Всеки знае, че Сейшелските острови са туристически рай и че точно там звездната двойка Кейт и Уилям ще се радва на медения си месец. Малцина обаче знаят, че екзотичната островна република е на път да стане един от големите инвеститори в българската икономика.
Приносът е на известен наш бизнесмен - Христо Ковачки. От известно време неговата енергийна империя сякаш се разпада. Мини, топлофикации и тецове от приватизационната селекция на Ковачки масово преминават в ръцете на нови и световно неизвестни офшорни фирми - основно сейшелски. Сейшелска е и "Брикел", която Министерството на околната среда затваря заради екологични проблеми.
Самият Ковачки има и данъчно-съдебни проблеми - преди дни Темида му даде 3 години затвор (условно) за източване на 17 млн. лв. ДДС. Но въпреки сгъстените напоследък облаци държавата всъщност е доста търпелива и снизходителна към енергийния бос. Така е от доста години и при доста правителства, като управлението на Бойко Борисов не прави изключение.
Брикелиада
На 5 май "Брикел" трябва съвсем да спре, защото системно трови Старозагорска област с вредни газове и прах. Дружеството разполагаше с 6 години, за да прекрати този тормоз, като направи съответните екоинвестиции. И понеже се забави, в началото на зимата 4 от 6-те генератора на енергия в централата бяха спрени, а сега е ред и на последните два.
Над 1000 души в Гълъбово се тревожат, че заради затварянето на теца могат да останат без работа и заплата, но другата заплаха е далеч по-голяма - при работещи мощности може да се наложи на България да плаща по 50 000 евро глоба на ЕС за всеки ден, през който замърсяването продължава. Заради "Брикел" и още няколко мръсни производства (също свързани с Христо Ковачки) страната ни вече е мишена на Брюксел и тече наказателна процедура.
През 2004 г., по време на "царското" правителство, държавното "Брикел" ЕАД се продава на търг. "Брикел" включва важна ТЕЦ в Маришкия басейн и единствената на Балканите фабрика за брикети. Победител в търга е "Калиста - 2004" на 22-годишната Ива Цветкова, която печели с цена 29.2 млн. лева.
Христо Ковачки твърди, че е просто консултант по приватизационната сделка. Междувременно се разбра, че новият собственик напълно си е избил разходите по покупката - като продал терен на "Брикел" на американската компания AES, инвеститор в съседна ТЕЦ. От AES твърдят, че са платили 15 млн. евро за земята. Но въпреки удивително изгодната приватизация, мъдрите съвети на Ковачки и поетите ангажименти за прекратяване на замърсяването със серни и въглеродни газове
пари за екологични подобрения все не се намират
А часовникът неумолимо тиктака - "Брикел" има точно 20 000 работни часа, след което като крупен вредител на околната среда трябва да бъде затворен. Така пише в договора за приемане на България в ЕС.
По време на тройната коалиция доминираното от ДПС екоминистерство избягваше да притеснява фирмите на Христо Ковачки, а слуховете за близостта на бизнесмена с Доган крепнеха и избуяха с пълна сила покрай последните парламентарни избори, когато неговата партия ЛИДЕР бе коментирана като опит за разширяване на базата на ДПС.
Но на вота ЛИДЕР се провали, ДПС изпадна в пасивна опозиция, а ГЕРБ тръгна с решимост да работи във всяко отношение по европейските стандарти. Само че времето на "Брикел" изтече през април 2010 г., а държавата постепенно смекчи тона и започна с отстъпките.
Фирмата трябваше да представи план за поетапно извеждане на мощностите до 31 август, но не го стори. Над България надвисна заплахата от евросанкции, но тъй като гневни работници заприщваха шосета, а синдикатите заплашваха със стачки, през ноември правителството разреши до края на зимата "Брикел" да работи с намален капацитет -
незаконно, но в името на социалния мир
и за да не мръзне населението на град Гълъбово. Тогава, през ноември м.г., премиерът показа добро познаване на случая "Брикел". На правителствено заседание Борисов изрази учудване, че вместо девойката, която се води собственичка, на преговорите за съдбата на предприятието е присъствал самият Ковачки, който според документите е г-н Никой в "Брикел".
Сега ситуацията се повтаря - макар че "Брикел" от месеци е притежание на фирма от Сейшелите, Христо Ковачки пак се яви на преговори в момент, когато МОСВ иска окончателно да затвори мощностите. В понеделник стана ясно, че лично премиерът Борисов е ръководил съвещанието в МС по въпроса.
Обикновено Борисов влиза в тази роля, когато някой от ресорните министри играе твърдо и не схваща какъв е правилният курс. В случая изглежда, че се е налагало ръководството на екоминистерството да бъде вкарано в правия път. Нона Караджова и Евдокия Манева са категорични, че времето на отсрочки, отстъпки и преговори е напълно изчерпано.
Присъдата "затваряне" не е окончателна
- при модернизация и изградени инсталации за пречистване фирмата може да кандидатства и да получи комплексно разрешително за работа от екологичното министерство. Това обаче е доста сложна и дълга процедура. Така че не е ясно защо директорът на "Брикел" Георги Златев така убедено уверява, че сероочистващата система е готова и че само след месец планов ремонт предприятието отново ще заработи.
Изглежда има сценарий за представяне на ситуацията в две разновидности - пред Брюксел рапортуваме за безкомпромисно затваряне на вредното предприятие. За местна консумация пък "Брикел" спира само за кратко за банален ремонт. Тези разнопосочни интерпретации се появиха в понеделник след срещата за съдбата на "Брикел" на високо равнище в МС. Звучи като опит за печелене на време с благословията на премиера. Нали се задават избори ...
Темида също замижа
Съдът също се оказа доста снизходителен към Ковачки, макар че делото се следи от Брюксел и присъдата със сигурност ще е отразена в летния доклад за България. Парадоксът е, че Ковачки бе признат за виновен за източване на близо 17 млн. лв. ДДС, но получи минимално наказание - 3 години, при това условно.
Съдия Александра Йорданова обясни, че според нея е по-добре някой да е на свобода и да работи, отколкото да е в затвора. В това има логика. Но защо няма сурови финансови санкции, които се полагат за подобни престъпления? На Ковачки дори не е наложена конфискация, каквато Наказателният кодекс допуска.
"В моята практика никога не съм налагала конфискация. Не знам и дали на някои от осъдените лица практически е била извършена конфискация. Според мен е необходимо да се осъвремени НК", обясни в интервю пред столичен вестник съдия Йорданова. Тя не уточни какво точно й пречи в НК. Конфискацията е едно от наказанията наред със затвора, пробацията, глобата, лишаването от права и т.н.
Законът я определя като принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащо на виновния имущество или на част от него. Грешката на прокуратурата по подобни дела обаче е, че не конкретизира имуществото. И така на практика блокира конфискацията.
Съвсем пресен пример е присъдата на фараона Иво Недялков. Върховният касационен съд върна за ново разглеждане частта от присъдата му, с която се конфискува 1/6 от имуществото му. Причината е, че имуществото не е конкретизирано, не е посочено дали е лично негово, или е общо с други съсобственици. И така долната инстанция де факто предоставя на органите по изпълнението на наказанието да определят имуществото на подсъдимия и по своя преценка да вземат решение какво да отнемат в полза на държавата.
Вярно е, че по искане на комисията "Кушлев" Ковачки има наложени запори и възбрани върху имущество за над 143 млн. лв. Гражданското дело за конфискацията им обаче може да стартира, ако енергийният бос бъде признат за виновен на всички инстанции.
При положение че отнемането в полза на държавата на цялото имущество, без да се доказва престъпният му произход, може да бъде определено още със самата присъда, е процесуално разточителство да се чака произнасянето и на гражданския съд. При това делата на комисията за отнемане на незаконното имущество се точат с години.
Интересен детайл е, че
дори магистратите бяха объркани от присъдата на своята колежка. Според тях е допусната грешка, защото не може глобата, наложена на Ковачки, да е по-леко наказание от конфискацията и не може да я погълне. И бяха убедени, че Йорданова е имала предвид конфискация, след като я спомена при четенето на присъдата и дори я конкретизира - 1/10.
Това става ясно и от електронното деловодство на СГС, където е публикувана присъдата. На същото мнение бяха и адвокатите на Ковачки, които би трябвало да са заинтересовани от възможно най-леката присъда. Изявлението на Йорданова обаче ги опроверга. Тепърва ще стане ясна цялата й логика - когато тя напише мотивите си.
Разбира се, ако има влязла в сила присъда, държавата може да заведе и гражданско дело за вредите, причинени от Ковачки. А НАП може да си търси данъците, ако има окончателен данъчен ревизионен акт. Дали това ще се случи, е рано да се каже. Поведението на НАП по време на делото беше, меко казано, странно. Шефът на данъчните Красимир Стефанов бе глобен с 2000 лв., защото месеци наред мотаеше съда и не изпращаше поисканите справки за фирмите на Ковачки.
Интересно е да се направи сравнение в поведението на държавните органи в България и Сърбия, където Ковачки също има инвестиции - 14 от 15-те приватизационни сделки с негово участие са анулирани или в процес на разваляне - заради неизпълнени инвестиционни и други ангажименти.
В България най-големият въпрос - какви инвестиции е направил Ковачки, ще може ли "Брикел" да работи като европейско предприятие и кога може да стане това, остава без отговор. Остава загадка и кой стои зад номиналния настоящ собственик на предприятието - "Молер корп." от Сейшелите.
Ако имахме качествено финансово разузнаване, навярно още през 2004 г. щеше да е ясно кой взима "Брикел", с какви капитали плаща и надежден инвеститор ли е. Днес продължаваме да се чудим кой е Христо Ковачки, какво точно притежава и има ли дялове в сейшелските офшорки.
