Лошото е, че само 2 милиона българи гласуваха на тези избори. Защо е лошо? Защото обидно малко хора вярват, че политическата класа ще произведе продукт, който да е от полза за развитието на обществото. Очевидно е, че „политическият дебат" е затворен между 300 - 400 души, занимаващи се с публични изяви, наподобяващи политическо говорене, и още толкова журналисти, които служат за трансмисия на този глупав театър. За отбелязване е, че по-голямата част от журналистите всъщност не са истински въвлечени в темата, а просто - с известна досада - си заработват заплатите.
По-лошото е,
че голям процент от 2-та милиона са закарани като говеда до урните, без да имат и без да искат да имат представа какво точно са карани да извършват. Те знаят един номер на партия, и че ще вземат 50 лева, ако го зачеркнат.
Цялата изборна машина е създадена от политиците, а те нямат интерес от информиран вот. Изборният кодекс и правила са усложнени до безумие, санкции и присъди не се налагат за нищо. Схемите за купуване и контрол на гласуването не само, че не се предотвратяват, те се замислят предварително и се поощряват с всички сили.
ЦИК е блондинка, която пърха с мигли неразбиращо.
Най-лошото е,
че простите хора определят какво да става в държавата. Казвам го без извинение. Тези, които чакат Бареков да им оправи зъбите, които години наред не разбраха, че като се обади „синът им" по телефона да иска 10 000 лева, отсреща всъщност е циганин измамник. Тези, които живеят с нашите данъци, които не произвеждат нищо.
Политиците наистина се превърнаха в каста, която живее друг живот, различен от нашия, и в годините натрупаха достатъчно финансов и медиен ресурс за да не допуснат истинска промяна. Ние някак започнахме да живеем, за да плащаме данъци, които после се разпределят корупционно и клиентелистки.
Страхуваме се, че двете най-важни части от публичните услуги - образование и здравеопазване - никога няма да бъдат реформирани в наш интерес. Кастата усеща с кожата си, че здрави и образовани хора са заплаха за хегемонията ѝ и чрез отрицателен подбор и административен хаос руши всичко.
Резултатът е навсякъде около нас - ние нямаме инженери, нямаме иновации, нямаме икономика с висока принадена стойност, не можем да си оправим пътищата, при всичките пари, които се наливат там, няма кой да ни лекува. По улиците се виждат все по-малко майки с колички, и все повече възрастни хора.
Цялата енергия на всеки от нас да се стегне, да работи почтено и здраво, и да изкарва пари, с които да се чувства свободен и независим, каквато имаше за кратко в началото на 21 век, тази енергия се изпари с мириса на кебапчетата.
