13-ти август ще остане завинаги в световната памет, благодарение на нещо нечувано и невиждано в историята до този момент. В рамките само на един ден, голям европейски град е разделен на две чрез бетонна стена, превръщайки милиони хора в затворници в рамките на Източния блок.
Неделя, през лятото
Летният почивен ден 13 август не е избран случайно от тогавашните управници на ГДР. Намаленият трафик, горещината и апатичността на хората се струват особено подходящо време на Източногерманската комунистическа партия (ГЕСП) - сателитна на тогавашното управление на СССР - да изгради стена, която да спре движението на източно-германците към Западна Германия.
Проблемът в следствие с разделянето на Германия след Втората световна война е много сериозен за попадналата под комунистическо управление част на страната - около 2,7 млн. души напускат ГДР и Източен Берлин между 1949 година и 1951 година, поставяйки на изпитание лидерството на партията.
Около половината от преминаващите границата бежанци са млади хора под 25 годишна възраст. По груби сметки около половин милион столичани пресичат Западен и Източен Берлин всеки ден в двете посоки, което им позволява постоянно да сравняват качеството на живот от двете страни.
Само през 1960 година, около 200 000 души се пренасят завинаги да живеят в западната част на Германия.
ГДР се изправя пред социален и икономически колапс.
На 15 юни 1961 година, Валтер Улбрихт, председател на Държавния съвет на ГДР и първи секретар на ЦК на ГЕСП (Германска единна социалистическа партия), заявява, че никой няма абсолютно никакво намерение да построи стена в Берлин (видео).
Да, но на 12 август 1961 година, Министерският съвет на ГДР съобщава, че "за да се сложи край на омразната дейност на западногерманските и западноберлинските реваншисти и военнизирани части, ще бъде поставен граничен контрол, както подобава на суверенна държава, с който да се охранява границата на Германската Демократична Република, включително и западните сектори на област Берлин".
Онова, което Министерски съвет обаче пропуска да каже е, че на германското население в източната част ще бъде забранено каквото и да е движение посока "запад".
В ранната сутрин на 13 август 1961 година са поставени временни бариери на границата, разделяща Съветския сектор от Западен Берлин. Пътищата са затворени. Полицията, транспортни войски и нещо, наречено "работическа милиция" отбиват всеки трафик.
Бодливата тел се превръща в стена
През следващите няколко дни, бодливата тел, опъната по границите на Западен Берлин е заменена с бетонна стана, която се издига с невероятна скорост от източноберлински строителни работници под строгия поглед на граничарите от ГДР.
Къщите, които се озовават по средата, например тези по Bernauer Strasse, са набързо вградени в новото съоръжение: предните прозорци и входовете откъм запад са зазидани. Жителите могат да напускат сградите единствено през дворовете в източната част. Налага се и евакуацията на много хора, не само живеещи на Bernauer Strasse, но и от други гранични райони.
За една нощ
За една нощ, издигнатата стена разделя улици, площади и съседи един от друг и разрушава повечето транспортни връзки в града.
Следобедът на 13 август, кметът на града Вили Бранд, който по-късно става канцлер на Федерална република Германия, прави изкаване, което гласи: "Берлинският сенат публично осъжда нелегалните и нехуманни мерки, предприети от онези, които разделиха Германия, подтискайки Източен Берлин и заплашвайки Западен Берлин..." (видео)
На ръба на трета световна война
На 25 октомври 1961 година, американските и съветските танкове се изправят един срещу друг на границата при улица Friedrichstrasse или така наречения Чекпойнт Чарли - пункт, използван от чужденците при посещение на изток.
Причината за "сблъсъка" е, че граничарите от ГДР започнали да проверят документите на представители на Съюзниците и по този начин са нарушили правата им. Според америкаците, западните граждани имат право да се движат свободно из Берлин.
В рамките на 16 часа, двете световни ядрени сили стоят изправени една срещу друга на разстояние едва няколко метра в Берлин, а хората от околните райони се молят това да не е нова война.
На следващия ден и двете страни се оттеглят. Благодарение на дипломатическата иницатива на президента на Америка Кенеди, президетът на СССР Никита Хрушчов потвърждава следвоенния статус на Берлин като на град, разделен на четири. Поне засега.
Подсилване, подправяне, разширяване
В следващите години, стената е преправяна, подсилвана и удължавана, а системите за контрол над преминаването - постоянно усъвършенствани. Дължината на Берлинската стена става 43, 1 км, а ограждения по границата, отделящи Западен Берлин от останалата част на ГДР се простират на цели 111, 9 км.
Трагизмът на Стената
Стената не спира опитите на берлинчани да се освободят от комунистическия режим. Около 100 000 души от ГДР са се опитали да избягат през вътрешната граница или през Берлинската стена между 1961 и 1988 година.
Повече от 852 са застреляни от граничарите на ГДР или са загинали по друг начин, в следствие на опита си за бягство по протежение на цялата граница между Източна и Западна Германия.
Само на Берлинската стена, загиналите между 1961 и 1989 година са поне 138 души.
През ноември, съвременна Германия ще отбележи 25 години от падането на стената. Това несъмнено е голям празник и за бившия Източен блок, към който, за добро и зло, спада и България.
