Исторически акт - така служебният премиер Георги Близнашки нарече изненадващото решение, с което държавата подари на Българската православна църква храм-паметника „Св. Александър Невски". Светската и църковната власт спореха 25 години кой да е стопанин на патриаршеската катедрала, в чието подземие се намира безценна колекция от 1500 произведения на изкуството.
Най-спорна бе именно криптата на храма, където се съхранява най-богатата сбирка от икони по нашите земи, датирани от IV век до Българското Възраждане - т.нар. Музей на християнското изкуство, създаден преди 50 години от комунистическия режим, а днес задължителна спирка за чуждестранни посетители.
Не липсваха идеи и подозрения за бъдещето на „Криптата", предназначена по традиция за траурни ритуали и погребения на висши духовници, но никога неизползвана за тази цел в случая на най-голямата църква в България. Сред тях бяха ВИП-помещение за сватби и погребения, като старинните икони и мозайки бъдат преместени на друго място. Това щеше да означава колекцията да се пръсне из хранилищата на десетина културни институции - собственици на 200 от експонатите.
Компромис или победа за църквата?
В последните месеци раздорът се изостри до степен, в която уредникът на музея доц. Ралица Русева, дъщеря на акад. Светлин Русев, разсейваше репликите „Да си вземат иконите и да се махат" и „Да ходят в Българския Лувър", докато не се появи официалната позиция на Светия синод. И тя дойде през лятото на тази година.
Наскоро бившият министър на културата Петър Стоянович призна пред БНТ, че преговорите са се водили уж добронамерено, но в крайна сметка Светият Синод приема решение с обрат от 180 градуса - претенциите му за собствеността включват и криптата. Сега архиереите обещават да работят заедно с държавата, като се отказват да водят богослужения в криптата. За сметка на това разрешават светски събития, но без алкохол, което по последна информация е отпаднало.
Основните аргументи на висшия клир бяха, че храмът не може да се дели на две, както и че налагайки атеизма, тоталитарната власт създава музей в подземието на „Св. Александър Невски", като изземва десетки икони от други църкви и манастири в цялата страна, които не са били нейна собственост.
Компромисът между църква и държава е, че криптата става собственост на БПЦ, която обаче ще отдаде право на ползване на Министерството на културата за следващите 25 години - колкото един преход време по проф. Близнашки. Уверенията са, че експозицията на икони ще се запази в сегашния си вид, но работещи в музея се съмняват в това, защото няма никакви гаранции, че криптата наистина ще се запази като музей.
"Убедени сме, че в обозримото бъдеще Св. синод ще открие някакво измислено наше нарушение на договора, въз основа на което ще ни изгони. Независимо от вече издадения нотариален акт, ние сме с намерения да го обжалваме пред следващото Народно събрание и кабинет. Какъв ще е резултатът можем само да гадаем", коментира художникът Владо Руменов, който от 35 години работи в музея.
Полуразпад
Докато нямаше стопанин, храмът-символ на София претърпя сериозни поражения, защото нямаше юридически вариант да попадне под защитата на ЮНЕСКО или да бъде издадено разрешение за ремонт.
Няма как да не сте виждали кадри с мрачни стенописи и бели петна по стените й. Реставратори отдавна предупреждават, че стенописите в храма изчезват непоправимо, при това с всеки изминал ден. И още - течове, нескопосан ремонт на прозорците на купола, повреда в климатичната инсталация на „Криптата"...
Нееднократно от църковното настоятелство се оплакваха, че се издържат едва-едва, и то само от продажба на свещи и дарения. Въпросът кой да е собственик отдавна е с належаща нужда от разрешаване, въпреки че такива намигвания идваха периодично от партиите във властта. Практиката е показала до какво водят бързите решения, но в крайна сметка се яви кабинетът „Близнашки" с логиката, както самият той обясни, че ничията собственост е държавна собственост.
Тук въпросът е кой е по-добър стопанин - държавата или църквата
„Блестящи" примери и в двата случая сме виждали много - църковните тапети в Пловдив и шоковите реставрации на антични крепости. Не е тайна, че духовниците трудно се справят сами с поддръжката на храмовете - пловдивският владика Николай дори обяви на търг свой „Ролекс", за да плати тока на църквата „Света Марина".
„Благодаря на служебното правителство, че най-накрая разреши този съществено важен въпрос за храма, който пред годините се забавяше заради партийни пристрастия и бурни различия. Това е един добър компромис с Министерството на културата, така че надяваме на ползотворно сътрудничество с тях", коментира епископ Тихон, председател на църковното настоятелно на храма.
"Неразбираема за нас е амбицията на служебния кабинет, в лицето на Близнашки спешно, панически и на всяка цена да издаде нотариален акт за собственост на БПЦ.Какви висши държавни нужди налагат този въпрос да се реши от служебен кабинет, а не както е редно от редовно Народно събрание...", питат Руменов и неговите колеги.
След като църквата стане негов фактически собственик, спешно ще се пристъпи към проекти за реставрация на стенописите и оценка цялостна на пораженията.
Първият проблем е, че за европейско финансиране отново е нужно посредничеството на държавата. Вторият проблем е свързан с контрола върху средствата, който при БПЦ наистина е в небесното царство, тъй като не плаща данъци и се отчита пред себе си. Третият проблем е, че сагата със „Св. Александър Невски" може да послужи на официалните вероизповедания като жокер в претенциите им за други имоти с национално значение и паметници на културата.
Дали подаръкът на Близнашки няма да се окаже мечешка услуга в крайна сметка? Със сигурност така най-ясно ще проличи дали църквата наистина се променя.
