По искане на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, общината във Варна спря изложба на ексцентричния варненски художник Калоян Илиев - Кокимото, която трябваше да бъде открита на 5 април в Градската художествена галерия.
Озаглавената изложба "Еротична нотка в колелата на християнската машина" съдържа поредица пана, три от които показват духовни лица с дорисувани изплезени езици или балончета с мисли за жени, мъже и оръжия (вижте снимките). Като причина за крайното си искане митрополит Йоан изтъква съвпадането на изложбата с Великите пости и отбелязването на девет месеца от кончината на митрополит Кирил.
Има една стара детска броилка, със сигурност я знаете: „Две петлета се скарали пред поповата врата; поп излезе и им каза: Иш-миш, ти жмиш". Години наред не проумявахме значението й. Защо скандалът пред вратите на институцията се решава със замижаване?
В силите и правомощията на попа е да успокои страните, да поговори с тях за мотивите им и да им прости за създаденото неудобство. Светският шум не би трябвало да го притеснява, все пак такава е природата на петлетата - да бъдат цветни и да се перчат. А и затварянето на очите не омаловажава проблема, прави единствено свещеника да изглежда неадекватно. Но в детските броилки логика не бива да се търси. Лошото е, когато принципът им започне да действа и сред възрастните.
Навръх първи април пред вратата на Варненския владика едно цветно петле вдигна шум. Името му е Калоян Илиев - Кокимото и предварително му се извиняваме за метафората, тъй като самият той предпочита котките пред петлите.
Който е имал възможността да види творбите му, ще разбере, че Кокимото не само е един от най-талантливите и авангардни млади художници, но и природата му е закачлива и иронична, но в никакъв случай злобна или грубовата. Нещо повече - провокацията при него не е изострена, още по-малко пък самоцел.
Калоян просто е надраснал самоограничаващите окови на изразните си средства.
И който харесва работата му, може да я види на редица места; който не се интересува от нея, сигурно никога няма да посети негова изложба. Подът на третия етаж на Градската художествена галерия във Варна едва ли щеше да се изтърка от посетители.
Митрополит Йоан е сред благите и добронамерени хора във висшия клир, вън от съмнение. Сигурни сме, че едва ли ходи по авангардни експозиции, за да познава в детайли стила на Кокимото, а и сплотяването на паството е трудна и отговорна задача. Той има право от името на Митрополията и от свое има де изразява мнение по всички въпроси, които намери за важни. И в този смисъл, ако едно заглавие като „Еротична нотка в колелата на християнската машина" го е накарало да потръпне от неудобство, ние съвсем ясно разбираме това.
Много е лесно попският потрес да премине в препоръчителна цензура. А е и съвсем в духа на избирателния църковен морал, който клейми изложби и си трае за далеч по-важни неща.
Авангардните художници и митрополитите не си пасват добре и никой не очаква това да е така.
От десетилетия в световен план Църквата има проблем с този или онзи творец, което не е навредило нито на вярата на миряните, нито на стремежа към свобода на художественото изразяване. И тук стигаме до голямото объркване. Споровете между духовните пастири и артистите в едно общество вече се решават на различно ниво. В тях е ключово не посредничеството на вездесъщата забранителна власт на религията, а на светските механизми на взаимната регулация.
Ето как онова, което не разбираме, е защо кметът, отдел Култура в общината и най-вече Художествената галерия се оказаха по-католици и от папата; пардон, в нашия православен контекст е по-правилно да кажем „прекалени светци". Това ли беше най-добрият вариант за решение на казуса?
Всъщност излъгахме; много добре знаем. Политиката „иш-миш ти жмиш", в която водещо е затварянето на нечии очи, отдавна не е приоритет на поповете в детските броилки. Това е официална позиция на светската власт, която вместо да реши проблема цивилизовано и адекватно, диктува на галериите да замижат. И тях дори ги разбираме. Много по-лесно е да обидиш художник, отколкото да обясниш на владика, че изкуството не е подвластно на попове и кметове.
