Може да се окаже, че турският президент Реджеп Ердоган в рамките на по-малко от една година е успял да пречупи двама от най-старите си врагове - Башар Асад и Абдула Йоджалан.
Първо падна режимът на Асад в Сирия, а сега лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) - считана за терористична организация от Анкара, САЩ, Европейския съюз и Великобритания - призова за разпускане на организацията, разоръжаване и край на продължаващия вече над четири десетилетия кървав конфликт с турската държава.
Само с едно писмо най-влиятелният и противоречив в исторически план идеолог на кюрдската национална кауза де факто призна поражението си и се отказа от борбата си с действие, което със сигурност ще окаже влияние в целия регион.
Самият Йоджалан създава ПКК в края на 70-те, а през последния повече от четвърт век е изолиран с доживотна присъда в турски затвор на остров Имралъ, след като турските тайни служби го залавят в Кения през 1999 г.
Той не е само политически лидер, но и изключително влиятелен идеолог, национален герой и борец за права. Последователите му с респект го наричат с прозвището Апо, което на кюрдски е думата за "чичо".
Естествено от гледна точка на Турция е терорист и отговорен за разпалването на кървав конфликт, станал причина за смъртта на около 40 000 души през последните десетилетия.
••• Вижте тук призива на човека Йоджалан:
ПКК първоначално действа като марксистко-ленинска революционна организация, но след разпада на СССР Йоджалан преминава към по-широките идеи на така наречения демократичен конфедерализъм - формулирана от него теория, която съчетава идеите от анархизма, пряката демокрация, автономията, децентрализацията, феминизма и общността отвъд националната държава.
Именно на базата на тези принципи в хаоса от сирийската гражданска война се ражда Рожава - автономният регион в Северната и Източната част на Сирия, където политическа и военна сила са Сирийските демократични сили (СДС), чиято основа е съставена от местния клон на ПКК.
Логично това се оказа огромен проблем за Анкара. Голяма част границата между Турция и Сирия попадна под контрола на ПКК и техните партньори, а вътрешният конфликт в Турция в голяма степен се преля в Сирия.
В рамките на повече от десетилетие Анкара, заедно с местните си прокси съюзници, проведе няколко мащабни военни операции срещу СДС и ПКК, докато силите на Рожава поддържаха прагматични и сравнително мирни отношения с Дамаск и се възползваха от протекцията на САЩ за териториите си по източния бряг на река Ефрат.
При новите условия обаче ситуацията се промени.
Новото управление в Дамаск е в добри отношения с Турция, което определено не работи в полза на кюрдските амбиции за запазване на досегашния си автономен политически статут.
Със сигурност не помагат и новините за изтегляне на САЩ от Сирия. Сътрудничеството на СДС и американските сили в региона дълго време бе ключово за справяне със заплахата от "Ислямска държава", но в момента новата администрация в Белия дом дава ясни сигнали за изтегляне.
Това в голяма степен оставя в неизгодна позиция кюрдите, които по-рано този месец се съгласиха да интегрират своите сили в състава на новосформиращата се армия на Сирия.
На по-късен етап вероятно и администрацията на Рожава, която контролира една четвърт от територията на Сирия, включително залежите на петрол и газ, ще отдаде част от автономията си и ще приеме върховенството на Дамаск.
В противен случай ще бъде въпрос на време, докато се стигне до нова турска военна интервенция, която едва ли ще остави нещо на кюрдите.
Такъв сценарий няма да бъде особено труден, ако САЩ действително се изтеглят напълно.
На този фон призивът на Йоджалан сякаш изглежда повече от логичен и по-скоро следствие на случващото се, въпреки че вероятно за мнозина ще бъде приет като предателство към собствените му идеи.
Реалността е такава, че дори в самата Турция ПКК от дълго време губи подкрепа сред кюрдската общност за сметка на по-съвременната Партия на народната свобода и демокрация (DEM). Неслучайно именно нейните лидери на няколко пъти посетиха в затвора Йоджалан и в крайна сметка прочетоха призива му за разпускане на ПКК.
Впрочем немалко хора в Турция смятат, че DEM е не друго, а политическа инкарнация на ПКК.
Нищо чудно Йоджалан да е решил да направи пореден идеологически завой. Така както някога изоставя марксизма за анархизма, сега по сходен начин се адаптира към съвременната политическа динамика и изоставя насилието като начин за постигане на политически цели.
••• Сирийските демократични сили са една от фракциите, които със сигурност ще имат роля в бъдещето на Сирия:
Въпросът е кой ще го чуе.
Думите му имат голяма тежест сред ПКК и нейните поддръжници, но в крайна сметка ръководството на организацията не е монолитно. Все още няма официална реакция от военните лидери, чиято централа се намира в планините Кандил в Иракски Кюрдистан.
ПКК има история с отцепнически фракции, а сега не са малко условията за поява на подобни, които да не приемат призива на Апо.
При всички положения обаче това представлява голям успех за Реджеп Ердоган. Той спокойно може да претендира, че е сложил край на кървав 40-годишен конфликт, докато в същото време това му отваря възможности да се възползва от слабостта на Иран и да увеличи турското влияние на юг в посока Сирия и Ирак.
Но въпреки всички настоящи усилия за мир, правителството му продължава с репресиите си срещу кюрдите и политическата опозиция в Турция.
Само за една седмица през януари властите арестуваха 340 политици, журналисти и правозащитници. Сред тях имаше и новоизбрани кюрдски кметове от DEM с обвинения в тероризъм.
