На тазгодишния Sofia Rocks на 6 юли Джаред Лето ще дойде в България като свободен агент.
Изглеждаше, че за холивудския актьор и фронтмен на 30 Seconds to Mars най-хубавото събитие напоследък е спечеленият Оскар, но той постигна нещо още по-значимо: групата му се раздели окончателно с лейбъла Virgin Records/EMI, с когото водеше шумна борба, включваща и съдебен процес за 30 милиона долара.
Всички детайли за тази битка са описани в документалния филм Artifact, режисиран от самия Лето под псевдонима Бартоломю Къбинс. Лентата се съсредоточава върху тежкия период по направата на албума от 2010 г. This Is War, но всъщност 30 Seconds to Mars се „освободиха" от обвързаността си с лейбъла по-късно - чак след като изпълниха договора си чрез издаването на още един албум, Love, Lust, Faith and Dreams от 2013 г.
След всичко изживяно, днес Джаред Лето не крие радостта си от развитието на нещата. „Вече сме свободни и се вълнуваме за бъдещето си", казва той по телефона от Лос Анджелес в един от малкото му свободни часове между постоянните репетиции и концерти на групата.
Тежкият развод
Филмът му Artifact не спестява неприятните подробности около съвременната музикална индустрия и особено около злополучната продажба на EMI (компанията собственик на Virgin Records) в ръцете на инвеститора Гай Хендс.
Лето и останалите от групата (по-големият му брат Шанън и китаристът Томо Милишевич) се появяват във филма редом до големи фигури от бизнеса като мениджъра на 30 Seconds to Mars Ървинг Азоф, шефът на Beats Music Иън Роджърс, журналистът Боб Лефсец, продуцентът Флууд и други доказали се фронтмени като Брандън Бойд от Incubus и Честър Бенингтън от Linkin Park.
Разказът проследява опитите на 30 Seconds to Mars да се измъкнат от 9-годишния си договор с EMI благодарение на калифорнийски закон, който позволява на хората от развлекателната индустрия да прекратят всякакви свои договори след седем години.
Преди да се впусне в направата на албума This Is War, групата вече е била затънала в дългове от над 2 милиона долара.
Логично, доста от критиките в Artifact са насочени към големите лейбъли и овехтелите им бизнес модели, но Джаред Лето настоява, че филмът не е против лейбълите, а против алчността. „Става въпрос за това как артистите се сблъскват с трудностите в конфликта между изкуството и търговията, как корупцията убива мечти".
В търсене на нов модел
С възхода на новите онлайн платформи за музика като Pandora, Spotify, iTunes и Beats Music, Лето е умерен оптимист относно появата на адекватен нов бизнес модел в бранша.
„Всички се опитваме да намерим начини да споделяме музиката си със света чрез нови и вълнуващи подходи, които не ни карат да се обвързваме с договори, направени, за да ни държат в дългове с векове", казва той.
30 Seconds to Mars практикуват вероятно най-ефективния начин за споделяне на музика - непрестанни турнета из целия свят, с които даже регистрираха рекорд в Гинес за най-много концерти, направени по промотирането на един-единствен албум (над 300).
Днес Лето се надява други банди и изпълнители, изпаднали в подобна на тяхната ситуация от 2010 г., да се вдъхновят от Artifact.
„Не бяхме Rolling Stones или някоя друга супергрупа, иначе вероятно можехме да си позволим открита битка с голяма корпорация поне известно време", казва той.
„Бяхме малка банда, която беше постигнала известни успехи и вярваше в борбата за справедливост. Надявам се индустрията и лейбълите да се вгледат в начина, по който функционират и правят сделки и да осъзнаят, че има много начини да избегнат такива сблъсъци".
