Ако трябва да дадете определение на Реформаторския блок, какво ще е?
Сигурно е, че няма да е едно. Също като четиримата слепци в оная притча, за които слонът бил и палма, и въже, и бъчва с вода и всеки бил убеден, че неговото обяснение е правилното - в зависимост от това коя част на животното опипвали.
Няма да палпираме. Ползвайки определението на Меглена Кунева, че Реформаторският блок е платформа, а не коалиция, търсим коя е тази част от ДНК-то им, притежавана от всички, която да им позволи да споделят общо пространство - и да присъединяват и други към него, почти като във Facebook група. Или ги е осиновила обща съдба.
Братовчеди или просто осиновени
ДСБ, "Синьо единство", Движение България за гражданите (ДБГ), Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД), и да, Зелените - сигурно единствените зелени в Европа, напъхани в комплект с десни и обознаващи се като десни партии. Да не забравяме СДС и БЗНС - т.е. каквото е останало от тях.
Но България е известна с прецедентите си - например подкрепата, която националистите от "Атака" осигуриха на една дясна по дефиниция партия като ГЕРБ - член на ЕНП, за да управлява, и на една лява по дефиниция партия като БСП - член на ПЕС, (заради което лидерът й В.С. си приписва "историческа заслуга").
На пръв поглед общото е, че нито една от формациите не може да премине сама прага от 4%, за да влезе в парламента. Поне такива са резултатите от последните парламентарни избори на 12 май. (Но и нито една от тях не е обявила публично до момента, че Блокът се създава с цел следващи избори.)
Вотът на 12 май - и продължаващите трети месец протести, им дават основание да казват, че мнозинството български избиратели са непредставени в 42-ото НС. Така е, настоящите партии управляват с под 35 на сто от гласовете на избирателите. Но как точно 7-те от блока смятат да разширят ветрилото на избирателите си, за да бъдат представени и непредставените?
Принципната основа, която декларират сдружилите се, изисква да ни кажат - още в началото - трите, петте, седемте или бог знае колко принципа, върху които почива тяхната единна воля за политическо представителство и власт. Не декларации.
След като са Реформаторски блок, то нормално е да декларират неотменимите реформи, като ги НАЗОВАТ. Все още не са го сторили, което мен лично ме кара, предвид и политическата нееднородност на формата, да се въздържам от кредит на доверие.
Защото тези цели се декларират най-напред. Иначе противостоенето на властта си го знаем по подразбиране.
К'во праим с ГЕРБ
Партиите от Реформаторския блок не са отговорили на въпрос, който е от особено значение за тях - какво е отношението им към ГЕРБ. Но трябва ли?
От една страна в блока са партии, критици на управлението и партията на Борисов - с изключение на умилквалите се вече бивши седесарски шефове, от друга - това не е дясно обединение, въпреки наличието на ДСБ, СДС и "Синьо единство", първите две са членове на Европейската народна партия, също като ГЕРБ. И макар зам.-председателят на ДСБ Петър Москов да каза, че целта им не е да правят "поредното дясно обединение". От друга - ще се присъединяват и други.
Всъщност някои от партиите там са десни наужким. Това е като да си гей, но пред (българското) общество да се представяш като хетеро - с деца и съпруга, дори и с любовница.
За да бъде объркването пълно - или просто Зелените да имат другарче за игра - в началото на август Меглена Кунева заяви: "Нямам нищо против и Светльо Витков да влезе в Реформаторския блок". Чудесно. Ако стане, освен наужким десни, ще има и наужким партии. При това, яростни противници на ГЕРБ.
Странно е, че Меглена Кунева, която хвърли оставка след 12 май, (която очевидно няма да се състои), някак... естествено... влезе в ролята на говорител на Реформаторския блок. Все още няма решение по предложението на "Синьо единство" всяка от партиите да бъде лидер на Блока за по 6 месеца - на принципа на ЕС.
Междувременно ДСБ обявява какви методи за извънпарламентарен контрол ще започне през новия политически сезон. А от партията на Кунева казват как в Реформаторския блок се обсъжда разширяването на формата му с граждански организации, известни личности и демократи, познати на обществото. Странно, как ще бъдат приети - с вишегласие или консенсус, защото някои от лидерите на партиите вярват в правото на избор стига те... да избират :)
Отстрани изглежда като че ли ДБГ иска да доминира в платформата. Единствените големи "планети" в тая галактика са ДСБ и ДБГ и опасността за блока е, че всяка може да се опита да привлече повече "малки" в своята орбита. Засега изглежда, че партията на Кунева единствена осребрява мястото си в Реформаторския блок, тъй като изглежда по-близо до ЕНП, където очаква да я приемат.
Стана ясно, че интерес към т.нар. платформа са заявили и от НДСВ, които бяха в коалиция с партията на Дал за изборите на 12 май. Объркващо, като се има предвид, че НДСВ беше част от тройната коалиция, но какво от това - и г-жа Кунева беше. Но как тогава се вписва защитата на бившия лидер и настоящ член на НДСВ - гражданинът Симеон Сакскобургготски, който "блогува" в полза на настоящата власт и срещу протестите, които плашели деца и инвеститори?!
Неубедително стои в Блока и партията на отцепниците от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов - НПСД. Като членска маса тя е ДПС 2, като цел - анти ДПС, въпреки ясно заявените от Исмаилов десноцентристки позиции.
"Гласувам за ДСБ, не ми допада движението на Кунева, СДС са ми противни, Зелените... какво правят тия леви тук?! Изобщо как ще гласувам на едни скорошни избори?"
Просто си избери нещо от Слона.
