Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Министерство на културните продажби на софтуер

Министерството на Вежди Рашидов пак се издъни - пусна спам с внушения и заплахи срещу потребители на... софтуер Снимка: БГНЕС
Министерството на Вежди Рашидов пак се издъни - пусна спам с внушения и заплахи срещу потребители на... софтуер

Министерството на културата е започнало да изпраща подобен спам с цел повишаване продажбите на софтуер: (виж линка за пълен текст).

В писмото няма неистини, но за сметка на това е пълно с внушения и заплахи.

Соченият за автор зам.-министър Дерелиев говори за „нарушения", „глоби", „сигурност", „контрол" и „предстоящи проверки", които имат за цел да предизвикат страх от използване на принудителната сила на държавата.

Ако прочетете спокойно текста, ще обърнете внимание, че него не се говори за задължения, а има само молби и искания, с които не ви задължават да правите каквото и да е. Министерството на културата в милиционерски стил „профилактира" фирмите като превантивно и информативно им напомня за неприятностите, които може да им причини. Културно, като за министерство на културата.

По-нагло е искането за попълване на приложения въпросник. Без каквото и да е основание, представено като приятелска молба, се изисква информация за брой компютри, дискове, софтуерни продукти, версии, дати на тяхното придобиване, че и номера на фактурите. В допълнение са наели оператори, които да прозвъняват адресатите и да им напомнят да пратят данните. Операторите не знаят за какво ще се ползва информацията, дали ще я предоставят на трети страни и дали ще я запазят в тайна.

От министерството го наричат „превантивна и информационна кампания", а моята асоциация е с мутрата-застраховател, който те „информира" относно рисковете за автомобила ти, сочейки огледалото, което сам е счупил преди малко. Въпреки, че е законна, така наречената кампания, ме дразни по няколко причини:

- Текстът е написан от BSA или подобна организация на „правоносители". Уверен съм, не само защото на „културното министерство" не му е в компетентността да съветва за технологичните рискове от използване на нелицензиран софтуер, а най-вече защото текстът е идентичен с използваните от BSA в техните инфомативно-заплашителни писма.

- Министерство на културата е само изпращач, който поставя името, герба, печата и саморъчния подпис на зам.-министър под писмо, съчинено от или поне съвместно с организация, защитаваща частни интереси. Ако министерството не действаше под диктовка и натиск от „правоносители", а във време на всеобщи финансови трудности проявяваше самостоятелна мисъл, щеше да помисли за кампания за оптимизиране на разходите чрез използване на също така легален, но и свободен и значително по-евтин софтуер.

- Най-вероятно именно държавата плаща за тази кампания, целеният резултат от която е увеличаване на продажбите на софтуерните дистрибутори. Днес никой не обича да дава пари и е рационално да разширяваш пазара си, ползвайки не само името и заплахата с държавата, но и нейния бюджет. Ще реагирате по различен начин, ако ден след като сте получили подобно писмо, вие „случайно" получите и изгодна оферта за закупуване на софтуер. Дали толкова решително ще откажете предложението, ако ви бъде напомнен риска от също така случайно посещение на контролни органи или не дай боже баретите-рицари, които изземат за експертиза всичко, което мига и ако нищо не намерят, го връщат след 3 години?

- Относно исканата информация във въпросника, не ми се и мисли как може да се ползва. Най-лесните варианти е да се предостави като база данни с потенциални клиенти на дистрибуторите на софтуер, да се ползва за търсене на доходоносни жертви на проверки, а злите гении ще измислят и още много приложения.

Добрите вести са, че кампанията няма да е особено ефективна. Първата реакция на няколкото управители на фирми, на които показах писмото, беше да започнат да мислят за начин и съвет как да не плащат, а ако имат съмнения с ползвания софтуер - как да започнат да се крият по-добре.

Замислиха се за криптирането на дискове, използване на работните станции в офисите като кухи терминали и декларирането, че ползват само свободен софтуер.

Варианти има много и дори да се наложат разходи за някой от тях, то това ще са пари, дадени доброволно за реален труд на хора в България, а не на продавачи на лицензни номера, които ползват заплахи от държавата да им върши тежката работа.

 

Този текст е под лиценз Криейтив Комънс Признание-Споделяне на споделеното .

 

Най-четените