Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Чашата е наполовина пълна (по Каролев)

Владимир Каролев за реформаторите, антиреформаторите и скритите лимонки във властта Снимка: Сайт на НДСВ
Владимир Каролев за реформаторите, антиреформаторите и скритите лимонки във властта

Първата година на кабинета Борисов свърши малко преди Коледа. Подаръци ще има за всички от сърце, както се казва.

За едни - реформи, за втори - пари, за трети - оставка (или „отивка", както беше казал Тончо Токмакчиев), за четвърти - антиреформа, за пети - коледна надбавка, и т.н.

Факт е, обаче, че в различните министерства се върши различна работа, с различна полезност, от различни хора и партии.

Да видим покрай Коледа кой какви ги е свършил (или не):

Христо Иванов, министър на правосъдието


Христо Иванов е най-горещата фигура в кабинета, след като сам си подари оставка (отивка) за Коледа (по негови думи).

В един идеален свят Христо трябваше дори да е премиер - в свят, в който 240 безкористни и честни души са в парламента, за да работят напълно в интерес на избралите ги.

Разбира се, ние не живеем в такъв идеален свят, а няма и да заживеем.

От ден първи Христо даде възможно най-амбициозната заявка - радикална реформа на висшите органи на съдебната власт и прокуратурата. Тази реформа не беше подкрепена дори от партии в управляващата коалиция и мина само частично.

Христо подаде оставка много достойно. Респект за което.

Ако трябва да сме честни, обаче, ГЕРБ, РБ и самият Христо Иванов изпуснаха цяла година да направят малки, но важни промени в съдебния процес, които касаят далеч по-пряко всеки български гражданин, влязъл в съда - такси, срокове, натовареност на съдиите в различните съдилища, отговорност, документации и бумащини, т.н.

Въпреки че борбата с корупцията е вероятно най-големият проблем пред страната, тя не трябва да засенчва много други области, където българските граждани са затънали в неефективна правораздавателна система, процес и администрация.

Красен Кралев, министър на спорта


Красен систематично се опитва да привлече повече частно спонсорство в спорта, което е най-важната задача и най-правилният подход за българския спорт.

Виждаме, че българските спортни успехи (както на професионално, така и на масово ниво) са именно там, където спортистите работят с предимно частни инвестиции и средства, а не там, където държавата налива пари. Публичните пари за спорт се „славят" с неособено висока ефективност, а строежите на стадиони с 6000 места в села с 2000 жители облагодетелстват предимно кметовете и общинските съветници, през които минава поръчката (важно е да се отбележи, че не Кралев отговаря за тези безумици).

Лошо впечатление, обаче, направи подкрепата на Кралев за данъка върху храните, предложен от Петър Москов.

Министърът на спорта официално беше подведен, че този данък ще събере стотици милиони от гражданите и голяма част от тези пари ще бъдат пренасочени автоматично към спорт. Оказа се, че нито данъкът ще събере такива приходи (лепенето на бандероли в данъчни складове върху локуми, лимонади и близалки е скъпа и трудна дейност), нито може спортът да получи автоматично част от събраното (това би било незаконно, тъй като данъците отиват в централния бюджет).

Изглежда, че Кралев осъзна грешката си и вече пази тактично мълчание по темата.

Важно е той да продължи да работи активно с бизнеса и да привлича все повече частни средства към спонсориране и инвестиции в спорт, което е и неговата силна страна - Красен Кралев е успешен предприемач с именно такива контакти и репутация.

Николина Ангелкова, министър на туризма


Ангелкова е една от положителните "скрити лимонки" в кабинета. Заклеймена набързо от медиите като неудачник и подготвена за оставка заради предполагаемо катастрофален туристически сезон, министърът на туризма по метода „со кротце, со благо" почна да трупа видими резултати.

Въпреки санкциите срещу Русия летният сезон мина добре, а приходите от туризъм се повишиха на годишна база.

Зимният се очаква да е също много добър, силно подкрепен от геополитическите напрежения в региона, които пренасочват туристопотока към стабилни държави като България. Ангелкова не парадира да е амбициозен реформатор, но работи тихо и добре с бизнеса, не създава конфликти и направи няколко добри „удара" като рекламния клип за българския туризъм с холивудските звезди Сталоун, Бандерас, Хайек (и други), изработен в партньорство с Ню Бояна.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката


Петкова е с един от най-тежките (ако не и най-тежкия) ресор. Трябва да се бори с практически фалирал НЕК, да либерализира енергийния пазар в срок, да довършва интерконекторите със съседните страни, да управлява горещия картоф Южен Поток, който нито е спрян, нито е пуснат, и т.н.

Според мен г-жа Петкова се справя много добре. Енергийният пазар върви към либерализация в срок (с активната подкрепа на Иван Иванов от КЕВР и парламентарната комисия по енергетиката оглавяване от Делян Добрев), което изглеждаше напълно невъзможно допреди година.

По газовите интерконектори върви работа с умерен темп. Проблемите с НЕК, Южен Поток и американските централи са доста по-трудни за решаване и остават да висят. Тече процес по финансиране на БЕХ от международните капиталови пазари, което ще бъде трудна, но не неизпълнима задача.

Остава Петкова да подкрепи усилията на СОС и кмета Фандъкова, когато Столична община стартира международната публична концесия на Топлофикация София, което се очаква в началото на 2016. В противен случай фирмата ще фалира в рамките на следващата година и БЕХ и Булгаргаз ще останат с над 500 милиона лева несъбираеми вземания.

Голямо достойнство на Петкова е, че не влиза в конфликти и не ръси популизъм на всяка крачка.

От нея няма да чуете как ЕРП-тата са виновни за всичко, въпреки че в тях остават 9 лева от всеки 100 лева, които плащаме за ток, или че чужденци-колонизатори пият кръвта на KLETA MAJKA BALGARIQ.

Ивайло Московски, министър на транспорта


Московски, който според мен е с реформаторска закваска, е един от министрите, които нямат политически мандат да направят нужните реформи и се намира в цуг-цванг (положение в шаха, при което всеки ход е грешен).

БДЖ Пътнически превози е де факто фалирало и се помпа все с повече пари от нашите данъци, а успешното създаване на частен превозвач от главния клиент на БДЖ Товарни превози (Христо Ковачки) ще довърши и товарната компания. НКЖИ се задъхва, защото БДЖ не си плаща редовно таксите.

Пазарният дял на Български пощи се срива, но приватизацията е политически неприемлива.

Предвидената за 2016 година концесия на летище София няма да се случи за 600 милиона лева, ако въобще се случи. Хващам се на бас на кашон черно джони.

Ако не получи полтиическа подкрепа за реформи, Московски не може да постигне съществено подобрение в отрасъла и разпадът в транспорта ще продължи.

Вежди Рашидов, министър на културата


За Вежди думата „реформа" се изчерпва с даването на още държавни пари. Ако успее да спести отнякъде или Горанов склони да пусне повече в кесията, така че да даде повече някъде другаде, реформите вървят.

Ако ли не, време е за снишаване.

Хубавото на Рашидов е, че не се бърка във всички сектори, в резулат на което някои аспекти на културата се развиват успешно.

Българските сериали изживяват своя Ренесанс от няколко години, някои театри се развиват добре, все повече частни инвеститори и колекционери на художествено изкуство излизат на светло, София успява да привлича изложби на регионално ниво, и т.н.

Рашидов трябва да прави това, което се опитва да прави Кралев - да привлича повече предприемачи в културната дейност, вместо да разчита на Горанов да изсипва държавни пари в мегаломански „културни" проекти и археологически бутафории от гипс-картон. И да му пожелаем с Божията помощ пълно оздравяване и възстановяване.

Преглед на втората половина от кабинета очаквайте в Част 2.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените