Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Класическите албуми, които феновете намразиха при излизането им, но по-късно оцениха

Класическите албуми, които феновете намразиха при излизането им, но по-късно оцениха Снимка: Getty Images

Дори най-феноменалните банди и най-гениалните музиканти не могат да произвеждат класически албум всеки път, когато влязат в студиото.

След цялата работа, която включва създаването на нов албум, понякога крайният резултат е под нивото на съответния изпълнител или се оказва твърде странен и различен, за да се хареса на вече изградената фен база.

Затова не е рядкост да видим как някой прочут състав предизвиква всеобщо разочарование и даже гняв с поредното си издание, което бързо бива осъждано като недостойно за останалата дискография.

За щастие обаче, музиката е нещо трайно и остава с годините и десетилетията, понякога за да бъде оценена по съвсем различен начин, когато е изминало достатъчно време.

И се случва някои от мразените и хулените песни и албуми да се отърват от лошата си репутация, за да бъдат погледнати с други очи от музикалните ценители.

Именно такива примери припомняме днес, взети от дискографията на велики рок групи.

Някои от тези албуми продължават да бъдат поставяни под въпрос, но оценката за тях е много по-висока сега, отколкото при излизането им.

Оказва се, че дори издания, считани за ниска точка в нечия кариера, могат да придобият друга стойност с годините.

Те могат да бъдат разгледани като важна стъпка в нова посока, като смел експеримент или като предвестник на бъдещи големи достижения на групата.

А може и просто да не са се появили в точния момент, но това да не им пречи да остаряват като виното.

Metallica - ...And Justice for All

Въпреки че е сред най-успешните музикални групи в какъвто и да е жанр, Metallica има провали в дискографията си като St. Anger или Lulu - и те едва ли някога ще бъдат преоценени от феновете.

Но ако се върнем достатъчно назад в годините, ще си спомним как беше възприет в началото ...And Justice for All.

Доста преди звученето на St. Anger да причини главоболие на слушателите, консенсусът беше, че ...And Justice for All е албум с ужасна продукция, в който бас китарата не се чува, а песните звучат твърде "сухо".

Същевременно обаче, това е сред най-комплексните и впечатляващи в музикално отношение албуми на Metallica.

Тук групата навлиза в полето на прогресив метъла с дълги песни, които представляват пътуване из различни настроения и усещания, изпъстрени с разбиващи рифове и великолепни композиции.

Дори в обновеното издание продукцията си остава проблем, но въпреки това днес ...And Justice for All е считан за един от най-качествените албуми на Metallica.

Eagles - Desperado

Една от най-великите американски рок групи тръгва силно с дебютния си албум, озаглавен просто Eagles.

Неговият наследник Desperado обаче далеч не се представя толкова добре.

Днес Desperado е свързван с едноименната песен, една от знаковите за Eagles, както и с други много силни композиции, останали в историята.

Но при излизането си през 1973 г. албумът всъщност се проваля. Концепцията на Desperado като колекция от песни за каубои разбойници не се оценява високо.

Звукозаписната компания на Eagles не е очарована, че групата създава продукт с уестърн тематика, вместо класически рокендрол.

Рок феновете също не харесват завоя в посока кънтри, но днес отношението към Desperado е съвсем друго, а едноименната песен се е сдобила с редица забележителни кавър версии.

Пол Маккартни и Wings - Wild Life

След разпадането на The Beatles, фамозният Маккартни сякаш не е подготвен да бъде в която и да е друга група.

Джон Ленън и Джордж Харисън са хората, с които той се научава да свири и с които се изстрелва до невъобразими висоти през 60-те години. Тримата, заедно с Ринго Стар, пишат историята на музиката, но когато приключват, Пол остава съкрушен и объркан.

Колаборациите му с неговата съпруга Линда не са достатъчни и Маккартни решава да събере нова група и да започне отначало.

Така през 1971 г. излиза дебютният албум на Wings - Wild Life, който на първо време ужасява много от феновете на Пол.

Шокът е, че един от големите перфекционисти от The Beatles и един от най-великите автори на песни в историята издава музика, която в най-добрия случай звучи незавършена.

Музикалната критика атакува безжалостно албума, а публиката е в голямата си част озадачена и разочарована от крайния резултат.

Години по-късно обаче си проличава по-ясно стремежът на Маккартни да улови автентичните моменти, в които групата му открива песните, сработва се и заформя обща музикална картина. Wings се превръщат в музикална сила, свирейки новия материал, и това е запечатано в записите.

Наистина началото не е убедително, но то поставя основите на това, което бандата постига по-нататък с блестящия албум Band on the Run. И в контекста на цялата им история, Wild Life е разглеждан като ценен първи епизод.

Green Day - Warning

Пънк триото експлодира на американската сцена през 90-те и привлича огромна аудитория с албума Dookie (1994).

После обаче започва да се отдалечава от пънк рок корените си и да експериментира с други стилове, което ядосва много от феновете.

Warning се появява през 2000 г. и се оказва твърде експериментален, доминиран от акустични песни и далеч от звученето, което се очаква от Green Day.

С годините обаче групата печели все повече уважение за смелия начин, по който се отдалечава от формулата, носила успехи в началото.

Днес Warning се разглежда като значима стъпка в историята на Green Day и като предвестник на огромния им комерсиален успех с American Idiot, който се появява 4 г. по-късно.

Oasis - Be Here Now

Сриването на цялата бритпоп мания от 90-те може да бъде отдадено на случилото се с Oasis при излизането на Be Here Now.

Групата на братята Галахър покорява музикалния свят с първите си два албума и третият е свързан с огромни очаквания.

Работата по Be Here Now обаче е съпроводена със скандали и злоупотреба с наркотици, а макар че най-първоначалната реакция е положителна, впоследствие албумът е направо сринат със земята.

Както по повечето теми, така и по тази двамата братя са на различни мнения и докато основният композитор Ноел Галахър мрази Be Here Now и дори се е извинявал за него, водещият вокалист Лиъм го определя като любимия си албум на Oasis.

По-важно е обаче какво мисли публиката.

И макар че безспорно някои от аранжиментите са прекалено раздути и дразнещи, днес феновете оценяват редица от песните в Be Here Now като Stand By Me, Don't Go Away и Magic Pie.

Със сигурност голямата част от аудиторията няма търпение да чуе песните от албума на живо по-късно тази година, когато Oasis ще осъществят дългоочакваното си обединяващо турне из Европа и света.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените