Правителството в Киев и проруските сепаратисти подписаха примирие в Минск, което влиза в сила в 18:00 часа днес. Двете страни в конфликта ще прекратят бойните действия, ще си разменят пленници и ще осигурят хуманитарен кордон. От април досега жертвите са над 2600.
Документът е сключен с помощта на контактната група, съставена от представители на Киев, самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, ОССЕ и Русия. Междувременно НАТО обсъжда какви мерки да предприеме заради събитията в Украйна, като една от тях е разполагане на повече въоръжени сили в Източна Европа.
Ден по-рано президентът на Украйна Петро Порошенко изрази надежда за мир. В средата на седмицата той разговоря с Путин и съобщи, че е договорен край на бойните действия, но Кремъл отговори, че не е страна в конфликта и няма как да гарантира подобно нещо. Все пак Путин призова сепаратистите да се откажат от настъплението срещу правителствените сили, които в последните седмици отстъпиха контрола над руската граница.
Възможно е заради обявеното днес примирие западните държави да не наложат нова серия от санкции срещу Русия. Министърът на външните работи на Великобритания Филип Хамънд обаче потвърди решимостта на ЕС да накаже Москва: „Аз се отнасям към думите на Путин с огромно недоверие", коментира той.
Междувременно фронтовите части на войските на т.нар. Донецка народна република (ДНР) са навлези дълбоко в обсадения от тях стратегически град Мариупол на Азовско море, съобщи източник от щаба им.
Правителството на Украйна твърди, че на страната на бунтовниците воюват руски военни, най-малко 1600 души, което Москва отрича. Сепаратистите обясниха, че става дума за пенсионира военни или такива, които са в отпуск.
Очакванията от форума на Алианса в Уелс са, че Украйна може да получи статут на съюзник на НАТО още през тази година. По-рано генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен заговори за „очакване" сред украинските лидери следващият парламент на страната да прекрати военния неутралитет на Киев след изборите през есента.
