На хартия правораздавателната система в България разполага с всички необходими органи за борба с корупцията - и антикорупционен инспекторат към всяко министерство, и Сметна палата, и Комисия за предотвратяване на конфликт на интереси, и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, и Агенция за държавна финансова инспекция, и ДАНС, и специализирана прокуратура за дела срещу организираната престъпност, и Национална следствена служба за разследвания срещу лица с имунитет. Има дори БОРКОР, с каквото и да се занимава тази структура.
Резултатите от българската борба с корупцията обаче са печални: няма нито една влязла в сила осъдителна присъда срещу бивш или настоящ министър, депутат, шеф на агенция или магистрат въпреки серията от гръмки разследвания и знакови дела (ако не броим отлъчения от ДПС бивш кмет на Дулово Митхат Табаков, за когото иначе деликатната Цецка Цачева обяви, че затворниците му се радвали като на "расов елен").
Спомнете си "абсолютния престъпник" Николай Цонев, скандала "Батко и братко" и делото срещу бившия шеф на Пътната агенция Валентин Георгиев, делото срещу Емилия Масларова за присвояване в големи размери, съдебната сага с бившия шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров...
За България борбата с корупцията обикновено е в пояса за международни новини. И има защо да е там.
От другата страна на Дунава, румънците, които винаги досега са били в една лодка с България, бележат олимпийски победи: Над 280 осъдителни присъди. Над 200 млн. долара конфискувани в полза на държавата след доказване на незаконно придобито имущество. Над 4000 нови разследвания за корупция по високите етажи на властта (включително срещу висш прокурор - ръководителя на Дирекцията за борба с организираната престъпност Алина Бика).
Към това добавяме окончателни ефективни присъди за петима съдии и трима прокурори, за бившия министър-председател Адриан Нъстасе, медийния магнат Дан Войкулеску (един от най-богатите хора в Румъния), един действащ министър, четирима бивши министри, един бивш депутат от Европарламента, единадесет кмета...
Всичко това са резултатите от дейността на една-единствена институция в рамките на една година - Националната дирекция Антикорупция в съседна Румъния, единствената държава в ЕС, с която България можеше да се мери по нива на бедност и корупция.
Делът на успешно приключилите дела с наказателна присъда, заведени от Национална дирекция Антикорупция, е над 93%. Впечатляващата статистика съвпада с началото на мандата на Лаура Кьовеши начело на специализирания разследващ орган - компактна служба от 110 висококвалифицирани и опитни прокурори - впрочем, всички са завършили юридическото си образование след края на тоталитарния режим през 1989 г.
Националната дирекция Антикорупция напомня на българската Специализирана прокуратура - но само на хартия.
Румънската структура разполага със собствен бюджет и финансова автономност, собствен щат прокурори, следователи и агенти, със собствени специални разузнавателни средства. Има ексклузивни и неограничени компетенции в борбата с корупцията по високите етажи на властта - занимава се с делата за злоупотреба с власт, търговия с влияние, приемане на подкуп, данъчни измами и др.
В комбинация с другата ключова институция - Националната агенция Интегритет, която проверява декларациите на публичните лица за имотно състояние и конфликт на интереси - румънската антикорупционна прокуратура доказа на практика, че борбата с корупцията е напълно изпълнима мисия.
Двете звена са създадени след 2005 г. с усилията на бившия правосъден министър Моника Маковей, която за три години привежда румънската правосъдна система от посттоталитарния хаос в съответствие с демократичните стандарти.
И за благодарност румънската политическа система я "изхвърля" непосредствено след приемането на страната в ЕС.
Дъщерята на прокурора
Днес реформата в Румъния отново има лице. Двигателят на румънската антикорупционна машина е 41-годишната Лаура Кьовеши - потомствен юрист, най-младият главен прокурор в историята на страната (заема поста между 2006-2012, преди да поеме дирекцията за борба с корупцията)... и бивш състезател по баскетбол.
Лаура Кьовеши твърди, че вече вижда промяната в начина на мислене на хората по отношение на корупцията. Не защото практиката на търсене и предлагане на рушвети в замяна на незаконни услуги е изкоренена. Не защото политическата класа не прави опити да повлияе върху работата на прокуратурата.
Но откакто в затвора влизат хора, които до този момент са се считали за недосегаеми, гражданските сигнали за корупция се увеличават значително.
Ако сте гледали интервюто на Сашо Диков с Лаура Кьовеши, не може да не ви е впечатлила - особено на фона на представителната извадка от българската съдебна власт - не просто заради декларираната категорична нетърпимост спрямо опитите за политически натиск, но и заради мярката, с която коментира успехите на дирекцията.
На въпрос за текущо разследване срещу арестувания министър на транспорта, обвинен в приемане на подкуп в размер на 3 млн. евро, Лаура Кьовеши предпочита да напомни, че човекът продължава да се ползва с презумпцията за невиновност до доказване на противното, вместо да се хвали с "отстреляния трофей".
Няма бомбастични изхвърляния, няма произнасяне на присъди, няма нищо общо с поведението, което родната публика е свикнала да наблюдава от страна на българската прокуратура и МВР - като например, прословутото слайд-шоу с тефтерчето на Филип Златанов, анонсите за предотвратена „мащабна изборна манипулация" след Костинбродската афера, или прокурорските медийни изяви по казуса КТБ, и т.н.
Няма помен от самохвалство и претенция въпреки обективната ефективност от дейността й.
Румънската антикорупционна рецепта е проста: независимост на прокурорите, адекватно законодателство и качествено събиране на доказателства.
На фона на тези три базови принципа, оперетната приповдигнатост на актуалния "дебат" около българската съдебна реформа изглежда жалка.
Да не се излагаме пред чужденците
Една седмица преди очаквания тежък доклад на ЕК българското Народно събрание сътвори конституционно мнозинство, колкото да приеме осакатена версия на стратегия за реформа на съдебната власт, и в същото време даде всичко от себе си, за да демонстрира, че няма никакво намерение да я осъществи на практика.
Българският обществен разговор по проблемите на правосъдието се капсулира до пазарлък за персоналните смени във Висшия съдебен съвет.
Подробност от пейзажа останаха въпросите за премахване на централизацията в прокуратурата и за отделяне на маловажните престъпни деяния от Наказателния кодекс.
Всичко това - напук на явните сигнали от страна на външнополитическите партньори, че бездействието срещу корупцията повече няма да се толерира.
Реформа с човешко лице
Когато Националната дирекция Антикорупция се създава през 2005 г. в Румъния, тогавашният й председател Даниел Морар споделя: "Няма да забравя физиономиите на служителите в нашата сграда. Когато виждат как министри и депутати влизат в кабинетите ни, те не вярват на очите си. Не са допускали, че можем да заставим политиците да дават обяснения".
За сравнение - когато през 2007 г. течеше скандалът „Топлофикация / Булгартабак", прокурорът отиде на крака в министерския кабинет на Румен Овчаров, за да го разпита.
"Искам да попитам - в България главният прокурор няма ли протекция?", пита с учудване Лаура Кьовеши в самия край на интервюто с Диков.
Има, има. И още как. Над него е само Господ, както казваше покойният Иван Татарчев.
