Бившият футболист на Ливърпул Дани Мърфи говори за тежкия период след края на футболната си кариера и за пристрастеността си към кокаина.
Мърфи направи име като непримирим боец в халфовата линия на Ливърпул между 1997 и 2004 г., а после обиколи още няколко клуба в английския футбол, преди да окачи обувките.
Добрите изяви му донесоха и 9 мача за националния отбор на Англия.
През 2013 г. Мърфи сложи край на своята кариера след период в Чемпиъншип с екипа на Блекбърн Роувърс.
Отстрани изглеждаше, че всичко потръгва добре за него, тъй като той взе да се изявява като футболен анализатор в Match of the Day по BBC, както и в радио Talksport.
Мърфи обаче разкри, че в ранната фаза след отказването си е претърпял криза и е започнал да употребява наркотици.
"Насъбраха ми се различни неща и имах нужда да избягам от реалността. Имах проблеми с финанси, с данъци, с връзката ми. Как да избягам от тях, като вече не играя футбол? Докато играеш, адреналинът и допаминът те държат зареден и енергичен, независимо от другите проблеми. Но без футбола тези проблеми стават огромни", разказва Мърфи.
"Имах период с употреба на кокаин и пушене на трева. Без алкохол можех да живея, не бях алкохолик. Но известно време бях пристрастен към кокаина. Стигнах до етап, в който си мислех, че не мога да правя нищо без него. Което, разбира се, не беше вярно."
"В началото ти се струва, че владееш положението, взима веднъж, два пъти седмично. После го правиш трети път, нещата се натрупват и той започва да те контролира".
Мърфи обяснява, че се измъква от зависимостта чрез посещаване на индивидуална и групова терапия. Помага му и откриването на нов смисъл в работата като анализатор.
"Когато получих помощ, влязох в среда на хора, които са минали през същото нещо. Терапията е нещо хубаво, трябва да си готов да се задълбочиш в нея, защото тя си е емоционална въртележка. Не всеки е подготвен, особено ако е имал травмиращ живот. Но процесът ме направи по-добър човек", допълва бившият футболист.
Разговорите с други хора като него му помагат да преодолее чувството на срам и вина от преживяното.
"Сега съм по-добър син и брат, смятам и че съм по-добър партньор. Проявявам повече разбиране към тези, които са страдали в живота си, и имам желание да съм по-добър от преди".
"Доста често срещано е при бивши играчи да стигнат до подобни периоди. Бях изумен колко много от тях се свързаха с мен. Сега нямам страх да говоря за това и не се притеснявам, че хората ще ме съдят строго".
"Убеждавал съм се от първа ръка, че хората могат да стигнат до много тежък период, но да го преодолеят и отново да процъфтяват. Понякога просто се нуждаеш от малко помощ и ако е така, трябва да си го признаеш", завършва 47-годишният Мърфи.
