Една обувка по Доган, като онази по Буш, хвърлена от иракски журналист, би го обидила и направила смешен (в арабския свят това е невероятна обида), но насочен пистолет, макар и безопасен, вече го героизира. Поне за половин милион български граждани - избирателите на ДПС.
В следващите седмици те ще трябва да осмислят два шока: че някой посегна на лидера им, и голямата смяна в ДПС - защото Доган отстъпи мястото си на Лютви Местан, на Кърджали, както каза в речта си.
Покушението с газовия пистолет, което се оказа някакво сплашване, обезсмисли голямата новина: човекът, с когото отъждествяваха ДПС, човекът, който управлява ДПС 23 години, под чието лидерство ДПС управлява в две правителства, се оттегли доброволно. И стана почетен пожизнен председател. Старейшина, шаман, както ви се хареса.
Дали това ще помогне на ДПС да бъде предпочетен коалиционен партньор след 6 месеца? Тъй като натрупаните по време на тези 23 години негативи като "доганизация " и "сатанизация" на политическите реалности в страната обективно пречат за разширяване на либералната електорална ниша в България" (по речта на Доган).
Ако на миналите избори през 2009-а Доган(изацията) програмира резултата 2 седмици преди вота, сега опитът датира от половин година по-рано.
В края на юни 2009-а се случи с "изпуснатото" в Интернет видео от срещата му с актива в родопското село Кочан: "Властта е в моите ръце, това искам да разберете, аз разпределям парите в държавата!". Сега - с оттеглянето му. В добавка - и публичното нападение на сцената в зала 3 на НДК: етническият турчин, бивш боксьор, настоящ студент и "приведен в известност" на МВР, както би казал един министър-корифей, Октай Енимехмедов насочи газов пистолет към Доган, който произнасяше речта си.
Какви са му подбудите... Едва ли ще научим истината такава каквато е. Както и защо се самоуби Ахмед Емин в Боянските сараи.
И какво стана сега? Бойко Борисов остана без достоен съперник. Толкова обичаше да казва, че Доган е най-достойният съперник, как за тези 20 години в центъра има двама играчи, които са класа и който ги е подценил, е бил тежко бит: Първанов и Доган, и как на всички останали много им се иска да приличат на тях... За Първанов оня ден каза, че Станишев го бие по всички фронтове, а Доган... Доган вече е надпартиен.
Покушението позволи да се случи нещо невиждано - речта на Доган (изчетена от евродепутата Филиз Хюсменова) се предаваше директно от телевизиите. Без прекъсвания за реклами, съвършено безплатно. Какво пък, тя бездруго не е предназначена за електората на ДПС.
За спасението на демокрацията, изхода от кризата и проблемите на малцинствата
Три, да ги наречем опорни точки, прозвучаха в речта: спасението на демокрацията, изходът от кризата и положението на малцинствата. Като "човек, преживял катарзиса на подмяната на демокрацията с диктатура", Доган говори за същата опасност днес. Много дълго. Така разбрахме и какво мисли за т.нар. имамско дело лидерът на партия, съставена от мюсюлмани.
"Когато преди половин година се запознах с обвинителния акт срещу 12-те имами по делото в Пазарджик, се стреснах. Те бяха обвинени по същите членове от "глава първа" на НК, по които аз бях осъден за противодържавна политическа дейност преди 27 години, по време на тоталитарния режим.
И най-странното беше, че в съдържанието на обвинението основните аргументи бяха изфабрикувани на базата на допускането, че по-различната интерпретация на кораничните текстове води до застрашаване на националната сигурност!?"
Както и да я четем речта, ясно е, че ДПС повежда битка да се завърне във властта. За трети път. Доган не пропусна да намекне за това как управляващият ни "Герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително... Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това". Вместо гласовете на изселниците, Борисов да се беше опитал да измъкне едно категорично "да" от Ердоган за интерконекторната газова връзка.
Много приказки. И пак за алтернативното и био земеделие. ДПС го обещаваше и през 2001 г., когато влезе за първи път във властта. Ако тогава бяха боднали лешниците, малините, орехите и каквото там разказваха за алтернативните проекти, досега вече хората да беряха плодовете. Но и тогава, и сега българските мюсюлмани гледат тютюн. И тогава, и сега българският бюджет продължава да финансира изкупуването на тази ненужна продукция.
Ироничното е, че двама души, толкова далече един от друг - психиатърът и бивш политик от ДСБ д-р Николай Михайлов и пожизненият партиен ръководител, някога блестящ млад философ Ахмед Доган, съвпаднаха мненията си за Бойко Борисов.
"Чрез Бойко Борисов българите пожелаха голяма болка за Станишев и Доган, но нито един от двамата не пострада. Борисов не е направен от това тесто, защото той е страхлив политик. Той има много ярки популистки жестове, сценично е много енергичен, словесно умее да се заканва, но на практика не може да предприема действия...", заяви в интервю по БНР д-р Михайлов.
"Диктаторите, като нашия Герой-спасител, са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова тях изключително много ги интересува Оцеляването. Дори го трансформират в политическа стратегия на държавата и обществото...", заяви Доган.
Сред делегатите на форума в НДК седеше и го слушаше депутатът от ДПС Делян Пеевски. В речта си Доган спомена нещо за "Властовата система и нейните инструменти. Особено микрофона, камерата и силовите инструменти...". Странно, как си (с)поделят Пеевски - и подопечния му инструментариум - с Героя-спасител?
Какво да се прави, обсаждат ни ирониите на живота ни, както казваше Том Круз в "Последният самурай".
