Миниистерия се завихри около предстоящото гостуване на Сараево на Левски във Втори квалификационен кръг от Лига Европа, което ще се състои в четвъртък от 20:00 ч. на ст. "Георги Аспарухов".
Тя съвсем не идва от очакванията за оспорван футболен сблъсък, ами по-скоро от широко отразената в нашите медии песен на босненската агитка по време на мача с малтийския Хибърниънс от Първи кръг, че щели да срутят София.
И двете предварителни нагласи обаче изглеждат преувеличени и прибързани - нито отборът от Сараево е толкова безобиден съперник, нито феновете им ще бъдат толкова страшни, колкото се писа.
По предварителни очаквания в София ще дойдат 200-250 привърженици, сред които дори и да има ветерани от войната за независимост, то те едва ли ще тръгнат да си припомнят своите подвизи от 90-те години точно тук, и със сигурност ще бъдат плътно охранявани от софийската полиция - както за да не правят самите те безредици, така и още повече за да не бъдат нападнати от буйни фенове на домакините.
Иначе, "Ордата на злото", както се нарича агитката на Сараево, е уважавана "фирма" по стадионите на бивша Югославия и неведнъж се е забърквала в проблеми със запалянковци на други клубове там.
Създаването на групировката датира от 80-те, а за официална рождена година се приема 1986, когато по време на мач от Съюзната лига на Югославия по скамейката на гостуващия отбор е хвърлена змия, боядисана в бордо - цветът на Сараево.
Тогава от ръководството на клуба решават да открият северната трибуна на Олимпийския стадион "Кошево" (днешен "Асим Ферхатович-Хасе"), където да настанят най-буйните запалянковци. Именно по тази причина те решават да се самонарекат "Орда на злото" - марка, която в наши дни се използва за брандиране на знамена, шалове и най-различни сувенири.
Най-известните инциденти от югославско време с участието на "Horde Zla", както звучи в оригинален вид името на групировката, са през 1988, когато при гостуване в Мостар на Вележ при масово сбиване е наръган с нож местен жител, и през 1991 в Белгард, когато са намушкани двама привърженици на Партизан.
През 1998 г. по време на градското дерби с Железничар, ултраси на градския съперник, известни като "Маниаците", нахлуват на терена и нападат вратаря на Сараево. Естествено, от отсрещния сектор не им остават длъжни и заформят здраво меле с тях, като 30 човека са сериозно ранени, а гуменото покритие на лекоатлетическата писта покрай игрището е запалено.
През 2009 г. в Широки брег се стига до най-голямата трагедия в списъка, когато членът на Ордата Ведран Пулич е убит, а четирима човека са ранени с огнестрелно оръжие.
Редно е все пак да кажем и нещо позитивно за агитката на "бордо-белите" - от чисто фенска гледна точка тя заслужава поздравления за традицията да пеят цели 45 минути, без да спрат, без значение от резултата.
Публиката на Сараево също така се гордее и с претенциите си, че държи рекорд на Балканите за най-много едновременно запалени факли и за най-голямо знаме - нещо, което обаче е трудно да се докаже.
На началната страница на форума на феновете на Сараево ни посреща неколкоминутен клип с най-славните моменти от историята на отбора и на агитката, като с видеото тече и съответният силен текст, с който приключваме представянето на Ордата (повече за самия отбор можете да прочетете в колонката вдясно):
"Това не е история за една игра - за нас това е повече от игра.
Това не е история за един клуб - за нас това е страст, любов, целият ни живот!
Момчета, когато излезете на терена, спомнете си за поколенията преди вас!
Помнете, че и преди вас други са носили тази емблема -
не само на гърдите си, но и в сърцето!
Това, което направите само за 90 минути, може да осмисли целия ви живот!
За това време можете да останете в историята като обичани или мразени -
всичко зависи от вас!
Знайте, че някой ще плаче, ако загубите,
и ще се радва, ако победите.
Знайте, че да загубите без борба е срамно,
а ако загубите, но се борите мъжки, тъгата ще мине бързо.
Знайте, че 10-ина хиляди човека ще ви подкрепят с всички сили,
знайте, че те ще живеят и ще умрат за Сараево!"
