- Да тръгнем от текущото - колко е в момента рейтингът на ГЕРБ?
- ГЕРБ влезе в плато през март. През първата година порасна почти до 50%, 45%, нещо подобно. После започна да спада бавно. После тръгна да спада рязко от ноември месец (вследствие на скандалите, а се натрупа и сезонното спадане) - до март. Достигна до най-ниското ниво, което съм виждал - 25%. После отскочи леко от дъното и се класира на 26, 27, 28%...
- А Борисов?
- Абсолютно същата крива, само че с 10% повече.
- А на президента рейтингът по-нисък ли е от неговия?
- Малко, незабележимо малко. Те винаги са като близнаци. 1-2 процента повече за единия или за другия. Но не защото хората мислят Борисов за алтернативен президент. Те просто уважават президента на България.
Първанов и Борисов имат абсолютно различни политически съдби, абсолютно различни причини за своята популярност или непопулярност. Но те много дълго време мислеха, че заедно ще управляват. Имаше грандиозен план, така да се каже, ГЕРБ и БСП да управляват тази държава. И този план седеше години наред. Негово олицетворение беше Божидар Димитров.
- От кога, от 2006-а?
- След като се видя, че тройната коалиция е изчерпана формула. За плана се говореше, той се разработваше. Не се сбъдна. Но искам да кажа, че противопоставяне Първанов/Борисов не е принципно противопоставяне, както, да речем, СДС/БСП (и като се вдигне рейтингът на едното, пада на другото, или обратно). Това е съвсем друго нещо.
Още повече, предисторията на Георги Първанов е съвсем трета. Неговата история е много сложна и драматична. Която започва с това, че му връчват БСП в най-дълбоката й криза. И той през 5-6 стъпала я докара до власт; и себе си, и нея. Това беше много сериозно политическо усилие. Той последователно овладя партията, промени курса й от Изток на Запад. Помните - прием в НАТО и ЕС.
Съюзи се с турците. За пръв път в историята на социалистическата партия (и бивша комунистическа, както знаем) прие да има реален съюзник - нещо немислимо, нечувано за тази партия, тя винаги е имала паразитни съюзници, никога реални. БСП винаги е била в изолация... от благоевски времена. Първият съюзник на тази партия се оказаха турците, ДПС. Което никак не е лесно, най-малкото заради това, че се случва 12 години след т.нар. Възродителен процес.
После направи втори съюзник, това беше НДСВ. И това също беше дълго промислена от него политика. Паралелно спечели много политически битки; стана президент, стана втори път президент. И в този момент започна да композира тази история с ГЕРБ и БСП. Където му беше, мен ако питате, грубата грешка.
- А защо се провали тази комбинация?
- Просто Бойко Борисов стана достатъчно силен, за да не му трябва този съюз. В политиката няма любов, в политиката има съотношение на сили. Планът, за който говоря - ГЕРБ-БСП на власт - фактически беше разрушен от действията на самата червена централа, която игра неумело.
Изборният резултат за ГЕРБ е изкуствен; изкуствен в два пункта. Първо, съотношението между ГЕРБ и БСП преди изборите беше за ГЕРБ, но не много - да речем, 20 към 25%. Изборите - спомняте си - фактически бяха в два тура: европейски избори, после парламентарни.
Не послушаха НДСВ за избори наведнъж, като си правеха сметка, че ще сработи умората от кампанията. Но нищо подобно не се случи, стана невероятно наелектризиране. И на вторите избори се явиха с около 1 милион души повече, отколкото щяха да се явят, ако бяха "две в едно". Тъй като тези два месеца наелектризираха хората, а се добавиха и изказванията на Доган как той управлява страната (по време на предизборна обиколка в доспатското село Кочан - бел.р.).
Второ, дори при това положение, Борисов щеше да има около 100 депутата. Допълнителните депутати му дойдоха от мажоритарното гласуване. Т.е. имаше два фактора, измислени в червените щабове, които доведоха до факта, че БСП получи безпрецедентно и неадекватно за своето тегло ниско място.
За пръв път толкова малко депутати има - мисля, че от 9 септември насам. И второ, ГЕРБ получи много повече, отколкото очакваше, и отколкото беше естествено. Друг въпрос е, че ГЕРБ достигнаха, така да се каже, тези проценти, но след това - чрез безпрецедентната си "избирателна кампания" след изборите.
- А Доган нарочно ли изигра това изказване или беше случайно?
- Дълбоко не вярвам да е нарочно. Проследих и съдбата на клипа с изказването. Той не е връчен на bTV от враговете на Доган, той е връчен от ДПС. Епизодът е смешен; в bTV единият редактор вижда клипа, хваща се за главата, обажда се в централата на ДПС и им казва: "Вземете си клипа и го скрийте". Те втори път настояват: "Не, не, пуснете го". И bTV го пуска. Тогава го забелязват противниците, хващат го и съответно...
Това е детска грешка. После от ДПС се опитаха да обяснят, но никой не ги слушаше. А репликата е свързана с конфликт между депутат и кмет - и Доган казва: "Няма депутат, няма кмет. Аз ги решавам тези работи". Но изведена до национален контекст... такъв автогол не бяхме виждали. Той е толкова абсурден, та мнозина заподозряха, че Доган нарочно го прави, приписвайки му някакви ришельовски способности. Но аз знам, по теоремата на Иван Кръстев, че 90% от събитията се обясняват с битови съображения или с глупост.
- Така или иначе, изказването изигра голяма роля...
- Чисто и просто масово политиците бяха престанали да чувстват народа си; с изключение на Борисов. Това се случи. Те бяха престанали да разбират народа си, те си мислеха за някакъв предишен народ. За народа от златния дъжд.
Защото България получи едни пет златни години от гледна точка на стандарта. В държавата влизаха по шест милиарда на година, в една от годините - седем. И това са официалните инвестиции - аз не говоря за тези, които гастарбайтерите изпращат тук и т.н. Това е тайната на нашия живот сега - и за това бих искал по-подробно да говоря.
Ние въобще не разбираме сегашния си живот, защото този златен дъжд всички го "проспиват". Когато България започва да влиза в Европа, когато става ясно, че тя със сигурност ще влезе в Европа, тя започва да влиза и в плановете на корпорациите. Започват да я третират като европейска страна, съответно - европейски пазар; съответно - инвестиции.
Започват да влизат (огрубявам надолу) пет милиарда годишно. От които два и половина милиарда в строителство и земя, т.е. в населението; и два и половина - в индустрията. Ние сме изследвали как българите изхарчиха тези пари. Те компенсираха онова, което им бяха взели 90-те години, амортизацията.
Страшно е затъването на България от 90-та до 99-та, да речем - българинът го понесе чрез бурканна икономика, чрез изгаряне на спестявания и всичко, което знаем - но главният ресор, главното, което понесе тази тежест и пренесе България, беше това, че базата се амортизира.
На обикновения човек му се развали асансьорът, протече му дограмата, покривът, печката му стана на 20 години, колата на 22 и т.н. Е, това беше компенсирано по време на златния дъжд. Декласацията беше свършила, имахме процес на рекласация. Българите достигнаха стандарт, по-голям от този при Тодор Живков. Това се случи.
Българинът започна да живее по-добре, застана на върха в 1325-годишната си история; и започна да произвежда повече, отколкото при социализма, в абсолютни цифри. Но тук се образува тази структура, която обуслови и появата на Борисов, и много сюжети оттук насетне.
Какво е, според мен? Рекласацията по парадоксален начин им показа, те практически се убедиха, че преходът е свършил. Защото, като си по наклона надолу, ти мислиш ситуацията за еднократна, за уникална и временна. Българинът много страда при Костов, но това не е естествен живот, това очевидно няма да е Животът.
Рекласацията му показа, че той е приключил с класовото си движение. Куриозът е, че движението нагоре му показа, че той няма да се качи много по-нагоре. Образува се този парадокс, в който живеем досега. Никога не е живял по-добре, никога не се е чувствал по-зле. И това не е само в България.
- Защото е почувствал тавана?
- Не, защото е видял къде му е класовото място. Това не е таван. Той просто е видял, че не му се случва еднократно уникално събитие - примерно, идиоти управляват, селското стопанство гърми, чужда държава ни превзема - с други думи, не е война, а е постоянно и завинаги. До него достигна фактът, че той завинаги е еди къде си.
- И това го направи нещастен?
- Това не просто го направи нещастен. Фактически той осъзна декласацията си по време на рекласация. Това е парадокс. През 1999 той осъзнаваше декласираността като бедност. През 1999 той мислеше в термините бедност/богатство, а през 2006 г. - вече класа/класа. Ако просто бедността беше причината за страданието, то забогатяването би лекувало.
А ние виждаме точно обратното. Имаме забогатяване, което не само не намалява страданието, но и го увеличава. Затова проблемът е класовото разслоение, а не бедността.
- Т.е., чак след 15 години българинът осъзна класовото си разслоение?
- Да, за пръв път. Първите пет години след 1989 г. хората мислеха да стават капиталисти, бяха регистрирали милион и половина фирми. После, като рухна държавата, мислеха, че това е някакво страшно събитие, комунизмът си отива и ето, "Нашият Костов ще... нашият Костов ще...".
После решиха, че Костов е лош, а Царя е добър, защото познава шейхове. Все още си представяха някакво чудо. След рекласацията и златният дъжд те видяха, че няма да има чудо.
- И Борисов идва като излязъл от техните недра, като отмъстител...
- Значи, ако Филип Димитров идва с лозунга "45 години стигат", Бойко идва с "20 години стигат". "Отмъсти им, вземи им го, накажи". Той, понеже знаеше това им желание, това и започна да прави. "Ето, вижте какви дворци са си настроили, ще ги отнемем". „Ето, вижте какви министри са били, ще ги затворя". "Ето вижте..." и т.н.
Целият този патос на наказанието не е за въвеждане на ред в държавата. Това е отмъщение към елита. Това е психотерапия, която протече не само в България; протече и в Полша с братята Качински; тече в момента с Орбан в Унгария. И в други случаи - по-неясно, но със същия ефект.
Това е проекция на класовото разслоение на страната и опит на долната класа да получи (символическо) насилие върху горната класа. Както нашият преход започна със символично насилие и самонасилие на комунистите - това беше задължително; същото нещо, много по-слабо, наблюдаваме днес... Затова и имаме не поляризация, а квазиполяризация.
Затова делението на нашия парламент не е ляво-дясно, а е "Атака" - ДПС, т.е. квазипротиворечие, фалшиво противоречие, нереално. Затова и съответният лидер - Борисов, Качински или Орбан, те са от абсолютно един и същи вид - квазидесни лидери. И са в някаква рязка и абсолютно внезапна - след 20 години преход - война.
Борисов затова през цялото време вади дядото, който е убит. "Защо убихте дедо?" "Синият" дядо. Двама дядовци има в джоба; два джоба, двама дядовци. "Червеният" дядо отдавна не е употребяван, но "синият" се вади отвреме-навреме, защото нали някак си трябва да се покаже...
Ходи при репресираните, говори, че са му провалили детството, като му сложили червена връзка. И най-различни такива не много уместни за човек, завършил школата в Симеоново, страдания. Но това не е защото той е лош, а защото чисто и просто неговата публика иска това. И съответно искат посланиците "от ДС" да бъдат наказани.
Впрочем, Качински също наказа посланиците. Някакви папки измислиха на Станишев. Символичното насилие им стига. Хората са потопени в това, потопени в омраза към елита на прехода. И в желание този елит да бъде премахнат. В добавка Борисов бива съпроводен с няколко квазиборисовци. Яне Янев, Волен Сидеров - това са вариации на същата тема. И ако погледнете структурата на този парламент, ще видите, че повече от половината депутати са от партии, които са възникнали преди по-малко от пет години - ГЕРБ, "Атака" и РЗС. Те правят мнозинство, събрани заедно. Мнозинство от току-що възникнали партии.
- В някакъв смисъл и ДСБ е скоро възникнала.
- ДСБ е елемент от СДС, дори ядро на предишното СДС. Иван Костов не е излизал от парламента от 1990 г. Но другите са съвсем нови и това е призивът: "Елате и махнете този елит, който ни провали". Тъй като те схващат историята на прехода като провал.
А елитът не само не провали прехода - напротив, завърши го по най-блестящ начин. България влезе в Европа само за 17 години - можеше да са 25, можеше да са 35 (както виждаме по Сърбия). Елитът запази мирния характер на промяната - има страни, в които това не стана. И докара до демокрация - има страни, които не се докараха до демокрация.
- Демокрацията заплашена ли е сега в някакъв смисъл?
- Тя е фундаментално, тя е ценностно застрашена. С това, че българите не я ценят. Не са против, но не я ценят. Достатъчно е да видим рейтинга на българския парламент. На следващия ден след изборите, когато трябва да е над 50%, защото народът го е избрал, той отива на 25%. Избраните са вече са намразени с акта на избирането си. Мечтанието е да има истински и добър цар.
- Мислите ли?
- Не мисля, просто знам и го виждам всеки ден. И Любен Дилов много хубаво го каза, аз го цитирам винаги: "Българите поискаха юнак и получиха юнак". Те избраха юнак. Това е точно добрият цар. От нас, от народа. И избраха цар от народа, и продължават да си го харесват; голяма част, 25%.
Преходът донесе най-различни неща - включително, разбира се, и тази декласация - но донесе и включване на България в клуба на богатите и красивите, дигна много тавана, теоретическия, на постиженията на хората и т.н. Но за повечето хора това не е реален резултат, те имат проблем с капитализма, елементарен проблем с капитализма. Освен всичко, те мислят, че някой е скрил истинския, хубавия капитализъм от тях и им е дал някакво менте капитализъм.
- Е, малко менте е.
- Обаче светата истина е, че при нас е свиреп и истински капитализъм, в сравнение с Германия. Нищо менте няма, напротив - при нас е класически, ранен, жесток капитализъм, а там е много смекчен от дълголетните борби на германския, шведския и други народи срещу последиците от този капитализъм.
Срещу капитализма има само едно оръжие и то се нарича солидарност на трудещите се. Ще се върна на тази тема. Но преди това искам да кажа, че нашенци не приемат нито меда на капитализма, нито жилото. Капитализмът е много жестоко общество, разбира се, и е основан на неравенството. Но също така това е общество на високата ефективност и огромното трудово усилие, трябва непрекъснато да бачкате.
Нашенецът не приема нито бачкането, нито неравенството. А колкото до неспособността му да се съпротивлява срещу капитализма... Това не значи да събаря капитализма, а да се съпротивлява срещу капиталистите и да си отвоюва по-голямо парче.
Ще дам само един пример. Всяка есен по пътя от Варна към Шабла може да се види гмеж от москвичи и други подобни, спрели, кой с 20 кг чушки, кой със 100, кой с 200. И стоят десетки и десетки коли. (Това са най-хубавите чушки в света, не се шегувам, другаде такова вкусно не расте.)
Но не им минава и през ум да се кооперират. Минимално, елементарно, поне в продаването да се кооперират. Да стои един москвич с един тон чушки. Нищо подобно. Да не говорим, че не са се кооперирали в производството; че не са се кооперирали при покупката на семена и каквото там се купува. Те не са способни, не могат да го направят. В България не възникват кооперации, трудещият се е елементарно несолидарен.
- Защо?
- Защото сме общество от потенциални богаташи. Защото всички продължават да искат да стават милионери...
*Заглавието е на Webcafe.bg. Оригиналното заглавие е: "Андрей Райчев: Разказът завърши".
