляко. Така храната им доставя нужната доза полезни бактерии.
В българския пробиотик, който ще ви препоръчаме, се влагат само български щамове млечно кисели бактерии, изолирани от запазени екологични райони със съхранена природа и от традиционните за българина млечни продукти. Рецептата за здраве, която съдържа Лактофлор, е заимствана от първия пробиотичен продукт - българското кисело мляко.
Така уникалните качества на българската пръчица - Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и нейния партньор - Streptococcus thermophilus са в основата на таблетките и капсулите LAСTOFLOR®.
В състава им е заложен висок брой жизнеспособни млечно-кисели бактерии, които са високо устойчиви към действието на храносмилателните ензими и стомашната киселинност, за да оцеляват и да влияят на стомашно-чревния тракт по благоприятен начин.
Опитвали сме Лактофлор и сме се уверили, че действа. Като превантивно средство при стомашен дискомфорт, при хронични или временни нарушения в стомашно-чревния тракт, при гадни спазми в корема в неподходящ момент и заедно с антибиотици, когато се е наложило приемането им.
Гамата на Лактофлор е клинично изпитана, няма данни за странични ефекти или алергични реакции. Притежава доказан ефект при функционални стомашно-чревни разстройства, с различни причинители, които засягат различни отдели на стомашно-чревния тракт като част от състава на полезната чревна микрофлора.
