Всички ние знаем, че Стивън Хокинг е най-великият жив физик, но каква част от историте около него са легенда?
Някъде по средата на "Хокинг" - нов документален филм за живота и постиженията на британския физик Стивън Хокинг, разказвач на който е той самият (чрез гласови синтезатор), Хокинг повдига деликатна тема. "Понякога се чудя," казва той, "дали съм толкова прочут заради инвалидната ми количка и уврежданията ми, колкото и заради откритията ми."
Той никога не дава категоричен отговор, но изглежда ясно, че създателите на филма смятат, че е по-прочут с научните си постижения
Определено историята му е трогателна, и дори изключителна - след като е диагностициран с увреждащо мускулната тъкан заболяване, известно под названията амиотрофична латерална склероза, болестта на Лу Гериг и моторно невронно заболяване, прогнозите са били Хокинг да живее не повече от две години.
И все пак половин век по-късно, след мащабна кариера в Кембридж, сега 71-годишният учен, напълно парализиран, все още продължава да работи за разгадаването на тайните на вселената.
Дали обаче точно откритията са това, което изстрелва Хокинг в пантеона на великите физици?
В плен на все по-безполезното си тяло, той би могъл, както казва във филма Кип Торн, физик от Калифорнийския технологичен институт, "да се носи със скоростта на светлината през вселената, виждайки неща, които никой друг не би видял." И според мнозина той е най-великият физик след Айнщайн.
Като изключим, че не е
"Глупости," отговаря самият Хокинг в интервю през 1993. "Това е просто медиен шум." Няма съмнение, че Хокинг има изключителен принос в областта на теорията на относителността и квантовата физика.
Негово е прозрението, че Големият взрив се е получил от сингулярност - точка, толкова малка и плътна, че самите закони на физиката не могат да я опишат. Той проумява какво се случва, когато черни дупки се слеят. Той също така формулира изненадващата и нелогична теза, че черните дупки могат да се сгъстяват, първоначално бавно, после по-бързо и по-бързо, докато експлодират - идея, която в началото е обект на присмех, но вече е масово възприета.
"Този резултат," коментира Бърнард Кар, един от бившите докторанти на Хокинг, "обединява теорията на относителността, квантовата теория и термодинамиката."
Това би било абсолютно поразително, ако беше истина. Всъщност обаче не е: т.нар. "хокингова радиация", която би трябвало да възниква от черните дупки, се опира на тези отделни области на физиката, но "обединяване" означава нещо съвсем друго.
Обединяването на теорията на относителността и квантовата физика е нещо, което Айнщайн се е опитвал да постигне в последните две десетилетия от живота си - и се е провалил. Най-добрият вариант за обединението им в наши дни е струнната теория - ако тя се окаже вярна, което може и никога да не разберем.
Не можем да виним Хокинг за тази бомбастична фраза, но самият физик говори за честта, която му е била оказана с включването в британското Кралско научно дружество. "Името ми," казва той, "застава до това на Исак Нютон и Чарлз Дарвин." Да, както и до това на дълъг списък други учени, за които най-вероятно никога не сте чували.
После идва "Кратка история на времето" - мега-бестселърът на Хокинг, за първи път публикуван през 1988 г. "Исках книгата ми да се чете от милиони хора по цял свят като бестселър, който разлиствате, докато си чакате самолета," споделя той във филма.
"Чувствах, че масовият пазар иска да научи как се е зародила вселената." Малко вероятно според агента му и издателите му, но "Кратката история" в крайна сметка се продава в десетки милиони екземпляри. И причината за това е, че тя обяснява някои от най-големите мистерии на Космоса на прост, разбираем език. "Това го направи тема за разговор сред всякакви хора," коментира Кип Торн.
Със сигурност помните тези разговори... или може би все пак не сте ги водили?
На практика книгата остава като цяло неразбираема за почти всички извън областта на теоретичната физика. Истинската история, според литературния критик Пол Грей, е, че "хората купуват една книга по много причини: или защото желаят да я прочетат, или защото смятат, че трябва да я прочетат, или защото желаят да впечатлят хората, като ги накарат да мислят, че са я чели." Дали обаче наистина са я чели, е съвсем отделен въпрос.
Това естествено не означава, че Стивън Хокинг не е един от водещите световни физици: той определено е такъв, и би бил такъв дори и да беше в идеално здравословно състояние. Именно увреждането му обаче - и неговата категорична решимост да продължава въпреки всичко, правят историята му толкова ангажираща и впечатляваща за хората - и вероятно карат хората да преувеличават достиженията му. Той е, както казва един негов бивш студент, "най-упоритият човек, който познавам".
Хокинг хроникира тази си упоритост чрез собствените си спомени, както и тези на сестра му, първата му съпруга и много негови колеги. Не се чува обаче нищо от втората му жена: тя е била една от бившите му болногледачки, и той в крайна сметка се развежда с нея след 11 години брак насред скандални слухове.
"Пресата публикуваше неподкрепени с нищо твърдения," пояснява той, "че съм бил жертва на домашно насилие. Това беше отвратително нахлуване в личното ни пространство." (Той самият обаче не твърди, че нищо подобно не се е случвало.)
Филмът документира и чувството за хумор на Хокинг
То проличава в склонността му да осмива собствения си имидж на "най-умния човек на Земята" с участия в "Семейство Симпсън" и "Стар Трек", както и със сътрудничеството си с Джим Кери в комедийно обаждане в ефир, докато Кери гостува на Дейвид Летърман ("В момента гледам "От глупав по-глупав", Джим, и ти си абсолютен гений." "Не, Стивън, ти си гений." "Не, Джим, ти си!").
В реалния си живот той също проявява доста хумор. "Жалко," казва той пред голяма публика по време на публична лекция, "че никой не е открил експлодираща черна дупка. Ако го бяха направили, щях да спечеля Нобелова награда." Той използва тази иронична фраза, за да разсмее аудиторията, и, естествено, го постига.
Има и още една негова особеност, която така и не попада в кадрите за документалния филм. Когато пътува, Хокинг винаги моли домакините си да му уредят среща с местни деца с увреждания.
Като цяло тези визити минават без медийно присъствие, но на тях световноизвестният физик охотно отговаря на въпросите на децата в продължение на около час, докато те са се разположили с инвалидните си колички в полукръг около него. Което показва, че дори и да премахнем медийния шум и славата, Стивън Хокинг може и реално да не е най-великият жив физик, но със сигурност е изключителен човек.
