Най-ясният резултат от референдума е, че на почти всички българи не им пука за бъдещето им. Просто не им пука. Да оставим настрана факта, че те не могат да кажат дали са за или против. Те не могат да и една празна бюлетина да пуснат. Те се крият. Бягат от отговорност.
Не ме е срам, че в държавата има високо ниво на корупция, не ме е срам, че се краде масово. Срам ме е, че има хора, които нямат гражданска позиция, хора които не казват мнението си, дори когато ги питаш. Същите тези хора обаче, после ще пропищят света с мрънкането си. С мрънкането за същото нещо, за което не са изказали мнение когато са ги питали малко преди това.
Както и да се оправдават хората, които не са гласували, независимо дали с тъпия въпрос или с това, че "всички са маскари" или с това, че така са им казали от някоя партия, те чисто и просто се скриват в малките си черупчици и се отказват от гласа си, от правото си на управление и решение. Няма оправдания за действията им.
Шокиращо е, че българите смятат АЕЦ-а за някаква форма на национална гордост и шовинизъм, а ВЕИ-тата за някакъв несериозен, маргинален (за западняци, за балъци) източник на енергия.
Шокиращо е, че българите явно и днес смятат за напълно възможно, чужда държава да ни атакува и с нея да водим традиционен тип война.
Шокиращо е, че българите явно не вярват на цифри, факти и доклади, а на патетика, обещания и утопични националистически картини.
Шокиращо е, че българите явно не искат да се информират за нещо, което е жизненоважно за тяхното бъдеще. Те мислят най-много до утре.
Шокиращо е, че българите явно упорито не искат да гласуват, но вечно искат някой друг да ги оправи с магическата пръчица.
Всъщност и аз не знам защо съм толкова шокиран. Може би подсъзнателно винаги съм знаел тези неща, но съм отказвал да ги повярвам. Дълго време си мислех, че на референдума ще излязат да гласуват много много повече хора. Защото това е нещо важно, това е нещо, което касае бъдещето ни, това на децата ни и това на техните деца...
Какво означава резултатът от референдума за двете основни политически партии обаче?
Броят на имащите право да гласуват на референдума по данни на ГРАО е 6 949 120 души. Избирателна активност 20% = 1 389 824 гласували. От тях 60% ЗА = 833 894 души. Изваждаме 20% и получаваме твърдия електорат на БСП за парламентарните избори през лятото на тази година - 667 115 души.
Което, както и да се погледне, и както и да се извърти от г-н Станишев, си е спад от 100 000 души спрямо последните парламентарни избори през 2009 г. и то при изключително силна и ярка кампания за гласуване в полза на централата и отсъствие на кампания против централата. Преброяване на електората, както не малко хора нарекоха референдума, резултатите от което не са блестящи.
А ако вземем предвид и изказването на лидера на "Атака" Волен Сидеров, че 400 000 от тези малко над 800 000 души са били симпатизанти на неговата партия, то картинката за социалистите става още по-черна. Много грозно изглежда от страна на БСП, че когато печелят избори - те са чисти като момина сълза, без един купен глас, когато ги губят - те са опорочени, купени с кебапчета и кюфтета и крайно манипулирани.
Какво можем да кажем за ГЕРБ обаче? Ако приемем, че всичките 555 930 души гласували "против" са привърженици на партията (а те със сигурност не са), то те са постигнати без никаква силна кампания, без флаери, плакати, реклами, клипове и раздаване на брошури от партийни лидери. Най-важното за ГЕРБ е, че те са постигнати без усилие.
Сега, разбира се, всяка партия отчита резултатите като победа за себе си, като началото на края на другата. Едните смятат, че апатичните 5 559 296 души са гласували с НЕ чрез отсъствието си пред урните, другите - че подкрепата на 833 894 души е смазваща победа на демокрацията и победа над тираните и автокрацията в полицейската държава. Трети са на мнение, че сега България отново ще стане на три морета като си възвърне националната мощ чрез "Белене".
А пък той, горкият референдум... е чисто и просто невалиден, мъртъв е, а ние хвърлихме едни 20 милиона лева на вятъра за социологическо проучване.
