Партията на справедливостта и развитието (ПСР) има какво да празнува на десетата година, откакто взе властта в Турция. Тя еволюира от реформистка фракция на ислямистко движение в нещо, което за мнозина е естествено свързано с управлението на южната ни съседка.
През 2002 г. партията на премиера Реджеп Ердоган влезе в битка със самоназначилите се за защитници на турската държавност и им я отне.
Бившият кмет на Истанбул се отличава с много добър политически инстинкт, но и ораторски талант - посланията му са много точно насочени към тревогите на градските жители от първо и второ поколение.
Въпреки че политическата му кариера тръгва от религиозната и консервативна Партия на благоденствието, Ердоган се насочва към политическия център.
Там се позиционира Партията на справедливостта и развитието при създаването си през 2001 г. Харизмата на Ердоган се среща с политическия интелект на настоящия президент Абдулах Гюл. Двамата се противят на всеки опит политическата сила да бъде наричана ислямистка или даже „ислям-демократична". ПСР променя отношението към религията с цел да направи Турция в по-голяма степен демокрация.
Междувременно Ердоган отиде до Вашингтон, за да подчертае значимостта на НАТО за страната; заяви в Брюксел, че страната подхожда сериозно към канидатурата си за членство в ЕС и увери финансовите пазари, че ще играе по правилата. Навсякъде му повярваха.
Как Ердоган взе властта
Много от по-либералните турци да подкрепят ПСР заради желанието на лидера й да се противопостави на изживяващата се като държава в държавата армия. Въпреки това, движеща сила за политическите промени се оказа по-скоро провалът на стария политически елит.
През 90-те нестабилните коалиционни правителства едвам провеждаха реформи без ясна идея как да се справят с турския дълг. Банковите лихви бяха високи, което за някои може и да било добре, но обикновените хора трябваше да се борят с повишаващи се с по 70% годишно цени.
Земетресението, което удари индустриалния северозапад през 1999 г., се превърна в същински катализатор. Доверието в правителството беше погребано под разрушените сгради, изкривеното развитие на градовете и много корупция на местно ниво. През февруари 2001 г. взаимните обвинения в корупция между президент и правителство доведоха до срив на пазарите и банкови фалити.
Не е чудно, че на изборите на 3 ноември 2002 г. нито една от старите парти не влезе в парламента. Заради пропорционалната избирателна система в Турция, ПСР взе две трети от местата, въпреки че беше подкрепена от само една трета от гласовете.
Хората на Ердоган не проиграха шанса си. По време на управлението им страната премина през тежката „диета" на МВФ, доверието на пазарите беше възвърнато, а икономиката започна отново да расте. Така се стигна и до деномниацията, която премахна абсурдната ситуация, в която един хляб струва милион лири. Междувременно се появиха гигантски проекти като третия мост над Босфора и тунела между Европа и Азия.
ПСР беше преизбрана с още по-голяма подкрепа през 2007 г., а после - и през 2011 г. Малцина се колебаят какво би се случило, ако изборите в Турция се състояха утре. Въпреки това, Партията на справедливостта и развитието не е имунизирана от това, което в южната ни съседка наричат „10-годишното правило" - атрофията в правителствата, които са се задържали дълго на власт. Някои смятат, че този процес е започнал още през 2007 г., когато Абдула Гюл напусна Министерството на външните работи, за да поеме президентския пост.
Някои от политиките на ПСР не бяха твърде успешни - „демократичното отваряне" към кюрдите се превърна в кутия на Пандора, която беше бързо затворена. Освен това, външнополитическата близост със Сирия в рамките на „нулевите проблеми със съседите" изигра лоша шега на Анкара, когато народът тръгна срещу Башар ал-Асад.
Какво предстои?
Реджеп Ердоган почти сигурно ще се кандидатира за президент през 2014 г., като за първи път турците ще гласуват за държавен глава. Това означава, че той ще трябва да остави партията си да се развива по своя собствен път. Той няма да е толкова лесен, защото случващото се в световната икономика няма начин да не повлияе на настроенията на електората.
Въпреки това, големият проблем на ПСР не е в слабостите, а в силата й. За 10 години партията се бори с оспорващата самата й легитимност съдебна система, а също и с винаги готовите на преврат генерали. Ердоган победи - много магистрати бяха заменени, а много от военните се оказаха зад решетките заради планирани заговори.
В крайна сметка реформаторският корен на партията изсъхна. Макар ПСР да твърди, че ще промени конституцията от 1982 г., на практика правителството се радва на комфорта, който заложените в нея драконовски мерки предлагат. Има 8 000 кюрдски дисиденти, които чакат дела в затвора, а, според неправителствени организации, Турция е държавата с най-много журналисти зад решетките.
Партията на справедливостта и развитието обяви, че планира да е на власт и през 2023 г. - за първото столетие на турската република. За да имат и обикновените хора повод за празнуване, управляващите ще трябва да си припомнят как се правят реформи.
