Нали знаете какво става с добродетелните типове, които са доброволци за всяка задача - и без да очакват благодарност, се заемат с неприятните подробности, с които на никой друг не му се занимава?
Точно така: останалите хора не могат да ги търпят.
Четири отделни изследвания, проведени от социални психолози от държавния университет във Вашингтон, са установили, че не-егоистичните служители, които първи с охота и плам се включват в задачите, са също така сред хората, които колегите им на практика искат да изключат от средата си.
"Не е трудно да открием примери, но ние бяхме първите, които демонстрирахме, че това се случва - и имаме обяснение защо", казва Крейг Паркс, водещ автор на изследването "Желанието за изключване на не-егоистичните членове от групата", публикувано в настоящия брой на изданието "Journal of Personality and Social Psychology".
Феноменът има отражение в служебни работни групи, проекти без комерсиална цел, военни отряди и кампании за защита на природата, казва съавторът на Паркс и бивш докторант Асако Стоун.
Паркс и Стоун са установили, че не-егоистичните колеги бързо предизвикват негодувание у другите, тъй като "повдигат летвата" за това, което се очаква от всички. В резултат колегите им приемат, че новите стандарти ще накарат всички останали да изглеждат по-лоши.
Обективното добро - субективно лошо
Няма значение, че цялостното благосъстояние на групата или въпросната задача се постига по-добре благодарение на нечие не-егоистично поведение, казва Паркс. "Нещо, което е обективно добро, субективно се възприема като лошо," заключава той.
Вършещите добрини също така биват възприемани като упорито нарушаващи правилата. За другите поведението им изглежда като това да дават пари в "Монополи", така че някой от другите играчи да може да продължи играта, което безкрайно дразни останалите участници.
Изследванията са дали на участниците - първокурсници със специалност психология - брой точки, които те биха могли да запазят или да отстъпят срещу незабавно възнаграждение - ваучери за храна. На участниците също така е било казано, че отстъпването на точки би повишило шансовете на групата да получи финансово възнаграждение.
На практика участниците са играели в несъществуващи групи от по петима души. Повечето от въображаемите четирима биха направили на пръв поглед честни размени на една точка за всеки ваучър, но един от четиримата често е можел да действа несиметрично - като не дава точки и взима много ваучъри, или не-егоистично - като отстъпва много точки и взема малко ваучъри.
Нито с алчния, нито с добряка... Ах, тази златна среда
Повечето участници по-късно са заявили, че не желаят да работят повече с алчния си колега - очакван резултат, който е бил наблюдаван и при предишни изследвания. Но също така мнозинството от участниците са заявили, че не желаят да работят занапред и с не-егоистичния колега. Те често са заявявали: "Този човек ме кара да изглеждам лош", или че той нарушава правилата. Често те са го подозирали в очакване на бъдеща лична изгода.
Паркс заявява, че сега има желание да разгледа как самите "добряци" реагират на подобно отхвърляне. Според него, въпреки че някои може наистина да имат като мотив бъдещата лична изгода, по-вероятно е те наистина да действат за благото на организацията. А когато бъдат изключени от групата, може просто да заявят "достатъчно" - и просто да се откажат.
"Също така обаче е възможно," коментира той, "всъщност те да започнат да се стараят дори още повече."
