Ако революция в музикалната индустрия наистина ще се случва, надеждата ни за нея е Том Йорк.
С пускането на новия си самостоятелен албум миналата седмица, фронтменът на Radiohead отново намери нестандартен начин да свърже изпълнители и фенове - и то начин, който не оставя музикантите разорени и не пълни джобовете на посредниците между тях и феновете.
Този път Йорк пусна албума си ексклузивно през BitTorrent, където нова функция му позволява да продава продукта си за скромната сума от 6 долара и в крайна сметка да взима 90% от приходите.
Истинско богатство
В тези преходни времена в музикалния бизнес, които така и не могат да родят устойчив съвременен модел за хората, опитващи се да се издържат от авторската си музика, Том Йорк е истинско богатство.
Един от най-брилянтните иноватори в музикален план е и един от най-смелите търсачи на нови модели на разпространение. Йорк знае, че за разлика от повечето музиканти, си има предостатъчно фенове, които ще го последват и ще си набавят всеки негов продукт, независимо как и къде е разпространяван. И той за пореден път използва тази привилегия като възможност да търси нови пътища в една гнила индустрия.
Резултатът: според изнесените до момента данни над 100 хил. души са свалили безплатния пакет на албума (включващ откриващия сингъл A Brain In A Bottle и видеото към него) само в първите 24 часа от излизането му в BitTorrent.
Къде остава самата музика
Но рано или късно трябва да стане въпрос и за самата музика... и тук идва обратът.
До момента ревютата на албума не са никак ласкави и очевидно критиката не е особено впечатлена от предлаганото от Йорк. Отбелязва се, че без да е подпомогнат от останалите членове на Radiohead, и придържащ се към композициите от дебютния си солов албум The Eraser (2006), британецът звучи изненадващо неамбициозно в Tomorrow's Modern Boxes.
Някои със съжаление допълват, че от идейния гуру зад албуми като OK Computer вече не може да се очаква нищо оригинално, освен избора му на бизнес модел за разпространение.
"Знаеш какво получаваш още преди файловете да са се изтеглили: пространствени, минималистични синтезатори, разпръснати, сякаш бълнувани лирики и обрани бийтове върху скимтящия глас на Йорк", пише NME. "Това не е задължително критика - песни като Interference са прекрасен пример за умението му да смесва сурова електроника с примамливи, емоционални, красиви мелодии - но все пак напомня колко относителна е станала идеята за прогресив музика.
Не толкова отдавна, музиканти като Йорк се бореха да разширят артистичния кръгозор на всички ни със своя продукт; сега изглежда фокусът им е повече върху намирането на най-ефективния начин, по който да ни го пъхнат в пощенската кутия".
Разбира се, съществува и контратезата. Да се изреждат недостатъците в стила на Йорк е лесно, но Tomorrow's Modern Boxes си остава един от най-силните нови албуми през тази година и започва да избледнява само ако бъде сравняван с върховете в кариерата на британеца.
По-важното е да признаем, че не може всеки път да се очаква от Том Йорк да преобръща музикалните тенденции и трябва да се появят други, нови лица, които да го направят.
Йорк изглежда на същото мнение и именно затова опитва всичко, за да осигури възможността за поява и просъществуване на тези нови лица - чрез свежи и неизпробвани модели в музикалната индустрия.
Така дори основното послание в Tomorrow's Modern Boxes наистина да не е самата музика, а начинът на разпространението й, не може да се отрече, че Том Йорк продължава да бъде все толкова значим артист с всеки следващ свой продукт.
