Само преди няколко месеца никой не беше чувал за жената, която днес е най-търсеният музикант в Google. Но през тези няколко месеца Иги Азалия, се изстреля до световна слава с хита си Fancy, обявен за песен номер 1 на лято 2014, вероятно най-вече поради липса на адекватни алтернативи.
Вярно, че през тази година не виждаме сингли, сравними с Get Lucky на Daft Punk и Blurred Lines на Робин Тик от миналата година (да не се връщаме по-назад към наистина силните години на музиката), но това не бива да ни пречи да отдадем заслуженото на изгрялата рапърка с крайно нетипичен за жанра произход.
Тя е отраснала в Австралия, но се е преместила в Щатите на 16-годишна възраст. Billboard пише, че тогава Иги, с истинско име Аметист Амелия Кели, казала на майка си, че отива на екскурзия с приятелка в Маями, а всъщност отишла съвсем сама с идеята да пробие в музикалния бизнес.
След пристигането си, Иги започва да се усъвършенства като певица, съставя първото си издание Ignorant Art и прави клип на сингъла си PU$$Y, който взривява интернет и дава сериозно начало на кариерата й.
Песента никак не може да се нарече приятна за слушане, но Иги дава последните си спестявания, за да й направи клип и надеждите й се оправдават - нецензурните заигравки и безсрамното близане на сладолед в него се оказват достатъчни за спечелване на общественото внимание.
Първи албум и първи хит
Певицата създава своя псевдоним, като комбинира името на домашния си любимец (Иги) с името на улицата, където живее майка й (Азалия). Това обаче е само една от особеностите, които я заобикалят.
От самото начало ментор на Иги е рапърът T.I., но тя издава дебютния си албум не чрез неговия лейбъл, а чрез Island Def Jam. Албумът The New Classic се появява през април и носи на Азалия сериозен комерсиален успех.
А големият хит от него Fancy се оказа най-въртяната песен по американските радиа по-рано през лятото и предизвика интереса на ветерана в поп пародиите Уиърд Ал Янкович.
Но и преди да направи сензация с тази песен, Азалия вече беше в средите на най-големите. Тя е подгрявала Рита Ора, рапъра Нас, а и самата Бионсе по време на австралийското й турне Mrs. Carter.
Трън в очите
Иги не се занимава само с музика - тя е също и модел на именита нюйоркска модна агенция. Но от самото начало дейността й привлича най-разнообразни основателни и неоснователни критики.
Първият проблем е, че Азалия е бяла жена в жанр, доминиран от чернокожи мъже, която на всичкото отгоре рапира с южняшки диалект, макар по начало да говори английски с очаквания австралийски акцент.
„Тя звучи като някой, който просто е слушал други рапъри и ги имитира", написа за Азалия Gawker преди две години. „В разговор нейният австралийски акцент е ясно забележим, но когато рапира, гласът й се снижава с почти цяла октава, тя ръмжи, сумти и употребява акцент, който въобще не е австралийски".
Това се смята за достатъчно неприемливо в хип-хоп средите, но Азалия бива обвинявана и в нещо по-тежко: в цялостно необосновано присвояване на културата на чернокожите американци.
Миналата седмица Бритни Купър, университетски преподавател по африканска култура, написа в Salon, че Иги „твърде малко разбира културата на чернокожите" и че „не е задължително да имитираш чернокожите, за да си добър в рап музиката".
Самата певица е против подобни обвинения и държи на тезата, че рапът не може да има цвят. „Щом имаме нещо в музиката, което ни обединява и което привлича и други култури... би трябвало да го възприемаме като нещо положително", казва тя.
Несъмнено противоречията около Азалия само й помагат да се утвърди като истинска съвременна звезда, едновременно обичана и мразена. Днес тя вече работи по втория си албум и със сигурност си има достатъчно почитатели, които го очакват с нетърпение.