Просто шоубизнес. Така енергийният експерт Некдет Памир определя в анализ за Bloomberg обещанието на Москва да построи морски газопровод по дъното на Черно море до Турция, с което да замести „Южен поток". Според изданието този план Б на Москва е нереалистичен. Днес предстои поредна среща на върха по „Южен поток" в Брюксел.
Миналата седмица от Анкара Владимир Путин обяви план да построи тръба през Турция до границата с Гърция със същия обем като „Южен поток" - за пренос на 63 млрд. куб. м. газ на година, като 14 млрд. куб. м. ще се продават за турските енергийни нужди, а останалите - за европейските партньори на „Газпром".
Тази идея няма много по-голям шанс за оцеляване, отколкото първоначалния план, коментира Bloomberg. Всички пречки, които блокираха проекта „Южен поток", планиран да премине по дъното на Черно море до България, най-вероятно ще подкопаят турско-гръцкия план.
Стагниращото търсене в Европа прави икономиките неатрактивни, Европейският съюз не склонен на споразумения с Русия, докато украинската криза продължава, а регионът търси алтернативни доставчици на газ от други части на света.
Русия и Турция вече подписаха меморандум за съгласие, а вчера „Газпром" обяви създаването на дъщерна проектна компания в Санкт Петербург, която ще строи съоръжението. Редом с това, Турция получи отстъпка от 6 на сто в цената на синьото гориво от 1 януари, макар да искаше 15 процента, а турският енергиен министър Танер Йълдъз посочи, че страната му има да извърви „дълъг път", докато се обвърже с проекта.
В него се предвижа природният газ да идва от станция „Руская", откъдето щеше да тръгне и „Южен поток", до турско-гръцката граница, където ще бъде построен нов газов разпределителен център. Според Путин този вариант е много реалистичен, докато „Южен поток" е неразумен и изчерпан проект.
Излиза ли сметката
Турция е вторият по големина търговски партньор на „Газпром", след Германия, но и един от малкото пазари, които увеличават доставките на газ, вместо да ги свиват. Извън това, Анкара също се опитва да разнообрази доставчиците, тъй като прогнозата е към 2030 година страната да удвои енергийното си потребление.
Миналата година Турция е покрила нуждите си на 57 процента с внос на руски газ, като половината от това количество е транзитирано през проблемната за Москва Украйна. Анкара купува синьо гориво от Иран и Азербайджан, като очакванията са през 2018 година количеството да се удвои чрез газопровода „Танап", който ще доставя газ от находището "Шах дениз 2" в Азербайджан.
Освен това, Турция планира да внася гориво и петролни продукти от Туркменистан, втечнен газ от други държави, сред които Алжир, както и петрол от северната част на Ирак. Москва обаче има потенциал също да увеличи доставките за Турция до 16 млрд. куб. м. газ на година.
Анализаторът от Deutsche Bank Павел Кушнир очаква към 2020 година износът на „Газпром" за европейския пазар на намалее с 20 процента, заради енергийната диверсификация, възобновяемите енергийни източници и американската шистова технология.