Съвременната турска история е бурна и изпълнена с противоречия. В продължение на десетилетия страната е разделена между своята ислямска същност и желанието за придържане към светските принципи на Кемал Ататюрк, за чиито гарант винаги се е смятала армията.
Това доведе до редица успешни и неуспешни военни преврати.
В крайна сметка на власт се настани сегашният режим на Реджеп Ердоган с неговата специфична визия за съчетаване на агресивен турски национализъм, подхранен от османското културно-историческо наследство и сравнително умерена версия на исляма в обществото.
Ердоган се издигна с подкрепата на много съюзници, някои от които му станаха врагове. Един от тях бе духовникът Фетхулах Гюлен.
Всъщност едва ли някой си е представял, че Гюлен ще се превърне в идеолог на религиозно-културно движение с милиони последователи в цял свят. Израства в скромно религиозно семейство и възгледите му се формират най-вече от консервативната среда около него, налагането на светски принципи в обществото и разрастването на Съветския съюз в съседство на Турция.
Получава религиозно образование, а през 60-те се установява в Измир, където става имам в местна джамия с голяма активност в социалния живот на града.
Проповедите му са популярни и той бързо набира поддръжници, които впоследствие сами създават училища, благотворителни и граждански организации. С времето стават все повече и започват да се наричат "Хизмет" ("Служба").
Идеологията на Гюлен е проста - стимулира знанието, образованието и духовността, като същевременно подчертава съвместимостта на исляма както с останалите религии, така и с модерността и науката.
Стимулира се активно гражданско участие на всяко ниво в обществения живот, възприема се демокрацията като основен политически принцип и се смята, че турският национализъм с водещ религиозен компонент трябва да бъде основа за външната политика на страната.
По същество движението няма формална структура. Всичките му клонове, членове и свързани институции са изключително хлабаво свързани помежду си. Именно заради децентрализиран характер не може да се определи колко е точният или дори приблизителният брой на членовете и симпатизантите, но се предполага, че са милиони по целия свят.
Само мрежата от училища надвишава 1000 учреждения.
Самият Гюлен от 1999 г. до смъртта си живее в САЩ. Официалната причина за самоналоженото изгнание са здравословни проблеми, но в голяма част от времето срещу него има повдигнати различни обвинения в Турция, които му пречат да се завърне там.
Към 2002 г., когато партията на Ердоган поема властта в страната, а той става министър-председател, движението на Гюлен вече е изключително влиятелно и популярно.
Двамата имат сходни виждания за ролята на исляма в обществото и политиката, което ги прави сравнително логични съюзници срещу по-светски настроените политически сили в Турция от началото на века.
"Хизмет" се смята за аполитично движение и никога не регистрира политическа партия, но въпреки това симпатизантите му са активни на ниво държавни институции, бизнес, икономика и всеки друг аспект от обществено-политическия живот, налагайки в своите области визията и етиката на Гюлен.
По този начин съюзът с Гюлен помага на Ердоган да се утвърди начело на страната, като печели убедително парламентарните избори през 2007 и 2011 г.
Стига се и до логичният разрив.
Това става през 2012 г. и започва в началото на годината със скандал около тогавашния шеф на Националната разузнавателна организация (МИТ) Хакан Фидан, срещу когото прокуратурата повдига обвинение за потенциални връзки с Работническата партия на Кюрдистан, считана за терористична организация в Турция.
Премиерът Ердоган лично се застъпва за Фидан, а целият скандал се възприема като борба за влияние между неговата партия и "Хизмет".
И до днес проправителствените медии определят случая като "първи опит на Гюлен и приближени до него прокурори да се намесят пряко в работата на правителството."
Година по-късно следва втори скандал, който превръща тлеещия конфликт в открита война.
През декември 2013 г. прокуратура задържа общо 52 души във връзка с разследване за корупционна схема за размяна на злато срещу газ и петрол с режима в Иран, който към онзи момент е поставен под тежки международни санкции. Всички задържани имат връзка с управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган.
Опозицията обвинява директно премиера, че се опитва да влияе върху съдебната система в опит да потули корупционния скандал, докато в същото време правителството прави чистка в полицията и съдебната система.
От своя страна Ердоган описва разследването като "съдебен преврат" и "мръсен заговор на гюленистите". Все по-често по отношение на тях започва да се използва и определението "терористи", които са проникнали на всички нива в държавната администрация, службите за сигурност, армията, съда, медиите и т.н.
Кулминацията настъпва през юли 2016 г. и неуспешния опит за военен преврат.
Два месеца по-рано правителството вкарва движението на Гюлен в списъка с терористични организации и от тогава насам то става известно като ФЕТО - "Фетхуллахистка терористична организация".
Според Ердоган точно това е провокирало "дълбоката държава" да се опита да го свали от власт.
Пучът не успява и правителството обявява извънредно положение, което продължава две години.
През това време са задържани над 330 000 души. Данни от лятото на 2023 г. показват, че общо 122 632 получават присъди по обвинения или дори само подозрения във връзки с движението на Гюлен. Сред тях са преподаватели, военни, полицаи и държавни служители. От осъдените 12 108 прекарват време в затвора, докато срещу 67 893 души все още се водят разследвания.
Ердоган прави всичко, за да изкорени влиянието на "Хизмет" от турския живот, за да може той да наложи контрол над него.
Гюлен може вече и да го няма, но училищата и учениците му остават и още дълго ще тормозят Ердоган.
