Рапсодия Вардар, трибагреник, напрегнат каданс. Трудоваци, граничари, мома в носия, момък в анцуг - комунисти, комсомолци, пионери сме в един и същи строй...
Глас зад кадър се кара на Лошите: "Ние не сме европейци втора ръка и никога не сме били".
Родино моя, ти си ваза, в която не цъфти омраза.
Тринадесет века България в 68 секунди - ветровита идилия, вечна клетост и умолителни телешки погледи без думи.
Видението се нарича "България в Шенген. Време е!", а криейтивът неслучайно напомня печалната кампания на БСП за Евроизбори 2014 ("цигуларят" от шенгенското видео всъщност е конферансието от "олимпийските" предизборните клипове на БСП).
Защото който плаща, той поръчва музиката, а в случая плаща Сергей Станишев.
Кампанията на Станишев, уви, е закъсняла - още през 2000 г. турбофолкът възпя Шенгенското безвизово пространство с едноименен шлагер ("Из Европа ми се ще да обиколя, за Виена и за Париж да се уредя, и на кула Айфелова да се насладя, там в културно средище да се променя").
Оттогава минаха 15 години, а визите отдавна паднаха.
Родните момчета с анцузите и сладкопойните им мутреси плъзнаха из "културните средища" с такава страшна сила, че цяла Европа ги разбра - особено когато Косьо Самоковеца тупна с дупка в главата в центъра на Амстердам. Но това, както се казва, е история.
Малко по-късно, точно в мандата на Сергей Станишев, неблагодарният европеец интегрира с отвращение българската майка юнашка ("стената, която е опазвала свободното му развитие стотици години", според родолюбивия наратив).
Съответно и границите паднаха - от 2007 г. всеки може да се разходи или да емигрира трайно в ЕС само срещу лична карта.
Така се разкрепости граничният контрол, че никой не разбра къде се покриха братя Галеви, убиецът от "Соло" и още сума ти знайни и незнайни българи-юнаци с по няколко присъди.
"Никога не сме искали благодарност. Единственото, което някога сме искали, е равнопоставеност и почтеност"...
Готови бяхме да признаем, че Станишев надминава по алтруизъм айс-бъкет челинджъра Цветан Цветанов.
Но после си спомнихме, че ПЕС ще избира нов председател след три месеца.
После видяхме и гарнитурата зад гърба на Станишев - от Тити Папазов и Дони - до Андрей Пантев и Иван Гарелов. От бившия рупор на Бареков - Борислав Цеков, до ректора на Магнаурската школа на ДАНС проф. Стоян Денчев. От Агент Тенев до Велислава Дърева (която впрочем бързо забрави, че обвиняваше слабия ПР на Моника Станишева за провала на БСП на изборите миналата година).
До болка познато алено дежа-вю.
Не е ясно с какво допринесоха за Шенген бившите министри на Орешарски - д-р Таня Андреева и Десислава Терзиева, но и те са в авангарда на кампанията "Не сме сами 2". Там е и Красимир Премянов, вероятно в качеството си на външна европейска граница от Виденово време.
Липсва само министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов, виден познавач на френската социална интеграция.
В знак на добра воля, продукт на новородената дружба със Станишев, Бойко Борисов "командирова" Меглена Кунева (в деня, в който й отне МВР), Христо Иванов и Вежди Рашидов в Археологическия музей.
Цялата кампания на Станишев е никому ненужно възкресение на оня дебат за вечно недооценения народ-мъченик, за антибългарската кампания, за пъкления план на гнилия Запад да посегне на Българщината (ракия, роза, ръченица).
Същата "патриотична" опорна точка важеше, когато ЕК спря европейските фондове заради безобразното схемаджийство на високо ниво ("Батко и братко", САПАРД и др.), същата опорна точка се съживи и когато БСП се опита да излъже Брюксел за "Южен поток" по газпромовски сценарий и отново се провали.
Днес тревожният социалистически ум продължава да разорава целината на националния комплекс за малоценност.
Уж Станишев проявяваше синдроми на катарзис, но така и не се научи, че не става само с ПР. Трябва и акъл.
