Швейцария е изправена пред все по-голям натиск да се откаже от дългогодишната си традиция на дискретност в банковия сектор - т.нар. „банкова тайна". САЩ наскоро заявиха в прав текст на швейцарското правителство, че очакват банките в държавата автоматично да предоставят на американските власти информация за техни клиенти с американски произход.
Сега и Европейският съюз изисква автоматичен обмен на информация - политика, която страната, нечленуваща в общността, ще е трудно да избегне, ако иска достъп до финансовите пазари на Европа.
Отказът от дискретност в банковия сектор навярно ще бъде болезнен процес за швейцарците. В други държави на тази практика се гледа като на начин да се прикрият неправомерно придобити печалби чрез престъпления, корупция или укриване на данъци. В Швейцария обаче това се счита за честна политика, която доказва връзката на доверие между държава и граждани.
"Тайната в швейцарската банкова система по своята същност е вид професионална тайна, наподобяваща тази при лекарите и адвокатите," обяснява Мишел де Робер, председател на Асоциацията на швейцарските частни банкери. "Банкерът не бива нито да разпространява данни за клиентите си, нито да ги разкрива пред други хора", твърди тя.
Почтена история?
Поддръжниците на банковата тайна често изтъкват, че тя е въведена за първи път през 30-те години на миналия век, за да защити немските евреи. Те инвестирали авоарите си в швейцарски банки, за да попречат на нацистите да се доберат до тях.
Всъщност, Законът за швейцарските банки от 1934 година е приет в навечерието на скандал, в който редица френски политици и бизнесмени са публично разкрити, че укриват финансови средства в Швейцария. Целта на закона е да се защити неприкосновеността на клиентите в бъдеще.
Ако се съди по последните събития около опозорения бивш бюджетен министър на Франция Жером Каузак, някои европейски политици и до днешен продължават да трупат ползи от дискретността на швейцарските банки.
Каузак, който имаше задачата да се бори с укриването на данъци във Франция, наскоро бе засечен с тайна банкова сметка за стотици хиляди евро в швейцарска банка. Вероятно целта му е била да избегне вниманието към личните си средства от страна на френските данъкоплатци.
Бягството на пари в Швейцария не е рядкост
Подобни примери предизвикват сериозно недоумение в затъналите финансово европейски столици. Гърция също е свидетел на това как голяма част от облагаемите доходи изчезват в швейцарски финансови институции. Ето защо желанието да си върнат възможно най-голяма част от неплатените данъци в най-скоро време е доста основателна причина за сериозния натиск върху Швейцария до този момент.
В страната през годините също е имало доста разногласия. Швейцарците доста често си задават въпроса дали една политика, която работи отлично във вътрешни условия и швейцарските граждани плащат сами данъците си, вместо да им се приспадат от доходите, е наистина подходяща за чуждестранни клиенти.
"Докато има места, където хората могат да крият парите си, ще бъде много трудно да се справим с корупцията," коментира Жан-Пол Ман, ръководител на швейцарския клон на "Прозрачност без граници". "Швейцария определено е спечелила от дискретността на банките си. В държавата влязоха много пари, които при други обстоятелства не биха", добавя той.
Професорът по право Филип Мастронарди е съгласен. Той и редица други швейцарски академици наскоро публикуваха манифест, призоваващ за край на банковите тайни. "Дали това е етично? Разбира се, че не", коментира той. "За мен има един много важен принцип, който се нарича върховенство на закона, както и принципите на прозрачност и честност, които системно се нарушават чрез използването на банковата система в Швейцария".
"Икономическа война"
Този проблем се е превърнал в изключително неудобен въпрос за швейцарското правителство. Властите са хванати в капан между реалната потребност от добри взаимоотношения с Европа и САЩ и от обществената нагласа, която не е склонна да се подчини на външните изисквания.
Ив Нидегер, народен представител от дясната Швейцарска народна партия, коментира, че истинският проблем е дали Швейцария може сама да определя законите си. "Ние независима държава ли сме, в която законите на парламента се отнасят до собствената ни територия, или сме колония, чийто закони се определят от могъщите й съседи?", пита той.
Нидегер вижда натиска от страна на Европа и САЩ като "икономическа война", разпалвана от завистта към успеха на Швейцария да управлява голяма част от световното частно богатство. Самият той не е готов да се предаде и изглежда готов да направи невъзможното, за да защити швейцарската банкова дискретност.
"Мисля, че все още разполагаме с няколко силни карти," коментира той. "Например, бихме могли да предложим гаранция за гръцкия дълг - не да го изплатим, а да го гарантираме. Ние сме единствената държава, която е способна на това - гръцкият дълг би бил с кредитен рейтинг AAA, би бил продаваем, а гаранцията от наша страна би могла да бъде поддържана при условие, че ЕС уважи дискретността на банковия ни сектор".
Вероятно този сценарий не е съвсем реалистичен, но все пак той действително отразява ширещото се в Швейцария неодобрение към начина, по който ЕС и САЩ се опитват да определят националната политика в държавата.
Договорено решение?
Нидегер изглежда решен да продължи да се бори, но много други в Швейцария - предимно самите банкери, сякаш са готови да се примирят.
"Не можем да си позволим конфликт със съседите си по тези въпроси, това е напълно очевидно," коментира Мишел де Робер. "Виждаме как целият свят се придвижва към един общ стандарт. В такъв случай ние очевидно ще трябва да се приспособим към този стандарт".
Фактът, че водещ банкер като де Робер е склонен да преговаря, е ясна индикация, че Швейцария постепенно се подготвя да приеме това, което някога се считаше за немислимо: край на банковите тайни.